Февруари е месец на преход - от ритъма на обикновеното време към подготовката за най-големия християнски празник Великден. В православния календар това време е изпълнено с подвижни празници, които не са фиксирани с конкретна дата, а зависят от датата на Възкресение Христово.
През 2026 г. Великден се пада на 12 април, а подвижните празнични дни в православната традиция изпълват февруари с богата духовна динамика. Всички официални дати могат да бъдат проверени в Православния календар на Българската патриаршия.
Ето кои са подвижните празници през февруари:
Неделя на Митаря и Фарисея - 1 февруари
Това е „стартът“ на подготовката за Великден. Денят ни учи на смирение чрез библейската притча за двама молещи се мъже – гордия фарисей и смирения митар (данъчен).
В църквите се пеят специални покаянни песнопения. В народния календар седмицата след този ден е „свободна“ – не се пости в сряда и петък.
Смята се за лош знак да се хвалите прекомерно с постиженията си. Духът на деня е против гордостта.
Неделя на Блудния син - 8 февруари
Празникът напомня за завръщането на разкаялия се син при баща му. Символизира безкрайната милост и прошката. В този ден семействата се събират на обща трапеза, за да подчертаят важността на родовата връзка.
Не се отказва подслон или помощ на нуждаещ се, тъй като всеки може да бъде в ролята на „блудния син“.
Месопустна задушница - 14 февруари
Първата голяма задушница за годината. През 2026 г. тя съвпада с Деня на влюбените (Св. Валентин) и Трифон Зарезан (по стар стил), което изисква баланс между почитта към мъртвите и празника на живите.
Тогава се посещават гробовете на близките. Раздава се „за бог да прости“ – варено жито, хляб (погача) и вино. Житото е символ на възкресението.
Задължителен е и ритуалът по палене на свещи. Пламъкът символизира молитвата на живите и светлината, която се пожелава на душата на покойния в отвъдния свят.
Подаване и раздаване на храна
Важна част от задушницата е т.нар. подаване – раздаване на храна за Бог да прости. Подавката се дава на роднини, съседи или хората около гробовете.
Сред основните храни за раздаване са:
- Варено жито - най-важният символ, свързан с възкресението и вечния живот;
- Хляб или питка - символ на Христос като „Хляб на живота“;
- Вино - използва се както за преливане на гробовете, така и за помен.
Тъй като Месопустната задушница се пада в съботата преди Месни заговезни, разрешено е да се приготвят и раздават месни ястия, което я отличава от другите задушници през годината.
Не се извършват шумни тържества и веселби до обяд, докато трае поменът.
Месни заговезни - 15 февруари
Това е последният ден, в който е позволено да се консумира месо преди Великденските пости. На трапезата задължително трябва да има месни ястия (кокошка, свинско). Вечерта се събират близки роднини.
Какво не се прави: От следващия ден (понеделник) месото е строго забранено до самия Великден.
Сирни заговезни - 22 февруари
Един от най-обичаните и богати на ритуали празници в България. Това е денят на голямата прошка.
Обичаи:
- Прошка: Младите искат прошка от по-възрастните, целуват ръка и казват: „Прощавай!“, а отговорът е: „Простено да ти е от мен и от Бога!“.
- Хамкане: На червен конец се завързва парче халва или варено яйце. Конецът се завърта в кръг, а децата се опитват да го хванат само с уста.
- Огньове (Оратници): Палят се големи огньове за здраве и прогонване на злите сили. Прескачат се за късмет.
- Трапеза: Ядат се само млечни продукти, яйца и риба. Задължителни са баницата със сирене и варените яйца.
Не се започва пост със сърце, изпълнено с гняв. Ако не поискаш или не дадеш прошка, постът се смята за невалиден.
Начало на Великия пост - 23 февруари
Понеделникът след Сирни заговезни бележи началото на най-строгия и дълъг пост в годината (40 дни плюс Страстната седмица). Първата седмица се нарича „Федорова неделя“. В миналото първите три дни (Тримирене) някои хора не са приемали никаква храна и вода.
През този период не се организират сватби и шумни веселия. Забранени са всички храни от животински произход.
Тодоровден - 28 февруари
Известен още като „Конски Великден“, той се празнува в първата събота на Великия пост.
Най-атрактивната част са кушиите (надбягвания с коне). Стопаните сплитат опашките и гривите на конете, кичат ги с цветя и мъниста. Жените месят обредни хлябове във формата на конче или подкова.
Жените не трябва да мият косите си на този ден, за да не ги боли глава, и не бива да работят с вълна.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
