Четейки за туарегите, бедуините и пътешествениците в пустинята,
често съм се питала защо е необходимо водата, която пият да бъде задължително обогатявана с лъжица сол. Бях останала с впечатлението, че единствената причина е във функцията на солите да задържат водата в клетките по-дълго време. Оказва се, че при изпотяване от човешкото тяло се отделят голямо количество соли заедно с потта.
Прекалената им загуба и силната жажда,
предизвикани от високи температури или големи физически натоварвания, са високи рискови фактори, които могат да лишат организма от естественото съдържание на соли. А при липсата на достатъчно такива водата безпрепятствено да навлезе в клетките и в резултат да се повиши тургора, т.е. вътрешното налягане в тях. И това да доведе до т.нар. водно отравяне със симптоми като: силно главоболие, гърчове, и в най-лошия случай – до летален ефект.
И въпреки това, ролята на солта все повече се отрича
Парадоксът е там, че без сол или по-скоро без натрий в кръвта си, човек не би могъл да живее. Но има едно голямо Но. Солта се съдържа в болшинството от продуктите, които употребяваме – колбасите, полуфабрикатите, сиренето, маслините, изобщо всичко консервирано. Истината е, че максималното количество, необходимо за нормалното функциониране на всички органи не бива да превишава 5-6 г дневно(1 чаена лъжичка сол).
Защо трябва да ограничим приемането на по-големи количества?
Навлизайки в организма, натриевият хлорид, който е в повече, повишавайки кръвното налягане в кръвоносните съдове, уврежда бъбреците, сърцето и почти всички други органи.
Ето защо, достатъчно е да солим само тогава, когато готвим зеленчуци. Обратното – когато приготвяме ястия с месо, соленето е излишно, тъй като всичките меса, естествено, съдържат необходимото количество соли.
И тъй като съм майка на едногодишно дете,
няма как да подмина темата и да не обърна внимание на въпроса необходимо ли е добавянето на сол в детските храни. За кърмачетата до 6-тия месец е ясно – те набавят всичко необходимо с майчината кърма. Затова и допълнителната, ако им се дава такава в този период, не бива да бъде подправяна.
Когато се касае не за купешките готови бебешки храни (които задължително съдържат необходимото количество сол, за да не се развалят), а за домашно приготвените, можем да си позволим съвсем малко сол. Към преходната (10 – 18 месец), както и по-късно към общата храна не бива обаче да се добавя повече от 2 г дневно. Както казват специалистите, малко, но все пак необходимо, за да се поддържа нормален жизнен баланс в детския организъм.
