Или защо детската стая понякога прилича на заключено отделение в психиатрична болница

Да си родител е прекрасно – най-магическото нещо на света… или поне така казват. На мен тепърва ми предстои да открия прекрасната страна. Засега ми се струва, че по-скоро откривам побъркващата страна на това да се грижиш за малко човече, чиято единствена цел в живота изглежда е да се хвърли отнякъде с главата надолу. И ако аз се движа към лудницата, то съпругата ми определено вече трябва да прекара една-две седмици в санаториум (не й казвайте, че съм написал това!).

Дневникът на един нов татко: Как разбрах, че трябва да купя каска за бебето си

За по-малко от 4 месеца татковство на два пъти почти успях да разбия главата на бебето си

Докато си мислех за полудяването, открих, че ние вече не се различаваме толкова много от хората, които имат психични заболявания. Ето какво имам предвид:

Една жена разнася в багажа си странни и безполезни неща (боклуци) всеки път, когато тръгва някъде, но не е луда, а е майка

Това ми хрумна последния път, когато стягахме багажа, за да пътуваме до София. Едно от първите неща, които прибрахме в багажа, за да не го забравим, беше празна бутилка от шампоан.

Дневникът на един нов татко: Как един 4-килограмов човек превърна колата ни в дядовата ръкавичка

Ако реша, мога да напъхам дъщеря си в чанта за лаптоп, а вместо това ходя с две раници и 4 торби

Дъщеря ни има много играчки (твърде много, всъщност), но тази, която обича най-много, не е пеещата сова, ръмжащото лъвче или куба с различни повърхности, а въпросната празна бутилка. Хареса си я веднъж, когато се къпеше и шампоана падна във ваната. От тогава умира да си играе с нея и пищи, ако опиташ да ѝ я вземеш.

Една жена пее в малките часове на нощта, но не е луда, а е майка

Това вече не се случва, защото сънят през нощта стана по-стабилен, но в началото често пеехме „Зайченцето бяло“, „У дома часовник трака“ и „Татко ми купи днес“ (позволих си да променя текста, защото има много песни за мама, но твърде малко за татко).

Дневникът на един нов татко: Бебето ми май започва да разбира, че си има татко

В продължение на почти два месеца за дъщеря ми съществуваше само майка ѝ и то една конкретна част от тялото ѝ

Ако видите някой, който обикаля в кръг из стаята и си пее, без да държи бебе в ръце, със сигурност може да знаете, че е луд (или просто се подготвя за деветия сезон на „Гласът на България“).

Една жена говори в множествено число и с гордост казва неща като „Оригнахме се!“, но не е луда, а е майка

Ако не си краля на Франция или майка, но говориш за себе си в множествено число, вероятно си луд. Както и ако физиологичните процеси в тялото те изпълват с възхищение.

Дневникът на един нов татко: 5 неща за гледането на дете, които знаех, но едва сега наистина разбрах

Трябваха ми близо 9 месеца подготовка, за да си кажа, че съм готов да съм баща и по-малко от две седмици, за да разбера, че тепърва започвам да се уча

Но няма майка (а вероятно и татко), която да не е изпитвала чувство на върховен успех, когато бебето ѝ се оригва след обилно похапване. И, естествено, няма как въпросната майка да не сподели отговорността за този успех с бебето си.

Една жена чува случайни звуци и ги приема като думи, но не е луда, а е майка

Вярвам, че през това сме минали не само аз и съпругата ми. Още от четвъртия ден след раждането бяхме убедени, че когато дъщеря ни не иска нещо, го заявява в прав текст на български език. Плачът ѝ поразително звучеше като думата „Не“, така че много често докато я обличахме, тя крещеше с „Неееее!“.

Дневникът на един нов татко: На 6 месеца, а вече с нобелови лауреати в библиотеката

Надявам се дъщеря ми да обича литературата или май-малкото да знае кой е Том Сойер, когато порасне

Ясно ни е, че бебе на по-малко от седмица не може да говори, но на кого не му се иска да е родител на малко генийче?

Една жена си говори сама, но не е луда, а е майка

Ако някой разговаря сам със себе си или с кучето си, може би нещо не му е наред. Тогава защо очаква да бъде разбран от малко човече с по-малко мозък от куче? Но няма нищо по-нормално от това да говориш на едномесечното си бебе.

Дневникът на един нов татко: Имаме бебе със 100 имена (без да броим официалното)

От всички обръщения, които използваме за дъщеря си, истинското ѝ име е най-рядко срещано

Между другото, да говориш на бебето си е едно от най-хубавите неща – и за него, защото се научава да разпознава гласа ти, но и за теб, защото осъзнаваш, че в живота ти е дошъл нов човек, който е отделна и пълноценна личност. И все пак чувството, че бебето ни разбира (което всички родители сме изпитвали), граничи малко с лудостта.