През август месец руският политик Алексей Навални е приет в болница. Малко преди това "критикът на Кремъл" е бил осъден на 30 дни затвор за "нарушаване на правилата за демонстрации". В болницата е в безсъзнание и поставен на изкуствено дишане. На 3 септември германска военна лаборатория заключава, че Навални е бил отровен с нервнопаралитична субстанция от типа Новичок, разработена за военни цели по съветско време. Москва отрича тези твърдения. Френска и шведска лаборатории потвърждават германските изводи.
И докато правителства, прессекретари и лаборатории се обстрелват с различна информация и изисквания, една жена непрестанно седи до политика в кома.
Юлия Навалная е неговата съпруга, наричана още "първата дама на руската опозиция." Двамата се запознават през 1998 г. на почивка в Турция. Две години по-късно се женят. Имат дъщеря Даша и син Захар.
„Не се ожених за обещаващ адвокат или за лидер на опозицията. Ожених се за млад мъж на име Алексей – мъж, с когото от самото начало ми беше ясно, че са ще има стръмни завои. Така че за мен не се случи нищо неочаквано“, споделя тя.
Дни след като вече е излязал от комата, Навални споделя пост във Фейсбук профила си, в който говори за любовта си към тази жена. Думи, силни като опозиция за тези, които подценяват силата на любовта.
"Пост за любовта.
С Юлия имахме годишнина на 26 август - 20 години от сватбата ни. Аз дори се радвам, че я пропуснах и мога да напиша това сега, когато знам за любовта повече, отколкото преди месец.
Разбира се, всички поне 100 пъти сме виждали във филмите или сме чели книги с такъв сюжет - човек, който обича, лежи до другия, който е в кома, и със силата на любовта и непрестанните си грижи го връща към живота. И при нас се случи така. По правилата на класическите филми за любовта и комата. Аз спях, спях и спях... А Юлия идваше при мен, говореше ми, пееше ми песни, пускаше ми музика. Няма да лъжа - нищо не помня!
Но ще ви разкажа какво точно помня. Навярно това дори не може да се нарече точно "спомняне". По-скоро смес от емоции и усещания. За мен този ден беше толкова важен, че се е запечатал в съзнанието ми завинаги.
Лежа.
Вече ме бяха извели от комата, но не познавах никого и не разбирах какво се случва. Не говорех и не знаех какво говорят около мен.
Цялото ми време се простира до там да чакам ТЯ да дойде.
Коя е тя - не е ясно.
Как изглежда - също не знам.
Даже да виждах нещо с разфокусирания си поглед, просто не бях в състояние да запомня гледката. Но ТЯ е различна. Знам това, ето защо през цялото време лежа и я чакам.
Тя идва и става началник на отделението.
Прави ми възглавницата много удобна.
Не говори с тих съчувствен тон, а с весел. И се смее.
Разказва ми нещо.
Когато тя е до мен, идиотските халюцинации изчезват.
С нея ми е хубаво.
След това тя си тръгва, става ми тъжно и започвам отново да я чакам.
Нито за секунда не съм се съмнявам, че за това си има научно обяснение. От тембъра на гласа й мозъкът ми отделя допамин и затова ми става по-леко. Всяко нейно идване беше лечебно, а ефектът на очакването усилваше производството на допамин.
Но колкото и добре да звучи медицинското обяснение, сега аз знам от личен опит: любовта лекува и връща към живот. Юлия, ти ме спаси и това ще бъде записано в учебниците по невробиология".
"Алексей задължително ще оздравее и ние отново ще се смеем. А държавните терористи ще си останат със своя навичок. И винаги ще живеят с това, независимо колко свещи ще запалят в храма", споделя Юлия в Инстаграма си.
