Когато разбрах за идеята на Христо за този проект, веднага се съгласих. Винаги съм подхождал с голямо любопитство към всичко, което допринася да изразя благодарността си към живота, който имам, и към възможността да споделям толкова много обич чрез музиката.

Когато се запознахме с Христо, той дойде да прави репортажни снимки на един от концертите ми. Мисля, че беше още ученик в Свиленград. Оттогава аз изнесох доста концерти, той направи много снимки, а и мисля, че завърши и училище най-после. :)

Да му се доверя да направим този фотоалбум е едно от най-верните решения, които съм вземал. Харесвам всеки кадър в него, защото е автентичен и много достоверен поглед не просто към работата ми, а и към същността ми. Финалната селекция е истинска моментна снимка на година от живота ми. И съм щастлив и благодарен, че е точно такъв, какъвто го е уловил и разказал Христо.

Да пътувам в различни страни, да работя с различни музиканти, да свиря в различни жанрове, да срещам и нова, и непозната публика – това е смисълът на моя живот.

Да мога да чувствам с всичките си сетива – да видя, да чуя, да опитам на вкус и мирис и да докосна.

- Васко Василев

За пръв се срещнах с Васко и неговата музика през 2005 година. Помня, че бях в пети клас. Да си призная, никога не съм бил особено запален по ходенето на училище. От малък исках да съм като възрастните, да имам работа, да живея "истинския живот", смятах прекараните часове в училище за изгубено време. Затова постоянно бях с баща ми, където и да ходеше той по работа, аз бях до него.

В един такъв "изгубен" ден се върнах от училище и помня, че се чувствах обезкуражен, изгубен, тъжен – нищо, което правех, нямаше смисъл. Спасението беше компютърът, интернет и музиката. Ключовата дума за търсене беше "violin" – майка ми е меломан и макар тогава да се виждахме рядко, още от малък беше посяла в мен любовта към хубавата музика. В един момент от слушалките започна да струи различна музика. Изпълнителят се оказа Васко Василев. Не бях чувал за него, но името подсказваше, че е българин, което събуди любопитството ми и започнах да го слушам редовно. Усещах го близък. 

Така спасението от трудните дни вече беше компютърът, интернет и музиката на Васко Василев. Тук може би е добре да ви разкажа малко повече за себе си. Син съм на разведени родители и от малък живеех при бабите ми (Бог да ги прости!) и дядовците ми. Те ме отгледаха и се опитаха да направят човек от мен. Дядо ми обича да се шегува: "Диване беше и диване си остана, само годините ти повече". Така си е. Но пък имах и трудни задачи – имах ролята на пощальон в нашето семейство. Пренасях всякакви мнения, идеи и предложения от едната страна за другата – от майка ми за баща ми и обратно. Често имах и по-тежки пратки – минискандали, искания, опровержения. В същото време се опитвах да стана добър в нещо, за да не отнасям само критики, а и да компенсирам абсолютното ми безразличие към ученето. Пробвах силите си във футбола. Беше ми много интересно, опитвах се да вложа всичко от себе си, но все оставах на резервната скамейка. Сигурно не помагаше и това, че бях, да го кажем, пухкав. Така си минаваха годините и дойде 2009 година – преломна за моето 14-годишно Аз.

Тогава грабнах фотоапарата и малко по малко замених страстта към футбола със снимане. Започнах да работя към местния вестник в Свиленград "Старият мост" още докато бях в училище и това ме караше да се чувствам пораснал, бях намерил изход. Музиката на Васко вече беше неизменна част от моето ежедневие. По това време разбрах, че той е признат в чужбина, че е концертмайстор на Кралската опера "Ковънт Гардън" в Лондон, че пътува по целия свят, дори в Япония. Япония! Размечтах се как ще стана страхотен фотограф и ще пътувам с него по света. Нямах представа как може да се случи това, но не се фокусирах върху тези детайли. Просто го исках много силно. Знаех също, че не искам само да му направя лъскави снимки, каквито съм виждал от кориците на списанията.

Мечтата ми беше да съм толкова добър, че да остана незабелязан, да документирам живота му, както фотографите на National Geographic запечатват редки видове птици например. В този период вече бях изцяло потопен във фотожурналистиката. Учителите ми знаеха, че ако нещо се случи в града или в областта, аз ще стана от чина и ще отида да работя, позволяваха ми го, защото бяха разбрали, че това е моят начин да развия потенциала си. Аз вярвам в съдбата и вярвам, че това мое желание в продължение на години е довело до случайните ми срещи с Петя и с Васко.

Щастлив съм и че тази книга се случи естествено. Аз бях себе си, следвах това, което ми казваше сърцето, а те най-неочаквано харесаха работата ми. Благодарен съм на съдбата, че ми направи този подарък – Васко Василев да ме допусне до личното си пространство, да ми се довери и да ми позволи да покажа живота му зад кадър. Живот, изпълнен с чувства на радост и тревога, с мисли за бъдещи проекти, адски много труд, недоспиване, срещи с хора, забава... Живот като моя и като твоя живот, читателю. Но и толкова различен. Осъзнат живот. Това научих от Васко, че където и да си, трябва да си там на 100 процента. Каквото и да правиш. Дали ще свири в "Ковънт Гардън" пред изискана публика или в крайните квартали в някой испански град за възрастна жена и нейното куче – Васко се раздава на 100 процента. Така че, благодаря ти, Васко!

- Христо Русев

Христо Русев е роден в град Пловдив през 1994 г. Завършва бакалавър "Международни отношения и право" и магистърска степен "Международна политика и сигурност" във Варненския свободен университет. Занимава се с фотография от 11 години. Работи като фотожурналист на свободна практика с международни медии. Специализира в областта на социалните проблеми и сценични изкуства. На 14 години се докосва до първия си фотоапарат. Оттoгава, където и да се намира, камерата е с него. Фотографията му дава много – да открива красивото и уникалното във всеки момент от ежедневието, да разчита човешките емоции и мисли в едва забележими жестове и да ги запечатва в снимките си. През последните пет години прави фоторепортажи в повече от 23 страни, а негови снимки са поместени в изданията: TIME, The New York Times, The Guardian, Washington Post, Wall Street Journal, BBC, CNN и други. В три поредни години печели наградата за "Най-добър млад български фотожурналист", първо място в категорията за Международна фотожурналистика, както и специалната награда за "Хуманистична фотография" на Фондация БГ Пресфото. През 2019 г. е избран да участва в мастъркласа на NOOR Agency заедно с 15 от най-добрите млади фотожурналисти на Балканите. Негова снимка е в класация на CNN за 100-те най-добри травъл фотографии за годината. През 2018 г. е поканен да се включи в проекта "Приложна носталгия" на Сръбското правителство по време на Европредседателството на България. Взима участие в специалната медийна група на FIFA и Руското правителство, чиято цел е да популяризира градовете, домакини на Световното първенство по футбол през 2018 година. През 2017 г. негова снимка е една от творбите, получили най-висок зрителски интерес в конкурс на световната агенция Magnum. През 2016 г. работата му е високо оценена от значими имена във фотожурналистиката по време на Световните награди на World Press Photo в Амстердам, а през 2015 г. участва в мастърклас по улична и документална фотография на Елиът Ървит по време на наградите по фотография Sony WPO, Лондон, Англия.