В рубриката "Опасни връзки" водещата Радина Червенова, журналистката Ралица Стефанова, заедно с модела и актриса Диляна Попова коментират темата за ревността, която превръща любовта в омраза. Ревността, която съществува не само в любовните отношения, защото човек може да я изпитва не само към партньора си. Той може да ревнува приятелите си, колегите, децата си, дори постиженията на близките си хора. Ревността изгаря, убива и трови и двете страни. Жертви са и ревнуващият, и ревнуваният.
„За мен най-голямата грешка е да навлизаш в личното пространство на другия, т.е. да му гледаш телефона. С еднаква сила са наранени и двамата, но по различен начин. При единият е саморазрушително, защото ревнуващият е жертва на себе си. Все пак мисля, че ревността е преодолим проблем, особено ако е хванат в по-начални фази. Всеки човек е изпитвал чувство на ревност, но просто трябва да се спираме на време. Може би повечето развалени връзки са поради ревност, а не изневяра. Ако има ваксина срещу ревността, това би било перфектно, защото наистина това е едно много страшно усещане в човешките взаимоотношения“, сподели моделът Диляна Попова.
„Ревността е страхотен тормоз, чувството за малоценност, колкото по-малки се чувстваме в света толкова повече се опитваме да блеснем в погледа на нашия любим. Така се мислим за избрани и по-значими. Всякакъв вид следене, ограничаване на свободата или проверка, издава нашата слабост, несигурност и е напълно безсмислено. Ревността е едно вътрешно чувство на празнина, което ревнивецът се опитва да запълни чрез обекта на любовта си“, заяви психологът Петя Костуркова.
„Ревнуващия не се концентрира в самото обичане, а в обекта на любовта му, което променя фокуса в чувствата и във връзката, дори развива форма на зависимост. Ревността е начин да се извисим над затвора на самотата“, сподели от своя страна Ралица Стефанова.
Специалистите обръщат внимание, че проблемът при повечето хора се крие в детството, защото отношенията на майката не са били даващи и тя не е била винаги там за детето си, затова като порасне то търси да запълни липсата на внимание. Друг пример е, когато бащата е изневерявал на майката и оттам дъщерята е загубила доверие към всички мъже.
Ревността може да бъде придобита и впоследствие, когато човек не се чувства добре, загубил е работата си, има неуспешен проект, не се е реализирал в обществото с това, което прави. Започва да има ниско самочувствие и тогава се създава този дефицит, в който той се съмнява дали някой няма да бъде по-добър и достоен за партньора му.
Иван Владимиров е психолог и писател, той сподели много съкровени неща от своя брак и патологичната ревност на бившата му жена:
„Когато човек бива ревнуван нон-стоп без повод, това може да бъде страшно натоварващо, защото създава едно напрежение, както казват американците „да ходиш по черупки от яйца“. Във всяка една ситуация човек се притеснява да не сбърка нещо, за да не даде повод. От една страна, ревнуваният човек трябва да заяви своя дискомфорт и да постави собствените си граници. В моя случай аз не го направих, когато бях женен и това беше голям урок за мен, защото жена ми имаше обсесивна ревност. Не съм си позволявал за моя 6-годишен брак дори да флиртувам с друга жена, защото моята съпруга ми беше достатъчна. Обичахме се, беше красива, сексуална, интересна връзка, имахме много бурни отношения. Човек обаче се чувства като в златна клетка, когато жена му каже, ти ще избереш мен или света, или си с мен, или си ходи и си прави каквото искаш. Не можех да се виждам с приятели, бях ревнуван дори от хора, с които не се виждах толкова често".
Иван Владиморов каза още, че качеството на любовния живот не е гаранция за липсата на ревност: "Например в моя брак жена ми беше свръхсексуална и правехме секс навсякъде, по стаите на приятели, когато сме на гости, по публични тоалетни, магазини, паркове и т.н., но интересното е, че когато тя отиваше някъде и не беше до мен веднага получавах огромни дози ревност. Аз съм писател и моите книги са важни за мен, пиша всеки ден и накрая жена ми започна да ме ревнува дори от писането. Когато това стане до такава степен, се нарича тежка патология. Имаше моменти на просветление, че това не е наред, но в крайна сметка отказа да отидем на терапия и да го лекуваме, затова се разделихме. Сега съм много по-щастлив и правя всички неща, които обичам“.
Патологичната ревност и изкушението да навлизаш в пространството на другия са болест, която разпада връзката. Възстановяването на доверието е нещо изключително трудно. Това е един много дълъг процес, в който и двамата трябва усилено да работят. Много е важно първо да погледнем навътре в себе си, обичаме ли се достатъчно, висока ли е нашата себеоценка, какво сме преживяли в миналото.
Тъжната действителност е, че когато човек проектира липсата на любов към себе си, която е в основата на ревността, нищо не може да се направи освен да се отиде на терапия и да се работи активно в тази посока.
За финал даваме три съвета как да спасим ревнивец:
- Трябва да поговорим и да заявим съпричастност.
- Да постави граници и да не толерираме подобно отношение.
- Да предложим помощ от специалист.
