От няколко месеца на хижа Мальовица има плоча в памет на Боян Петров – един от най-успешните ни алпинисти, изкачил 10 от 14-те осемхилядника на планетата, загинал през май 2018 г. при атаката на най-ниския от тях – Шиша Пангма.

Мястото за плочата е избрано добре. Хижа Мальовица е едно от най-посещаваните места в българските планини – до нея се стига след само час ходене и дори туристите, които нямат време или сили за едноименния връх, ще я видят и ще си спомнят за Боян Петров, вдъхновил хиляди да спортуват сред природата. Голяма част от родните алпинисти правят в района първите си крачки и неслучайно тук се намира Централната планинска школа (ЦПШ). Плоча на такова място почита не само постиженията на загиналия, но е и като предупреждение да бъдем внимателни в планината, която може да задържи във вечна прегръдка всеки.

Според мен обаче плочата е твърде голяма и не кореспондира на скромния характер на Боян Петров. Какво ще правим, ако на всеки 5, 10 или 15 години загива по един изявен български алпинист? Ще облепим цялата фасада на х. Мальовица с паметници ли? И с какъв размер ще бъдат те? Ще бъде конфузно, ако следващите плочи са по-малки или по-големи. Темата е дискусионна и вероятно ще се чуят всякакви мнения. В едно обаче съм категоричен – не е трябвало авторът на идейния проект да изписва името си с толкова големи букви. По-големи от буквите, с които са изписани най-високите върхове в живота на Боян Петров.

Впрочем на плочата, поставена от БТС, има и езикова грешка. Правилно е да се изпише 14-те осемхилядниКА, а не 14-те осемхилядниЦИ.

Снимка: Васил Богданов

И още нещо по темата. През последните години много се увеличи броят на паметните плочи, поставени от роднини и приятели на загинали планинари, върху скалата на Втора тераса по пътя за връх Мальовица. Хубаво е да има памет за тях, споменах и за предупредителния ефект от такива плочи, но върху лесновидимата страна на въпросния камък вече почти няма място за нови паметници. Къде е границата и трябва ли Втора тераса да заприлича на планинско гробище – въпроси, на които аз лично не мога да дам категоричен отговор. Съзнавам, че и при най-добри намерения това не може да бъде регулирано административно и сякаш всичко е в ръцете на роднините и близките на загиналия. В тяхното усещане дали и как една смърт трябва да бъде помената на толкова посещавано място.