На 30 януари 1995 г. света напуска прочутият британски естествоизпитател и писател Джералд Даръл. В България той става особено популярен с автобиографичната си книга "Моето семейство и други животни", в която описва живота си на гръцки остров Корфу, където прекарва пет години. Днес се навършват 24 години от смъртта на Джералд Даръл, а ние го почитаме с избрани мисли и цитати от произведенията му.
"Моето детство в Корфу оформи живота ми. Ако имах дарбата на Мерлин, щях да подаря на всяко дете моето детство."
"Постепенно магията на острова се спуска над нас, леко и полепващо като цветен прашец. Всеки ден имаше своето спокойствие и безвремие, и ти се приисква никога да не свърши. Тъмната кожа на нощта се отлепва и нас ни очаква нов ден - бляскав и цветен - като детска рисунка и със същия оттенък на нереалност."
"Казах, че ми харесва да бъда полуграмотен - щяхте да бъдете много по-изумени от всичко, ако сте били в неведение."
"Няма първи свят и трети свят. Има само един свят за всички нас да живеем и да се наслаждаваме в него."
"Погледнете го по този начин. Всеки, който е получил някакво удоволствие от живота, трябва да се опита да даде нещо от себе си. Животът е като превъзходна храна и светът е метр д’отел. Радвам се да се дам нещо в замяна, защото съм бил така изключително щастлив и съм получил такова голямо удоволствие от него."
"И у най-грозното и отвратително животно - както и у най-грозното и отвратително човешко същество - винаги се намират и някои привлекателни черти."
"Къщата не е дом, преди в нея да има куче."
"Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си - и то в не много далечно бъдеще - условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение."
"Навсякъде по света дивият живот, за който пиша, е в смъртна опасност. Той е унищожаван от това, което наричаме прогрес на цивилизацията."
