Тя се казва Весела Илиева, на 35 г., асистент в голяма телекомуникационна компания. Майка на Дара (2 г).
По стечение на обстоятелствата се върнах на работа, когато дъщеря ми навърши 5 месеца. Компанията, в която работя, смени собствеността си, смени се и прекият ми ръководител, на работното ми място всичко беше коренно различно. Най-големият ми страх беше, че при завръщането ми на работа, ще трябва да сменя позицията си – в онзи момент това беше за мен ненужен стрес.
Ежедневието ми винаги е било много динамично. Аз съм човек, който много цени и държи на социалните си контакти – както лични, така и служебни. Обичам работата си и я върша с удоволствие. Преди да се роди Дара имейлът и календарът бяха станали неделима част от живота ми – имаше ситуации, изискващи незабавна реакция от моя страна, независимо кое време от денонощието е.
Буквално лягах и ставах с блекберито си, а сега вадя гумени патета от леглото си.
В момента всичко е коренно различно - и вкъщи, и на работа. Понастоящем работният ми ден е спокоен, нищо не е за вчера, работим напред във времето, всичко е планирано добре и нищо не се оставя на случайността. Този баланс пасва добре и на новия ми режим като майка.
Не бих си позволила да давам съвети на никоя майка, защото аз самата минах през ада на обвиненията и непоисканите съвети, когато се върнах на работа 5 месеца след раждането. Много хора, които дори не са ми близки, ми се обадиха, писаха ми смс-и и едва ли не ми държаха сметка защо оставям детето си само на тази възраст вкъщи. Беше ми трудно, докато преборя предразсъдъците и желанието на околните да се месят в живота ми. В момента, в който осъзнах какво искам, спрях да обръщам внимание на това, което чувах. На 5 месеца детето е прекалено малко, за да разбира кой му дава млякото и кой му сменя памперса. Важното за мен беше дъщеря ми да се чувства обичана, да бъде гушкана и да расте в спокойна среда, а това може да осигури само родител, който се чувства добре и е намерил баланса за себе си.
Оставих Дара на детегледачка, от момента, в който тръгнах на работа. С нея се получиха добре нещата. В началото изкарахме няколко дни заедно, за да свикне Дара. Хич не ми беше спокойно. Първия ден й звънях през 15 минути. Накрая тя каза: „Остави ме да сменя памперса на детето и ще ти се обадя аз!”
Винаги ми е казвала да й звъня по колкото пъти имам нужда, но в един момент усетих, че наистина прекалявам. Излизала съм от бизнес срещи, за да й се обадя. Тя буквално гледаше две деца – Дара вкъщи, и мен от разстояние.
Не знам кога се успокоих, но ясно си спомням деня, в който осъзнах, че не съм й звъняла нито веднъж. Просто нямах нужда.
Семейството ми също много ми помага. Без тяхна помощ със сигурност щеше да ми е много трудно. Тази година, септември месец, Дара ще тръгне на ясла. Предстои ни още една не лека ситуация, но тя е много контактно и адаптивно дете и съм сигурна, че лесно ще се справи.
Твоят съвет към майките, на които предстои да се върнат на работа:
Не обичам да давам съвети, затова ще кажа - направете това, което ви кара да се чувствате добре. Ако имате нужда да се върнете на работа – върнете се, ако не – изкарайте си 2 години майчинство вкъщи и се наслаждавайте на всеки миг от времето, прекарано с детето.
