Едно от най-големите удоволствия в живота е да прегърнеш есента. Но да я прегърнеш така, както само едно дете може да го направи – пламенно и бурно, с възторг и... благоговение.
Затрогваща илюстрация на такава прегръдка е играта до самозабрава на две малки рошави гарджета с опадалата горска шума.
Игра, на която имах щастието да се наслаждавам, и от която си "откраднах" няколко мили и незабравими мига.
Игра, по времето на която сякаш ставаш свидетел на красивата среща между два свята – този на заспиващата природа, на тихата, топла романтика на есента с радостта на две търкалящи се в златните листа деца и тяхната кипяща от жизненост вселена.
Да срещнеш слънчево зайче през есента >>