В България има 5000 села (към 31 декември 2019 г.). Имената на някои от тях действат по-свежо от сутрешно кафе и искрено ще ви разсмеят.

Тези населени места са кръщавани така, че ни карат да се питаме каква ли е чудната история, която стои зад имената им. В месечната ни тема "Тайните кътчета на България" ви показваме интересни и малко известни места от родината. Тези села са едни от тях. 

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

  • Велико Търново – котки в саксия, Царевец и 25 градуса през ноември
  • Макар и с 8 години закъснение защитена зона „Камчия“ е факт
  • Открихме къде се крие „тайната“ за пенсиите в България
  • Лятната ваканция на звездите
  • Забравете за Фейсбук и Инстаграм, докато сте на почивка. Ето защо
  • Пет нови защитени територии в България – сред тях са „Бабу́” и „Река Белица”
  • Животът им е във вашите ръце – как да предпазите домашните си любимци от летните жеги
  • Яхта под наем в България – какви са цените?
  • Суха, изтощена и заплетена - как да възстановим косата си след ваканция?
  • ТОП 10 на най-търсените места за каравани този сезон

Жабокрът, Кюстендилско
Население - 682 жители

Селото е разположено между 3 реки, където в миналото е имало блато. Имало голям брой жаби, както и къртици. Оттам идва и името на селото. С течение на времето и облагородяване на селото, влажните местности са намалели. А с тях и животните. Въпреки това съществуването им продължава да създава проблеми на зеленчуците, които се отглеждат тук. 

Вещица, Белоградчишко
Население - 47 жители

Според местна легенда турчин, който имал чифлик в съседство, видял, че непознати жени се къпят в реката. къпят се жени. Избягал, защото помислил, че са вещици. Така дошло и името му.

Според друга теория името е свързано с това, че хората са "вещи", т.е. знаещи. Населението тук в миналото се е препитавало с ковачество, зидаро-мазачество и др.

Горно и Долно Уйно, Кюстендилско
Население - 13 жители

Коренът на думата за имената на тези села е "вуйна". Според легендата между двете села живеело семейство и момичето от едното от тях все казвало, че отива "при горната уйна, утре при долната уйна". Така се родили имената на селата. Въпреки че сега селата са с много малко жители, преди повече от век Горно Уйно е било третото най-голямо село в Кюстендилско. Населението там е наброявало над 1300 души.

Снимка: bg.wikipedia.org

Баница, Врачанско
Население  - 1149

Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче.


Торбалъжи, Габровско

Население - 16

Според местна история в миналото тук минавали много корен, а в каруците им карали товари. Понеже пътят бил стръмен, конете спирали. Тогава стопаните им изваждали торбите със зоб и ги примамвали, за да продължав да вървят. 

Така дошло и името Торбалъжи. Имало е опити то да бъде сменено, но заради чувството за хумор, с което габровци са известни, то останло. 

Кривонос, Брезнишко

Население - 8 жители

Според легендата двама турци харесвали една красива българка и искали да я вземат за робиня. Когато се опитали да я отлекат, брат й влязъл в бой, за да я защити. Турците му счупили носа, но самите те понесли по-тежки поражения и избягали. Историята веднага се разнесла из цялото село и героизмът бил награден с име. 

Селянин, Ихтиманско
Население - 7 жители

Интересен факт за това село е ударението в името. То не е на Е, както се произнася в думата за човек от село, а на Я. То е и най-старото във вакарелския регион.

Пържиграх, Тревненско, няма жители

Името на селото идва от една особеност в ежедневието на мелничар от миналото. Когато хората ходели да си мелят брашно там, забелязали, че той постоянно си пържи граха. Оттам тръгнало и името на селото.

Тъпчилещово, Омуртажко
Население - 59 жители

Историята на селото е свързана с остри пререкания, изнасилвания и убийства между турци и българи.

Селото е съседно на друго интересно място - Беломорци. Особеностите в говора тук са много забележителни. Беломорският диалект е наситен разговорно с думи като „Щу“ /Какво/ „Ке“ /Ще/, „Хатя“ /Хвана/, "Галиба /Май/ и др. За демонстрация често се употребява майтапчийското „Ти оти си хиркал леляци по корията ре ?“ Това значи  „Ти защо си гонил щъркели в гората, бе?“.

И още интересни имена - Козица, Недоклан, Държава, Ветрушка, Казак, Ламбух, Селска поляна, Щит, Каменна река, Остър камък, Лятно, Пчела, и др.