На 30 януари 1995 г. света напуска прочутият британски естествоизпитател и писател Джералд Даръл. В България той става особено популярен с автобиографичната си книга "Моето семейство и други животни", в която описва живота си на гръцки остров Корфу, където прекарва пет години. Днес се навършват 24 години от смъртта на Джералд Даръл, а ние го почитаме с избрани мисли и цитати от произведенията му.
"Моето детство в Корфу оформи живота ми. Ако имах дарбата на Мерлин, щях да подаря на всяко дете моето детство."
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
"Постепенно магията на острова се спуска над нас, леко и полепващо като цветен прашец. Всеки ден имаше своето спокойствие и безвремие, и ти се приисква никога да не свърши. Тъмната кожа на нощта се отлепва и нас ни очаква нов ден - бляскав и цветен - като детска рисунка и със същия оттенък на нереалност."
"Казах, че ми харесва да бъда полуграмотен - щяхте да бъдете много по-изумени от всичко, ако сте били в неведение."
"Няма първи свят и трети свят. Има само един свят за всички нас да живеем и да се наслаждаваме в него."
"Погледнете го по този начин. Всеки, който е получил някакво удоволствие от живота, трябва да се опита да даде нещо от себе си. Животът е като превъзходна храна и светът е метр д’отел. Радвам се да се дам нещо в замяна, защото съм бил така изключително щастлив и съм получил такова голямо удоволствие от него."
"И у най-грозното и отвратително животно - както и у най-грозното и отвратително човешко същество - винаги се намират и някои привлекателни черти."
"Къщата не е дом, преди в нея да има куче."
"Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си - и то в не много далечно бъдеще - условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение."
"Навсякъде по света дивият живот, за който пиша, е в смъртна опасност. Той е унищожаван от това, което наричаме прогрес на цивилизацията."
