Кога започват Великденските пости през 2026 г.?

Великденските пости през 2026 г. са най-дългият и най-строгият пост в календара на Българската православна църква. Те представляват време на дълбока духовна подготовка за посрещането на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Постът не е само хранителен режим, а път на покаяние, смирение, молитва и вътрешно пречистване.

Кога започват Великденските пости през 2026 г.?

През 2026 г. православният Великден се чества на 12 април. Седем седмици по-рано започва Великият пост – в понеделник, 23 февруари 2026 г. Първият ден е известен като Чист понеделник и поставя началото на най-строгия период от църковната година.

Кога се падат Великден, Сирни заговезни и първата задушница през 2026 г.?

Датите се местят всяка година според деня на Възкресение Христово

Подготвителните недели

Преди същинското начало на поста вярващите преминават през подготвителен период:

Неделя Месопустна (15 февруари 2026 г.) – наричана още Неделя на Страшния съд. От този ден се спира консумацията на месо.
Сирни заговезни (22 февруари 2026 г.) – последният ден, в който се разрешават млечни продукти и яйца. В българската традиция този ден е особено важен: по-младите искат прошка от по-възрастните с думите „Прости ми“, а отговорът е „Простено да ти е“.

Снимка: Ладислав Цветков

Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирна (или Бяла) седмица и има преходен характер – позволени са мляко, сирене, яйца и риба, но не и месо. Вечерта на Сирни заговезни в много краища на България се палят обредни огньове (поклади), които символизират изгарянето на злото и пречистването.

Колко дълго продължава Великият пост?

Великият пост трае 40 дни до Лазарова събота, а след това следва Страстната седмица. Така общият период на въздържание обхваща седем седмици. Първата и последната седмица се считат за най-строги.

През това време традиционно се въздържаме от:

месо
млечни продукти
яйца
риба, с изключения - на 25 март – Благовещение и 5 април – Цветница. Тези празници са сред най-радостните в църковния календар и внасят светъл акцент в строгия период на покаяние. Разрешението за риба не отменя поста, а го облекчава символично.
олио и вино - позволени са само уикендите

Снимка: iStock

Духовният смисъл на поста

Според православното учение постът има две страни – телесна и духовна. Ограничаването на храната е само средство, а не цел. Истинският пост включва:

по-усърдна молитва
участие в богослуженията
изповед и причастие
милосърдие и добри дела
въздържание от гняв, осъждане и празни развлечения

В храмовете се отслужват характерни за периода служби – Преждеосвещена литургия, Велико повечерие с покайния канон на св. Андрей Критски, както и последованията през Страстната седмица.

Снимка: iStock

Традиции и обичаи в България по време на постите

В българската народна традиция Великият пост е време на тишина и подготовка:

Пролетно почистване

В първите седмици на поста семействата извършват основно почистване на дома – символ на вътрешното пречистване.

Лазаровден и Цветница

В края на поста девойките лазаруват – древен обичай за здраве и плодородие, съчетан с християнската традиция. На Цветница се носят върбови клонки в църквата за благослов.

Страстната седмица

Това е най-святото време от годината. В България спазваме редица обичаи:

Велики четвъртък – боядисват се първите червени яйца, символ на Христовата кръв и възкресението.
Разпети петък – ден на най-строг пост; вярващите минават под плащаницата за здраве и смирение.
Велика събота – последни приготовления за празника.

На "Христос воскресе" не се отговаря с "Благодаря подобно" (АНКЕТА)

Вярващите се поздравяват в следващите 40 дни след Великден

Забрани по време на поста

Традиционно по време на Великия пост не се вдигат сватби и шумни тържества. Смята се, че веселбата и разточителството противоречат на духа на покаяние.