Още от пет-шест месечна възраст
малкият Мишо започна да проявява небивал интерес към... светлините на "домашното кино". Постепенно пъстроцветните движещи се картинки дори станаха част от забавленията му. Особено обсебващо въздействие и сега, когато сме двойно по-големи, като че ли упражняват рекламните клипове. Експериментирахме с детски анимацийки за най-малките. Интересът е още по-голям. Музиката от екрана обаче се оказа това, което най-трайно грабва вниманието му. Ефектът е широка усмвка, подрусване в такт и дори жизнерадостно тананикане.
И все пак, започнах по-често да се питам
помага ли гледането на телевизията или пречи, полезно ли е или е вредно? Ако е полезно и помага, колко време е редно да му се отделя? Не е ли честото и дълго взиране на тази крехка възраст предпоставка за придобиване на вредни навици?
Макар че понякога разчитам на телевизията като помощник,
повреме на хранене например, общо взето избягвам, поне засега, и доколкото е възможно, дългото заседяване пред екрана. Убедена съм, че прекалено редовното и по-продължителното гледане се отразява зле не само върху зрението, но и върху общото психическо и физическо здравословно състояние на детето. Такова отрицателно въздействие е установено при по-възрастните, а какво остава за такива крехки организми като бебешките.
Рано или късно (по-скоро рано)
настъпва момент, когато родителите са изправени пред необходимостта да постъпят най-мъдро относно ролята на електронните технологии в живота и възпитанието на детето. Ето защо
едно навременно и компетентно мнение по повдигнатите въпроси
би улеснило и подпомогнало всички нас да вземем точното и правилно решение.
