Искрен Тончев-Искрата следва усета си към музиката от дете. Известен е сред меломаните със свои изпълнения, както и проекти за популярни изпълнители – Графа, Михаела Филева, Дара Екимова, Миро, Дара, Азис, Папи Ханс... Към лейбъла „Монте Мюзик” го изстреля великолепното му представяне в „България търси талант” преди 5 години, където показа неоспорим талант - в бийтбокса, пеенето и музицирането на различни инструменти. Вероятно и фактът, че е от музикално семейство има значение за развитието му в тази сфера – свири на пиано, блок-флейта, саксофон, композира, преподава бийтбокс. Подробности за избора, който прави, Искрата споделя за Ladyzone. С него говорим и за пакости, и щуротии, които съпътстват детството и тийнейджърството му. Той е и запален кулинар, за изненада на феновете, и разказва за любими лакомства преди и сега. И със сигурност е изпълнен с енергия не само да създава музика, тъй като първо го намирам в студиото, а след това – във фитнеса. Но интересите му не се изчерпват дотук. А когато човек общува с него, се окрилява, че бъдещето приналежи именно на такива смислени, млади хора.
Искра, какво се случва в музикалния ти свят – над какво работиш?
Музикалният ми свят е все така пъстър и динамичен. В момента работя по немалко различни проекти – за артисти, за театрални спектакли, рекламна музика, както и за своите песни. През последната година започнах да работя и с няколко чуждестранни изпълнители. Скоро ще започваме работа и по нов албум на Миро, с когото спечелихме награда за песен на годината с неговия сингъл „Очите”. А преди няколко дни се върнах от Sofia Songwriting Camp, в който се включих по покана на Саня Армутлиева, където всеки ден създавахме по една нова песен, заедно с композитори и изпълнители от цял свят. Беше полезно, приятно и вълнуващо.
По-лесно или по-трудно се прави музика за друг изпълнител?
От една страна е по-лесно, защото мога да погледна музикалния проект и изпълнителя отстрани, без да бъда емоционално повлиян. В ролята на музикален продуцент се налага да участвам пряко или косвено във всеки компонент от създаването на една песен – композиране, аранжимент, писане на текст, записи, миксинг и мастъринг. Целият този процес може да бъде доста объркващ за един артист, ако няма на кого да се довери. А когато правя всичко това сам за себе си, понякога идва в повече, но държа фронта и не се давам лесно. Някой ще каже, че е от зодията, но не е (смее се, б. а.)!
От друга страна - понякога комуникацията с хора на изкуството е трудна. Когато работният процес се крепи на вдъхновение, настроение и емоции, добрата организация и дисциплина често остават на по-заден план. Освен това, ако изпълнителят не знае какво точно иска за себе си, процесът става досаден и тромав. За мое щастие, работя главно с хора, които са установени като изпълнители и така може да се действа ефективно и ползотворно.
Как музиката „влезе под кожата ти” и каква е ролята на родителите ти?
Още на 2-3-годишна възраст съм показал засилен интерес и музикален слух. Тук идва и огромният принос на родителите ми, които са ми предоставили музикални инструменти, с които да експериментирам, и то без да го чувствам като задължение, а като забавление и удоволствие. Имах малък детски синтезатор, сет барабани, хармоника от дядо ми. После за кратък период ходих на уроци по саксофон и пиано. Вярвам, че музиката и творчеството трябва да бъдат свободни, забавни, следващи естествените пориви на творящия.
А по бийтбокса как се запали и какво искаш да предадеш на последователите си като преподавател?
Запалих се, след като видях едно видео преди повече от 12-13 години. Не можех да повярвам, че това е възможно, но останах така впечатлен, че започнах да правя опити. В началото не ми вървеше много, но един ден сестра ми ме чу и ми каза: „Хмм, много добре ти се получава!”. Тя вероятно не го помни, но за мен това беше един стимул да се надъхам, да не се откажа и да го развивам толкова години по-късно. След като станах победител за България и участвах в световното първенство в Берлин, започнах и с преподаването. Вече не се състезавам, но винаги включвам бийтбокс в изпълненията си на сцена и хората много се забавляват. За да се движим напред, трябва да предаваме нататък ценните знания и умения, които сме натрупали, а не да ги пазим само за себе си. Затова показвам на учениците си всичко, което съм научил от личен опит и практика.
Важно ли е от дете да се занимаваш с това, което впоследствие се превръща в твое основно занимание?
Времето вече тече с други, много по-ускорени темпове, дори в сравнение с последните 30 години. Мисля, че колкото по-рано човек успее да намери своето призвание, толкова по-бързо би могъл да стане истински добър.
Възхищавам се на японската култура, в която да продължиш семейния занаят представлява голяма чест и дълг. Така не започваш от нулата, а от солидна основа, предавана през поколенията преди теб.
Радвам се, че имах шанса да превърна в професия своята първа и истинска страст - музиката, защото в момента се чувствам свободен и удовлетворен. Нека не забравяме - никога не е твърде късно да се започне нещо съвсем ново, стига човек да има нужното желание и решителност.
Ти ли беше инициаторът за общите ви проекти с брат ти и сестра ти в музикален план, които могат да се видят и чуят във Фейсбук?
Освен мен, никой друг в семейството не е професионален музикант, но за сметка на това всички са много музикални. Още откакто с брат ми и сестра ми бяхме малки, често цялото семейство изпълнявахме акапелни поздрави за рождени дни на приятели, както и за други празници. Затова решихме, че ще бъде забавно да заснемем и няколко видеа. Все пак не се вижда често петчленно пеещо семейство...
А щуротиите като деца кой ги измисляше – със сигурност си правил и бели, още повече, че си имал чудесна компания и у дома?
При мен детството се раздели на два периода – бях спокоен, тих и примерен, а по-късно преминах тотално в другата крайност, което продължи до около 20-годишна възраст. Поглеждайки назад, съм благодарен на родителите си, че са ме изтърпяли и са подходили с разбиране, защото не бях лесен за понасяне. Имах хубаво и весело детство, последвано от бурни години след него. С други думи, креативността ми се е проявявала не само в изкуството (усмихва се, б. а.)!
Търсеше ли си извинения за пакостите и с коя не се гордееш?
В семейството ми винаги е било важно доброто възпитание и установяването на морален компас. Разбира се, както всяко дете – не ми е харесвало да бъда хващан в крачка и наказван, но знам, че е било с добри мотиви от родителите ми. Научиха ни, че винаги на първо място е това какъв човек си отвътре, а не с какъв статут и професия си и какво имаш. Не се гордея с никоя пакост, но пък имам забавни истории в архива.
В интервю споделяш, че развиваш и кулинарните си умения. Те откъде се взеха? Какво обичаше да хапваш като малък?
В момента готвенето ми е по-скоро обвързано с желанието ми да водя здравословен начин на живот. Затова и храната, която консумирам, е семпла и чиста. Като малък съм се хранил по вкус, сега съдържанието е по-важно за мен. И все пак, сещам се, че любимата ми храна като дете, беше таратор. Даже си бях направил email с името tarator4o. Положението е било сериозно (смее се, б. а.)! Вече много рядко консумирам захар, брашно, месо, алкохол, вредни мазнини. Изключение правя за своя любим десерт – печен чийзкейк. От няколко години практикувам intermitting fasting или полупостене, т.е. храня се в няколкочасов прозорец от денонощието, през другото време гладувам. Така се чувствам енергичен и свеж през целия ден и ограничавам излишните калории.
Случвало ли ти се е, както си приготвяш нещо вкусно, да го зарежеш, защото ти е зазвучала музика, която искаш да запишеш на мига?
Уви, не мога да използвам това оправдание за своите кулинарни провали, но ми даваш добра идея. Шегата настрана, често идват вдъхновения точно по време на регулярните всекидневни дейности – в банята, в кухнята, в колата, по време на тренировка. Затова... антените ми, както и рекордърът на телефона, са включени по всяко време.
Ако не беше избрал музиката, с какво би се занимавал, към какво още имаш любопитство?
За съжаление или радост, един човешки живот е кратък и нямам нужното време да се посветя на твърде много разнородни дейности. От няколко години насам имам силен интерес и любопитство към медицината – в момента даже чета основна анатомия на човешкото тяло и алтернативни видове лечения за различни болести, по-конкретно – с холистичен подход. Друга моя голяма страст е парфюмерията, за която се оказа, че има твърде малко достъпни книги, но прочетох всичко, каквото намерих.
От известно време тренирам обонянието си, за да разпознавам отделни акорди и нотки в парфюмните композиции. Вече имам и хубава колекция от любими аромати.
Проявявам любопиство и към архитектурата, земеделието, модата.
Явно и спортът е част от живота ти, а любовта?
Спортът е отдушник и забавление за мен. Преди се занимавах със смесени бойни изкуства, сега практикувам бокс за удоволствие и ходя на фитнес. Правя и тренировки навън. Гледам да се поддържам физически активен ежедневно. А любовта... за къде сме без нея?
Любовта и страхът си остават основните движещи сили при хората. Но нека се водим повече от любовта.
Аз съм радостен и безкрайно благодарен, че съм заобиколен от всякакви видове любов – приятелска, семейна, човешка и божествена.
