На 27 октомври 1932 г. е родена американската поетеса и писателка Силвия Плат, която отнема трагично живота си на едва 30-годишна възраст, след като през живота си страда продължително от депресия и прави няколко опита за самоубийство. Силвия Плат слага край на живота си в дома си, като пъха главата си в печката и пуска газта. Оставя дълбоко и силно емоционално творчество, за което посмъртно получава награда "Пулицър" за поезия.

Образът на Силвия Плат е изигран от актрисата Гуинет Полтроу във филма "Силвия" (2003):

Днес се навършват 87 години от рождението на Силвия Плат, а ние отдаваме почит към живота и литературно наследство на американската поетеса с избрани цитати от стихосбирките й, полуавтобиографичния роман "Стъкленият похлупак" и "Дневниците на Силвия Плат".

"Най-лошият враг на креативността е собственото съмнение."

"Виждах годините на живота си като телефонни стълбове, проточени край дълъг път и свързани с жици. Преброих един, два, три... деветнайсет телефонни стълба, а после жиците се устремяваха далеч в пространството и колкото и да се напрягах, не можех да видя нито един стълб след деветнайсетия." 

"Тишината ме угнетяваше. Това не бе тишината на тишината. Това бе моята собствена тишина."

"Кървавата струя е поезия и тя не може да бъде спряна."

"Мразя също хората да ми задават жизнерадостни въпроси, когато знаят, че се чувствам като в ада, а отгоре на това да очакват отговор "чудесно"."

"Сигурно има малко неща, които една топла вана не би могла да излекува, но те не са ми известни." 

"Нищо не смърди повече от куп непубликувано творчество."

"Поемам дълбоко въздух и слушам стария рев на сърцето си. Аз съществувам. Аз съществувам. Аз съществувам."

"Умирането е изкуство, като всяко друго. Владея го изключително добре."

"Може би, когато осъзнаем, че искаме всичко, е защото сме опасно близо до това да не искаме нищо."

"Когато от един човек не очакваш нищо, не се разочароваш."

"Целуни ме и ще разбереш колко съм важна."

"Видях как животът ми се разклонява пред мен като смокиновото дърво от разказа. От върха на всеки клон като сочен, налят от слънцето плод ми маха и намига примамливо чудесно бъдеще. Една смокиня символизираше съпруг и щастлив дом с деца, друга - бъдеще на велика поетеса, трета - блестяща преподавателска кариера, четвърта - И. Джий, изумителна редакторка, пета смокиня ми сочеше Европа, Африка и Южна Америка, шеста бе Константин и Сократ, Атила и още цяла тълпа обожатели със странни имена и необикновени професии, а седмата смокиня бе олимпийска шампионка по гребане и нагоре имаше още много, много смокини, които не можех добре да различа. Виждах се седнала върху чатала на това смокиново дърво, умираща от глад просто защото не мога да се реша коя от смокините да избера. Исках всяка от тях, но да избера една би означавало да изгубя останалите и както си седях, безсилна да реша, смокините започнаха да съхнат и почерняват и накрая една по една изпокапаха по земята в краката ми."