Половинката на Петя Дикова – Илиян Любомиров, сподели възгледите си за родителството.
„Не искам да звуча като досаден проповедник на тема родителство. Личен избор е да имаш или да нямаш деца. Нерядко е въпрос и на възможност – биологична, финансова или някаква друга. Не мога да кажа и че всичко е песен, а ние всеки ден изглеждаме така. Ясно е, че си е екшън, че има битовизми, сополи, разхвърляни играчки, настроения всякакви, пък вечни спорове тази количка на кого е, което, нали, е въпрос епичен и ключов“ – пише поетът към прекрасния семеен портрет, дело на Мирослава Дерменджиева.
Той и Петя Дикова се радват на две деца – Александър на 4 и Илиян, който е на 3.
„През цялото това време аз се опитвам да бъда до тях, да оставам спокоен, да ги уча, а не да се карам, да им влизам в положението, а не да менторствам. Невинаги се получава. Често не стигат силите да бъда и добър родител, и отдаден партньор, и достатъчно деен предприемач, и визионер, и колега, и шеф, и служител, и син, и внук, и, и, и. А всъщност сърцето иска повече моменти със семейството ми, мозъкът иска да подсигури по-добри условия, а тялото просто има нужда от почивка“ – продължава разсъжденията си Илиян Любомиров.
През октомври популярната двойка отпразнува 7 години, откакто са заедно.
„И въпреки зора, си струва. Ма много си струва. Ден след ден си струва. На всички ни е трудно, всеки си води битките, но след 5 години не помниш нито безсънията, нито разболяванията, нито жонглирането между 100 задачи, нито работата и преумората. А срещу себе си имаш хора. Твоите си хора. И поглеждаш момичето си и ѝ благодариш. Че е устояла да бъде и жена, и майка, и човек, и опора, и вдъхновение. И си правите снимка. И после си гледаш тази снимка в задръстванията или в офиса си и знаеш, че нямаш право на отказване. И че битката за тях е единствената, която има смисъл“ – обобщава щастливият баща.
През октомври той даде оригинално определение за родителството – това е да купиш 6 банана и да видиш как биват ометени за части от секундата. След това да купиш 12 и да наблюдаваш как бавно загниват недокоснати.