Да си родител е прекрасно – най-магическото нещо на света… или поне така казват. На мен тепърва ми предстои да открия прекрасната страна. Засега ми се струва, че по-скоро откривам побъркващата страна на това да се грижиш за малко човече, чиято единствена цел в живота изглежда е да се хвърли отнякъде с главата надолу. И ако аз се движа към лудницата, то съпругата ми определено вече трябва да прекара една-две седмици в санаториум (не й казвайте, че съм написал това!).

Докато си мислех за полудяването, открих, че ние вече не се различаваме толкова много от хората, които имат психични заболявания. Ето какво имам предвид:

Една жена разнася в багажа си странни и безполезни неща (боклуци) всеки път, когато тръгва някъде, но не е луда, а е майка

Това ми хрумна последния път, когато стягахме багажа, за да пътуваме до София. Едно от първите неща, които прибрахме в багажа, за да не го забравим, беше празна бутилка от шампоан.

Дъщеря ни има много играчки (твърде много, всъщност), но тази, която обича най-много, не е пеещата сова, ръмжащото лъвче или куба с различни повърхности, а въпросната празна бутилка. Хареса си я веднъж, когато се къпеше и шампоана падна във ваната. От тогава умира да си играе с нея и пищи, ако опиташ да ѝ я вземеш.

Една жена пее в малките часове на нощта, но не е луда, а е майка

Това вече не се случва, защото сънят през нощта стана по-стабилен, но в началото често пеехме „Зайченцето бяло“, „У дома часовник трака“ и „Татко ми купи днес“ (позволих си да променя текста, защото има много песни за мама, но твърде малко за татко).

Ако видите някой, който обикаля в кръг из стаята и си пее, без да държи бебе в ръце, със сигурност може да знаете, че е луд (или просто се подготвя за деветия сезон на „Гласът на България“).

Една жена говори в множествено число и с гордост казва неща като „Оригнахме се!“, но не е луда, а е майка

Ако не си краля на Франция или майка, но говориш за себе си в множествено число, вероятно си луд. Както и ако физиологичните процеси в тялото те изпълват с възхищение.

Но няма майка (а вероятно и татко), която да не е изпитвала чувство на върховен успех, когато бебето ѝ се оригва след обилно похапване. И, естествено, няма как въпросната майка да не сподели отговорността за този успех с бебето си.

Една жена чува случайни звуци и ги приема като думи, но не е луда, а е майка

Вярвам, че през това сме минали не само аз и съпругата ми. Още от четвъртия ден след раждането бяхме убедени, че когато дъщеря ни не иска нещо, го заявява в прав текст на български език. Плачът ѝ поразително звучеше като думата „Не“, така че много често докато я обличахме, тя крещеше с „Неееее!“.

Ясно ни е, че бебе на по-малко от седмица не може да говори, но на кого не му се иска да е родител на малко генийче?

Една жена си говори сама, но не е луда, а е майка

Ако някой разговаря сам със себе си или с кучето си, може би нещо не му е наред. Тогава защо очаква да бъде разбран от малко човече с по-малко мозък от куче? Но няма нищо по-нормално от това да говориш на едномесечното си бебе.

Между другото, да говориш на бебето си е едно от най-хубавите неща – и за него, защото се научава да разпознава гласа ти, но и за теб, защото осъзнаваш, че в живота ти е дошъл нов човек, който е отделна и пълноценна личност. И все пак чувството, че бебето ни разбира (което всички родители сме изпитвали), граничи малко с лудостта.