В годината на постистината и в свят, в който фалшивите новини имат все по-голямо влияние, "Дневник" говори с автори и водещи доколко свободни са българските медии, какво е цензура, има ли автоцензура, прави ли опити властта да упражнява контрол над работата им, как, какво ги мотивира да продължат. Ето какво споделя по темата водещият на предаването "120 минути" по bTV – Светослав Иванов.
Кои са най-големите предизвикателства пред журналистическата професия през последните години?
Пространството вече е толкова отворено през всякакви канали, че се получава безкраен пъзел, който създава хаос в главите на хората, които потребяват медиен продукт. Като тази хаотичност всъщност обуславя една нова роля на медиите - обяснителната. Това да запазиш доверието, е истинската цел пред медиите в момента. Да запазиш доверието в себе си, в почтеността си, в името си. От тук нататък медиите през следващите няколко години ще се борят за това.
Това, което ние трябва да направим, е да ги научим да не вярват на всичко, което четат. Затова явлението фалшиви новини е изключително лошо и пагубно за медиите от една страна, но от друга страна има ефекта на имунизацията, ваксината - изгражда имунитет, поне се надявам да е така.
Да започнеш да си задаваш въпроси докато четеш и гледаш, да се питаш какво е това, кой го е казал? Колкото повече фалшиви новини - толкова повече такива въпроси се появяват.
Не е ли парадоксално, че от една страна ние искаме нашите читатели и зрители да ни вярват като медии, от друга страна, искаме да се съмняват, за да различават вярното от невярното?
Това е част от задачата. Особено днес, когато модерните войни се водят на полето на медиите. Един умен човек беше казал, че вече е много по-лесно да убедиш някого в своята истина, отколкото да го убиеш. Модерните войни са битка за сърцата и умовете.
Обратимо ли е това? Може ли да се върне доверието в медиите?
Единственият начин е да се придържаме към класическите принципи на журналистиката. Проверка на информацията на първо място, анализ, различни гледни точки. Някои биха казали - да, но това забавя процеса. Вече живеем в света на бързите новини. Но както казва директорът на новините на Би Би Си, в момента повече от всякога се нуждаем от бавни новини, защото бавните новини означават проверка и анализ.
Бавните новини всъщност допринасят за авторитета, който трябва да бъде запазен на всяка цена. Представям си една емисия на бъдещето, не толкова като информационна емисия, която ще преповтори новините и събитията, които вече сме видяли, а емисия, в която ще има много повече обяснителни форми. Може да не са като в публицистичните предавания, но все пак ще има анализ, защото това забавяне на темпото всъщност може да пази традиционните медии.
Как обаче хората да се ориентират коя е правилната позиция, кои са истинските и фалшиво създадените факти. Дори и в стремежа да бъдат показани всички гледни точки хората могат да останат объркани къде е истината?
Точно затова аз винаги заемам позиция в началото на всяко предаване, което водя. Искам да споделя какво мисля в моя авторски коментар и да дам начало на ефира. Плуваме в океана и трябва да се ориентираме към брега.
Повлиявало ли е това заемане на позиция по някакъв начин, използвано ли е като опит да бъдете атакуван?
Не и съм изключително благодарен, че имам възможността да го правя, защото ако нямах тази възможност, нямаше да работя тук [в bTV - бел. ред.]. Получавам и силна обратна връзка от хора, които са на различна позиция от моята, но това ме радва, защото има шанс да се получи един аргументиран диалог, отколкото крясъци.
Има ли цензура в българските медии? Докъде могат да си позволят да подреждат света на хората? Кой има интерес да съсипе имиджа на журналистическата професия и кой губи от това? Кои са етичните правила, които Светослав Иванов никога не престъпва, и кои са най-често срещаните пречки в професията? Отговорите на тези и други въпроси прочетете в цялото интервю тук.
