Въпреки че е характерен повече за католическата култура, в последните години заекът навлезе и стана особено популярен великденски символ и в православния свят. Много хора се питат обаче защо точно заек?
Знаете ли, че великденският заек като символ съществува отпреди разпространението на християнската религия? Той традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с Луната и нейните цикли.
Според една от легендите великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Затова и в католическите страни послушните деца знаят добре, че ако слушат, великденският заек ще им донесе кошница, пълна с шарени яйца, лакомства и подаръци. Това се случва в деня преди Великден, а на самия празничен ден малчуганите трябва да открият къде е скрита.
Подобно на Дядо Коледа повечето деца вярвали в зайчето и дори започнали да се питат къде живее то, когато не разнася лакомства и подаръци. Легендата, която родителите обикновено разказват е, че пухкавелкото обитава уютна хралупа дълбоко в земята и излиза, когато дойде празнично време.
Според друго поверие, когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат на кръст, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята и смачкал животинчето. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си, докоснал мъртвото зайче, като му направил кръстен знак. В миг то оживяло и побягнало, а в следващия момент се появило под кръста на разпнатия Христос.
Когато вечерта учениците отишли да приберат тялото на Спасителя, зайчето все още стояло на същото място със зачервени от сълзи и скръб очички. Това зайче хората кръстили Великденски заек.
Днес децата се радват не само на живи зайчета, но и на такива от шоколад. За първи път те започват да се правят през 18 век в Германия.
