Малко са събитията в съвременната българска музика, които си заслужават вниманието, но новият албум на Гена е точно такъв случай - както и всеки на So Called Crew, разбира се. Без да губим време, моментално потърсихме Гената - "Генади с тупалки, по-мазни от грес! Троши ушите ти, както на стар див борец" [слушайте "Отгоре", третото парче от "Прилив"] - за всичко най-важно, което феновете трябва да знаят за албума. И не само неговата гледна точка, но и тази на някои от гост артистите в проекта - Жлъч, Григовор и Мила Роберт. Ето какво научихме от всички тях - не можеше да бъде по-добре.
Как се стигна до идеята да издадеш солов албум, в който участват толкова много и разнолики артисти като Жлъч, Григовор, Руши, Мила Роберт, TDK, DAYO…?
Имах идея за втори солов албум от близо три години, но все нещо ме спираше да го започна. След това удари пандемията, всичко затвори и тогава реших, че е крайно време да се впусна в това. Направих си списък с всички хора, с които искам да работя и започнах да им пиша. За щастие всички се съгласиха и година и половина по-късно вече имаме готовия албум.
Сам определяш "Вакуум" като "новия ми албум, в който аз нито пея, нито рапирам, но правя музиката и още няколко неща". Разкажи повече за това как протече работата по него?
Написах това изречение, защото все още се намират хора, които не са наясно какво точно правя аз в нашата формация. Това е може би така, защото фигурирам в името и Матю [Жлъч] и Илия [Григовор] ме споменават постоянно, така че някои хората си мислят, че сигурно пея или рапирам някъде из албумите. За щастие това не е така. Относно работата по "Вакуум" - тя вървеше почти паралелно с тази по "Армада". Знаех точно как искам да звучат двете неща - в някои дни правех музика за единия албум, в някои дни - за другия. И така лека-полека ги завършвах заедно. Естествено "Вакуум" отне повече усилия заради наличието на толкова много и различни артисти, които имат различни стилове на работа и характери. В края на деня обаче си мисля, че всичко се получи много хомогенно, но и разнообразно.
Как би описал с едно-две изречения всяко от парчетата?
1 - Нужният мръсен бенгър.
2 - Много обичам търнтейбълизъм.
3 - Любов през 80-те.
4 - Ако филмът "Climax" беше добър.
5 - Ужаса.
6 - Истинските неща.
7 - От хубавото.
8 - Най-леката и лесно направена песен в албума.
9 - Ужаса 2.
10 - Пост-апокалиптичен психо-трилър.
11 - Анархия.
12 - Рай и начало.
Защо "Вакуум"? Какво символизира името на албума?
"Вакуум" ми дойде като име 5-6 месеца навътре в процеса на правене на албума. Не мога точно да обясня защо го кръстих така, но когато се спрях на това име, то просто залепна и знаех, че трябва да бъде това. Всичко си пасна на мястото.
Музикален трип ли е за теб албумът? Експерименатално
приключение или добре планирано пътешествие?
Аз обичам да планирам добре нещата си и мога да бъда доста контролиращ, но в същото време и знам кога да пусна юздите, особено когато става дума за продуциране на музика. С този албум имах няколко точни идеи, като например по-synth базираното звучене и това, че искам да правя дълги и интересни аранжименти на песните си, както и че искам цялото нещо да е изживяване само по себе си. Да не е просто колекция от 10-12 песни, които продуцирам, а цялостно пътешествие, колкото и надуто да звучи. Радвам се, че всички участници успяха да влязат в идеята ми и да напишат такива песни. Експерименталността също дойде от само себе си, не съм я напъвал - просто има неща, които са ми писнали да правя като звучене и затова странях от тях.
Сподели най-откаченото преживяване, което си имал по време на
записите на албума?
Най-лудият запис определно беше този с TDK и четирите пътувания до Пловдив, които трябваше да направя, за да стигнем до тази тегава песен, но ще запазя детайлите за себе си. (усмихва се)
Обложката на албума има доста космическа и психеделична естетика. Какво искаше да изразиш с нея и как я създадохте?
Идеята за обложката ми дойде от множеството снимки на телескопа Хъбъл, които гледам в Инстаграм. Обожавам как изглеждат и винаги съм си мислел, че искам албума ми да изглежда по този начин. Не исках обаче да е само рисунка, струваше ми се доста лесно - затова говорих с Мила Роберт, която ми каза да се свържа с Иван и да обсъдим как може да експериментираме с фотография. В края на краищата тримата седнахме в ателието на Мила, тя рисуваше странни неща по черна хартия, Иван снимаше през едно шише и два часа по-късно и 80-90 снимки имахме точно това, което искахме. Безкрайно съм им благодарен за това, което направиха!
Какво по-специално да очаваме от промото на албума в
Маймунарника на 23 юли?
Един добър концерт, надявам се. (усмихва се)
Няма как да не те попитам и каква музика слушаш напоследък -
любимите парчета, албуми и артисти, които слушаш на рипийт тази година?
За мен е много важно да слушам разнообразна музика - затова залагам на всичко като The Black Keys, Queens of the Stone Age, Lykke Li, Poolside, Lorde, Freddie Gibbs, Sir, Griselda, Aesop Rock, Joji, Danger Mouse, Thundercat и много други.
Наскоро направихте много силен лайв на Sofia Live Fest, публиката
беше пред избухване. Какво предстои пред теб през лято, след като направиш промо концерта за албума?
Предстои да издаем и третия албум за тази година, а именно соловия на Григовор. Много ще е добре.
А сега вижте какво споделиха част от артистите, работили заедно с Гена по новия му албум "Вакуум" - Жлъч, Григовор и Мила Роберт.
ЖЛЪЧ
Как се стигна до конкретните колаборации от албума?
Гената имаше ясна идея за всяка песен, представяше си в каква посока иска да се надгради всеки от бийтовете – от текстове и вокали, до китарни сола. Когато ми даде "Вятър за вечеря", буквално ми каза да напиша песен за самотата, както аз я виждам, както аз искам да я напиша тази песен - просто това да е емоцията, която се изследва. Работим заедно от години и той винаги е бил творчески целенасочен, така че тук няма особена изненада. Въпреки това съм впечатлен от звуковата последователност на този албум, в който няма ясно заявени претенции за концепция, но тя се открива веднага след първото слушане от край до край. Накратко - стана лесно, просто той имаше ясна визия и знаеше с кого какво да направи, за да я реализира.
Как би описал с твои думи парчетата и албума като цяло?
Аз усещам албума като посветен на тънките моменти, в които усещаме някаква празнота и задушаване, стазис и безвремие. Немалко човечета от нашето поколение се озовават в положение, в което учудващо копнеят за тези "празноти". За някои това е странно, а ние някак сме свикнали. Усещането за вакуум е станало при мен нещо като периодично напомняне, че трябва да променя курса и да търся онова, което ще ме накара да се чувствам пълноценен. Както е с много други албуми, излизали от нашата групировка, "Вакуум" може да бъде описан като минорен и същевременно обнадежден албум. В крайна сметка е просто доста яка музика.
Сподели за най-интересното преживяване, което имахте по време на записите?
Много са, а и всичко мина като сън. Вероятно няма да забравя щастието ни, когато записахме "Без дни", първата българска рап песен с дължината на класическа увертюра - почти 9 минути върху три богаташки инструментала. Или как пътувахме до Пловдив за буквално няколко часа вечер, за да може Гената и момчетата от TDK да работят по "Син език", а на връщане посред нощите в колата хей така изпуснах бомбата, че ще ставам баща. В тая нашата група не се скучае, дори когато ни се иска. Но най-интересното ще е в петък на премиерата на албума, бъдете там.
ГРИГОВОР
Как се стигна до конкретната колаборация за това парче от албума?
Аз участвам в четири от парчетата, а до тях се стигна по желание на собственика на албума - протойерей Евгени Енчев.
Как би описал с твои думи парчето и албума като цяло?
Всички песни, в които участвам са мрачни, тъмно сини - някои от тях цели епопеи. Бих описал албума така - голямо, дълбоко синьо, от което някаква странна сила те спасява.
Сподели за най-интересното преживяване, което имахте по време на записите?
Винаги сме имали много смешни истории покрай записите, но когато записвахме последното парче - "Без дни" - мисля всички пуснахме по една-две сълзи. Големи мъже плачат в студио. Срам.
МИЛА РОБЕРТ
Как се стигна до конкретната колаборация за това парче от албума?
Гената един ден ми писа в Инстаграм да направим парче, аз избухнах много, защото всяка So Called Crew песен ми е химн и веднага написах нещо. Отидох в студиото и си говорихме няколко часа без да правим песен. После се видяхме още веднъж-два пъти и направихме песен на име "Карам" или нещо такова. И беше много сладка, но нещо не беше както трябва и я преработихме още 2-3 пъти, от които веднъж си забравих зарядното при Гената. Попитах го дали ще е удобно да ми покаже как се семплира от плочи, защото така и така идвам да взема кабела, и той каза: Да, хайде. Така за една вечер направихме съвсем друго парче, което сега е в албума, в което се включи и Хюго. Не сме го пипали почти.
Как би описал с твои думи парчето и албума като цяло?
Парчето... Лесно. Леко тъжно. Честно. Албумът... Честен, тежък и добър.
Сподели за най-интересното преживяване, което имахте по време на записите?
Мога да разкажа по-скоро за създаването на корицата, защото в записите нямаше нищо извън нормалния ред. Вечерта преди моя съквартирант Иван Христов да я снима, ми обясни какво иска Гената и аз му викам... Чакай малко... Ти не знаеш да рисуваш. (смее се) Елате в ателието ми да не си губите времето... И така и стана тая корица - на абсолютна магия, за час два, посред бял ден. Хубавите неща така стават.
