Светослав Николов е програмен директор на радио Jazz FM. Автор и водещ е на предаването "Джаз ден" и водещ на предаването „За града“ по bTV Radio. Той се включи в темата ни Летен гид с няколко музикални предложения за почивка ;)
Човек е човек, когато е на път ;) На какви места обичаш да ходиш?
Аз съм от хората, които винаги откриват интересното, красивото и приятното във всяко място. По време на разходка в планината ще се усмихна на красиво цвете, ще си поема дълбоко въздух, виждайки простора, или ще помечтая с поглед, зареян към върховете. Ще притихна в неочакваните селца с хората, които с любов градят домовете си, грижливо обработват дворовете си или пък в изоставени днес къщи още се „чува“ смехът на десетките деца, които са отраснали в тях, тичали са навън и са помагали на своите родители, опознавайки света и отношенията между хората, израствайки. Или пък градовете с хората, които бързат по своите задачи, а аз спокойно мога да наблюдавам потока от някое кафене или просто да бъда един от тях с моите ангажименти – да отворя лаптопа и да свърша поредната задача от моето ежедневие. Тази винаги различна среда дава нови и нови усещания и идва с нови идеи, дава допълнителен заряд.
Сам или с приятели?
Всякак :) Просто е различно. Когато съм сам, „разтварям“ своя свят в различното място. Когато съм с компания, го преживявам и с мислите и желанията на моите спътници. С приятели е винаги по-забавно и интересно, но пък е по-ангажиращо. Не съм ли сам, задължително си намирам моментите, в които малко да забързам крачка или да изостана в съзерцание, да се разходя по улиците в уединение, за да позволя на мястото да остави своя отпечатък специално върху мен.
С кола, самолет или влак?
И с колело! И с автобус. Всякак. Важното е самото пътешествие, а средството на придвижване дава различната окраска. Усещанията са много характерни във всеки от тези случаи. Когато съм с колелото на близки разстояния – на 10-20 километра от мястото, където живея или съм отседнал, доста често спирам, за да се полюбувам на гледката или да поговоря с местните хора (така винаги научавам много), автобусът и влакът ми позволяват, неангажиран, да съзерцавам пейзажа. Да шофирам обичам толкова много, че най-често именно с кола поемам на път към откривателствата, приключенията, срещите с нови места и нови хора. А така е и най-бързо.
Имаш ли място, което остава завинаги в сърцето ти?
Всяко място, което посетя, си остава в специално кътче на сърцето ми. Някои от най-специалните места за мен: Камен бряг и районът наоколо, особено на север от там, с дивите степи и безлюдните плажове; Синеморец и региона, най-вече на юг от къмпинг „Делфин“ и на запад към дебрите на Странджа, където в с. Българи местните хора те правят част от своя нестинарски празник, в с. Бръшлян не те пускат да си тръгнеш, без да се качиш на кон, а близкото мегалитно праисторическо светилище Бегликташ ти показва картината на света, която хората отдавна са съставили във връзка с природата… Там могат да ти се случат неща като това да вземеш пътник на стоп, а след това сладко да хапнеш в неговия ресторант в с. Изгрев.
От дете обичам Стара Загора, а сега ѝ се наслаждавам с прочутата ѝ оперна сцена и възхитителен джаз фестивал, на който тази година представих като лектор проекта ни „Джаз истории“ по Jazz FM за описване на историята на българския джаз чрез разказите на неговите създатели. Обичам България, защото буквално зад всеки завой можеш да откриеш магически места. Като – Велинград с неговите минерални басейни, Вършец с възможностите за спа туризъм, Източните Родопи около Горно поле с археологическите забележителности, приказно красивата природа, редките лешояди, вкусната храна и топлината, която прониква в теб от мекия климат.
Местните ни фестивали са ме отвеждали към джаз музиката в с. Кърпачево и близката пещера „Гарваница“, карнавала „Фършанги“ в Бърдарски геран, бобената чорба в с. Радуил, лютеницата в Куртово Конаре и много, много други. От градовете в чужбина толкова обичам, че се чувствам като местен, Лондон и Букурещ – в действителност съм прекарал по повече от половин година от живота си общо във всеки един. Връзката ми с тях създадоха съответно ученето и работата, но любовта от пръв поглед ме връща често там. Дори към английския добавих и румънски, колкото спокойно да се справям в ежедневието.
Разкажи ни за някое по специално място.
Прилагам фотоспомен от с. Кърпачево, откъдето се върнах съвсем скоро. От три години едно от важните събития в моя годишен календар е фестивалът „Jazz под звездите на Деветашкото плато“, на който хиляди се събират от цялата страна, за да чуят ясно красотата на музиката сред тишината на природата. Организатор е местно сдружение, което цели да популяризира района като туристическа дестинация. Тази година хедлайнери бяха гранддамата на българския джаз Камелия Тодорова и Ния Петрова – победител в „Гласът на България“ по bTV, миналата година на сцената на поляната край пещерата „Гарваница“ излезе легендарната Мими Николова и така нататък – все важни имена за българския джаз.
Година след година фестивалът е повод все повече хора да стъпят на Деветашкото плато и завинаги да се влюбят в него и с неговите природни забележителности – Крушунските водопади, Деветашката пещера и още много. Фестивалната вечер обикновено завършва между първи петли и първите лъчи на слънцето, така че фантастична музика и интересни разговори около нея има в изобилие. В отговор на големия интерес изоставени постройки в цялото село се преобразяват в стилни и луксозни къщи за гости, а община Летница току-що бе обявена за общината с най-голям ръст на заетите за периода 2011 – 2017 г., съчетан с увеличение на заплатите – средното възнаграждение сега е над 1400 лв. Това е прекрасен пример за това как чистата природа, културното наследство и качественото изкуство могат да допринася за развитието.
