Никой не знае точната дата, на която е роден Христос. Със сигурност не е през декември, защото за рождението му в Евангелието пише, че „пастирите живееха на открито и стояха на нощна стража, за да пазят стадата си“. Вярно е, че зимата във Витлеем е мека, но според историческите свидетелства през декември стадата не са нощували на открито.

Празнуването на Рождество Христово на 25 декември е въведено 300 години след смъртта му от папа Юлий I. Преди това раждането на Исус се е отбелязвало на поне три различни дати: 6 януари, 29 март и някъде през юни.

Църквата удобно избира 25 декември, за да яхне езическата традиция от римско време да се празнува зимното слънцестоене, т.е. края на кратките, мрачни дни и зараждането на пролетта.

По време на този езически фестивал хората пиели алкохол до безпаметност и била позволена размяната на роли между господари и роби. Криминалните деяния не били преследвани и богатите хора давали подаръци на бедните, за да откупят спокойствието си и да не бъдат обирани.

Така възниква традицията хората да си разменят подаръци за нечий чужд рожден ден, случил се векове по-рано. Като откуп.

Не е по-весела и историята около окачването на коледните чорапи

Според книгата "Holiday Folklore, Phobias, and Fun" тази традиция е от IV век. Тогава жените без зестра не са имали шанс да се задомят и са били принудени да проституират, за да оцелеят. Възрастен беден човек с три дъщери се оплаквал, че няма средства, за да омъжи дъщерите си. Един епископ чул за случая и през нощта влязъл в дома на бащата. В чорапите, оставени до камината, за да се сушат, той оставил жълтици. Според легендата, именно този епископ по-късно е миропомазан като Св. Никола, покровител на децата, моряците и рибарите.

Окачвате ли коледни чорапи в дома си?