Андрей за вкуса от детството: Угощения с шоколади и Иван, който някога ми подари единственото си марсче

Нямат край безценните спомени, които красноречиво свидетелстват за впечатляващото приятелство на тв продуцентите и двигатели на "Фермата" Андрей Арнаудов и Иван Христов. Неслучайно вкусът от детството на Андрей го връща към една шоколадово ексклузивна история с главното участие и на Иван. Като син на световноизвестния хоров диригент проф. Васил Арнаудов, той се ползвал с особени облаги през годините на социализма, но не можел да не сподели част от тази радост със своя приятел, който все пак си бил спечелил същата привилегия с рядка щедрост. 

Какъв е вкусът на вашето детство? Кой десерт и сега ви връща назад във времето?
Хич не обичам сладко сега, но като дете ядях много. Майка ми често приготвяше сладкиши, тъй като баща ми много обичаше. Всъщност в моето детство аз се ползвах с особения лукс да получавам "Тоблерон" и всякакви други шоколади и десертчета, които са любими на децата и сега, но тогава у нас ги нямаше и бяха голяма работа.

Андрей като ученик

Снимка: Личен архив

Баща ми, лека му пръст, имаше възможност да пътува в чужбина. Като артист от сериозна величина можеше да излиза извън границите на страната по онова време. Винаги знаех точно кога се прибира и ще ми донесе сладкиши, като си складирах запасите на няколко части. В една отделях любимите ми, която криех само за мен, естествено. Друга, с по-обикновените за мен десертчета, оставях в шкафа, за да могат да си взимат и майка ми, и баща ми, ако поискат. И трета, за която се събирахме специално с Иван, разпъвахме едно одеяло в хола и се гощавахме.

Иван Христов за детството, последния ергенски запой и радостта от бащинството

„На сутринта в очите на жена ми видях нещо средно между тъга, разочарование и съжаление. Виждал съм този поглед в много други хора преди това. Бях и съм много влюбен, затова реших да спра да разочаровам хората, с които съм“ – сподели откровено Иван в "Папараци"

Няма да забравя, когато бяхме втори или трети клас, той имаше едно-единствено марсче (вид шоколадче - б.а.), което ми подари. После дълго ми напомняше: "Помниш ли, когато ти подарих марсчето?." Това беше огромен жест от негова страна. През годините се опитах да изкупя този свой дълг с угощенията, които правехме, след като баща ми се прибере от някое пътуване.

Кадър от "Търси се"

Снимка: bTV Media Group

Добро или палаво дете бяхте? Влечаха ли Ви белите?
Мога да кажа, че по десетобалната скала за не добро дете аз бях 7.

Пакост или лакомство?
Мисля, че ще е лакомство, макар че наистина и пакостите винаги са ми идвали отръки.

Андрей: Горд съм, че синът ми се казва като баща ми. При второ дете Емануела ще избере името

"С Емануела много си приличаме. Единственият минус е, че и двамата сме нерваци. Детето и то е така (смее се). Малък камикадзе, перпетуум-мобиле" - сподели Андрей Арнаудов в "Търси се"