Писателят и журналист Николай Н. Нинов е пътешественик, който не просто търси нови, мистични места отвъд пътеките – книгите му „Повторени сънища”, „Времето гледа с десет очи” и „Намерени от чудесата” разкриват древни тайнства по нашите земи, които най-често липсват в карти и пътеводители. Преди обаче да поеме към тези обекти, завладяващо описани в тази трилогия, той е автор на документална и художествена проза, има богат опит като журналист във водещи вестници и списания, интервюирал е световноизвестни писатели, актьори и режисьори, тв водещи и изпълнители от европейските музикални сцени.

Разговарям с Ники за страстта му към загадките, които са ни завещали нашите предци, за труднодостъпните свещени зони и за тръпката от изследването им в аванс. 

Снимка: Иван Михалев

Как изглежда един приключенец, намерен от чудесата? 

Не е трудно да си го представим – смаян, удивен от шеметни панорами, скални откоси и стълби доникъде. Като добавим и очакването от предстоящите обходи, проучването на карти и пътеки, предвкусването как и какво ще го прехласне – картината е пълна. Има я, разбира се, и изненадата, че видяното често надхвърля представите и очакванията му. Но така е с уникалните места, с уникалните гледки – винаги е на седмото небе. 

Книгите ти изобилстват от мистични места – какво е усещането, когато се озовеш там? 

Там въздухът необяснимо тежи, тишината озадачава, като населено от видения е от зората на времето. На някои им прилошава (заради регистрираните полеви аномалии), на други им се вие свят. Трети са като пребити следващите часове, потиснати са. Или обратното – усещаш прилив на увереност, на свежи идеи, нещо космично сякаш тегли нозете ти напред и нагоре, сякаш всеки миг ще литнеш към висините, към които праотците ни очевидно са били устремени. 

Лъвската глава, каньон на Суха река, с. Зимница
Снимка: Николай Нинов

Затова ли си струва да стигне човек до тези повити в забравата зони? 

Да, там мистично и магнетично си подават ръка – поради своето местоположение те са свръхвъздействащи. И пораждат порой от въпроси, който неминуемо ще ви налети, както след всеки първоначален културен шок. Да вземем за пример мегалитните съоръжения в Средна гора и край Приморско. Част от тях биха могли да бъдат постигнати днес единствено с инженерни познания и подемни машини. Какви тогава са били строителните стандарти в древността – как са били повдигани и премествани до съответните места скални късове от по 10 до 60 тона всеки; с какво са били обработвани след това; и как са били напасвани в свръхсложни конструкции, които наподобяват на зрелищни арт инсталации? И защо такива монументални композиции, които не се вписват в никакви догадки, са извън фокуса на науката? Редно е, според мен, те да бъдат проучени, да бъдат изследвани. Проблемът е, че за повечето специалисти те не са атрактивни, специалистите, както знаем, предпочитат имиджовите обекти. 

Към кои обекти би искал да се върнеш и защо? 

О, много са и ми се е случвало неведнъж. Със скалния комплекс край с. Дъждовница; с Вълчаново кале над Приморско; със светилищните комплекси Митровица и Сватбата край с. Осеново.

Светилищен комплекс Митровица, с. Осеново, детайл
Снимка: Николай Нинов

Това са обекти, на които човек може да се любува от различни ракурси, в различни отрязъци на деня, в различни сезони. И резултатът от падовете на светлините и сенките е винаги слисващ – мощно, ново въздействие, заедно с нови форми и ваяния, които откриваш и които са плод не само на стихиите, но и на човешка намеса. Други причини са опресняването на спомена, неизбежните сравнения с предишните ти възхити, както и насладата от появата на още възторзи – особено ако са споделени на мига със съмишленици със свой прочит за току-що видяното. 

Разкажи повече за тези хора – наричате се мегалитомани, скаломани, скалолазки, каменари… 

Това са любители на отминалите времена, на праисторията, на древните култури. Те членуват в различни общности във Фейсбук, където всекидневно се качват и разискват снимки от находки, разменя се информация за обекти, издирват се публикации, свързани с мегалитните градежи, със строителните стандарти на предците ни. Така поривът към малко известното ражда не само приятелства, но и редовни експедиции, в които се включват съмишленици отблизо и далеч. Такава е и целта – повече да се знае за тези неизследвани зони, повече хора да се насладят на тези впечатляващи комбинации от геоложки феномени и човешка намеса. И най-ценното, казвал съм го неведнъж – повече хора да създават заедно памет. 

Друга, важна част от съмишлениците, са т.нар. алтернативни изследователи – хора с различни хобита и професии, които посвещават свободното си време на древността, заедно с местните краеведи – тези неоценими събирачи и пазители на обредността и традициите в отдалечените български краища.

Когато са в ролята на водачи, повечето от тях разполагат със свои стратегии за оцеляване в пресечени терени и на драго сърце биха ви научили как да разчитате само на това, което е на гърба ви; как и къде да се придвижвате в гора и в река; те са като eнциклопедии за топонимите в района, за видовете растителност, за пасищните инфекции, за битката със стършелите, за лечебните свойства на билките. 

Скален феномен Провъртеника, с. Карлуково
Снимка: Николай Нинов

Има ли обекти, които не пожела да опишеш и какво те спря? 

По-скоро имаше обекти, до които стигането бе предизвикателство за мен. Жегата и неувереността, че ще се справя сам на два пъти ме отказваха от един стръмен и ронлив участък край с. Кунино. Следващите опити бяха успешни, може би защото се присъединиха още приятели. Местността се нарича Человешки дол, изобилства от величави скални арки и силно напомня за шеметен приключенски филм. Брал съм страхове и на други места – катерачния обект Синьото колело над Тетевен; участъка с барелефите от скалния комплекс край село Дъждовница; Гълъбинските скали в Земенския пролом; сипея под Шахан кая край село Сладкодум. Такива обекти налагат изключителна концентрация, но когато човек не забравя, че не е обезопасѐн, и че пъпли по скалите за удоволствие, а не за да върши „геройства“, удовлетворението в крайна сметка е налице. И евентуалните му лични открития, защото тези окултени пространства не са просто набор от канари и скали, които да гледаш, оглеждаш и снимаш. Трудното там не е гледането, а виждането, а то изисква известна подготовка. 

Светилищен комплекс Сватбата, с. Осеново, детайл
Снимка: Николай Нинов

Да очакваме ли следваща книга, в която ще разкажеш за още потулени и причудливи места? 

Наскоро една приятелка, която е сред неукротимите пътешественици, ми каза: „Не зная дали мислиш за четвърта книга, но читателите ти мислят“. Много мило и затрогващо, наистина. Е, продължавам с обходите, с трупането на впечатления от релефи, скални надписи, рисунки, съоръжения. Това бих искал засега. 

  • Нова Планинка на хоризонта: Мариана Киречева създаде пътеводител за Пирин
  • Фотосесия сред бали, лавандули или слънчогледи. Къде?
  • Александра Чарийска - на мотор до Скалния манастир в местността Шашкъните (и не само)
  • "Златен парк" в Луковит е истинска приказка, сътворена от природа и човешки ръце
  • Как да си изкарате зверски добре в малкото село... Зверино
  • What3words: Тези три думи могат да спасят живота ви
  • Коритото на Арда, където Родопа ще ви прегърне като майка
  • Захари от градина „Въдворена“: Скуката е за скучни хора. Самота на село няма
  • Най-доброто, което направих, когато исках едновременно да работя, да съм с детето си и на море
  • Добромир Райнов: С времето не спирам да се изненадвам колко непознати места има в България