Венета Николова е тръвъл блогър, ютюбър и журналист в БНР. „Обичам да пътувам и да споделям това, което съм видяла, както и емоциите си, защото споделянето е част от удоволствието, когато човек е на път” – казва пред Ladyzone Нети, както я наричат. А тя от малка все е на път. Живяла е в чужбина с родителите си, от много рано обича да разказва видяното и да снима. Не й допада да пътувам сама, защото е екстроверт и изпитва нужда на момента да сподели впечатленията си с някого. Обикновено пътува със семейството си и с приятели.

  • Макар и с 8 години закъснение защитена зона „Камчия“ е факт
  • Открихме къде се крие „тайната“ за пенсиите в България
  • Лятната ваканция на звездите
  • Забравете за Фейсбук и Инстаграм, докато сте на почивка. Ето защо
  • Пет нови защитени територии в България – сред тях са „Бабу́” и „Река Белица”
  • Животът им е във вашите ръце – как да предпазите домашните си любимци от летните жеги
  • Яхта под наем в България – какви са цените?
  • Суха, изтощена и заплетена - как да възстановим косата си след ваканция?
  • ТОП 10 на най-търсените места за каравани този сезон
  • Фото пътеводител за крепостите и античните градове в България
На някои места, до които стига, търси артефакти, свързани с тракийската култура, което води мислите й назад към предците ни. На други - намира уникални кътчета, среща се с местните хора, които носят историята в себе си и я напътстват накъде да поеме, за да открие това, към което се е устремила. Нети ни разхожда из  тайни кътчета от Източните Родопи, през село Маточина в Сакар планина и село Габарево - до Павел баня, до река Дунав и „Никополските Малдиви”, и село Ботуня, което се намира между Враца и Вършец. А да е откривател й носи истинско удовлетворение и смисъл.

Нети, човек как трябва да се подготви и настрои за дадено пътуване?

Човек, когато тръгне на път, ако щеш и в съседното село да е, е достатъчно да е любознателен и да иска да научи нещо ново, за да се обогати по някакъв начин. Смисълът на едно пътуване е да се откъснеш от бита... България е изключително богата и интересна страна! Обичам да съм откривател и да намирам нещо за себе си, да преживея нещо... Затова ми е много по-интересно да отида в някое село или насред едно поле и да започна да търся тракийски знаци, отколкото в голям град. Това търсене и намиране ми дава усещане за откривателство и смисъл. Начинът, по който намирам местата, към които тръгвам, е в различни фейсгрупи, където запалянковци като мен, споделят свои „находки”, защото тези места ги няма на картата. Страхотно е!

Къде търсиш артефакти – древна история, която те вълнува?

България е изключително богата на артефакти от историческа гледна точка, дори ни сравняват с Италия и Гърция. Но за разлика от тези две държави, където наследството от древността е над земята и можем да видим дворци и какво ли още не, в България то е под земята или сринато с нея, за жалост. Но пък имаме много мегалити, много следи от траките, които са имали интересна култура и са оставили след себе си енигматични следи. Съвсем наскоро бях в Източните Родопи, където търсих един култов тракийски комплекс, който се казва „Костенурките”. Намира се близо до село Фотиново, което е почти на гръцката ни граница. Уникално е, защото това е хоризонтална архитектура – изваяни в скалата огромни костенурки! Това е край пътя и те се виждат. Разположени са на площ от два декара и когато се движиш, виждаш корубите им, крачетата и муцунките на костенурките. И това датира от IV-V то хилядолетие преди Христа, но много малко е изследвано, което много ме озадачава. Този комплекс стои на пътя абсолютно безпризорен, дори видях стъкла, отливки на бетон, което ме шокира. А аз дори се събух боса, за да не нараня тези костенурки, които наистина са уникални! Ако по-скоро „този древен артефакт” беше в друга държава, мястото щеше да е оградено и да посреща туристи. А у нас си стои така – на произвола на съдбата, дори не е проучено. Но когато ти откриеш това нещо, е толкова вълнуващо - сякаш пред теб изскача призракът на тези древни хора, които са го създали и се питаш какво са мислили те тогава, с каква цел са го направили, как са живеели? 

И Сакар планина е много интересна и богата, не само от следи на траките. Миналата година, когато ходих до село Маточина, което се намира близо до Свиленград и до границата ни с Турция, също много се впечатлих. Тук-там има и жители, които срещнах. Изключително важно е да говориш с местните хора, които са част от наследството, духа и историята на тези места. Заговорихме се с възрастен човек, който ни насочи към скална църква в село Маточина. По пътя срещнахме граничари, които ни заведоха до нея. Църквата е от X век, издълбана е в скалата и е била ползвана до средата на ХХ век, вероятно и като склад по времето на соца. Казвала се е „Св. Дух”, след което в самото село са построили църква, която, за жалост, също е изоставена. А от върха на скалната църква се вижда Одрин и острите като иглички минарета на Селимие джамия. Но в село Маточина има и една великолепна крепост – „Букелон”, за която легендата твърди, че край нея цар Калоян разгромява войските на Балдуин граф Фландърски.

Аз много обичам да обикалям самотни села. И всяко село е интересно само по себе си.

Разкажи повече за такива села, които са те впечатлили?

Село Габарево, което се намира до Павел Баня, е имало процъфтяваща култура на времето и е било от градски тип. Сега е доста западнало, но въпреки това то е запазило спомена от миналото. Там се намира Джанановата къща, която е превърната в музей и до ден-днешен в нея се провеждат литературни срещи, концерти. В тази къща, която е възрожденска и много красива, Васил Левски е основал комитет, може да се види дори скривалището му.

Селото е известно и с това, че именно там е живяла загадачната Елеонора Крюгер, за която хората шушукали, че е принцеса Анастасия Николаевна, дъщеря на руския император Николай II. Освен легендите, които витаят около селото, можеш да се разходиш и край река Тунджа, която минава наблизо и има фантастична сенчеста гора с красиви местности и възможности за излет сред природата. Няма нужда да пътуваш до другия край на света, за да се откъснеш от бита си и да откриеш себе си...

Друг пример, който мога да дам е град Никопол, от който също бях много впечатлена. Градът въобще не е туристическо място, но пък там е Шишмановата крепост, която се намира на брега на река Дунав, и е свързана с нашата история, защото край нея е посечен последният ни цар – Иван Шишман. Цялата крепост сега е буренясала, но когато се изкачиш на върха, виждаш прекрасна гледка навсякъде по река Дунав. Самият град си струва да се посети, защото там има едно местно туристическо дружество, което предлага разходка с лодка по реката, до островите на нея и по-точно по Никополския архипелаг. Наричат тези острови „Никополските Малдиви”, защото са толкова красиви! Те имат плажове с фин като звезден прах пясък и местните хора ходят там през лятото. Бях през пролетта, когато островите са заляти, заради високото ниво на водите на Дунав и тогава тази разходка се казва разходка с лодка по „черешови води”.

А какво да кажем за никополската скална църква „Свети Стефан” от III-IV век с великолепна гледка към реката? Правят се и кулинарни турове, предлага се чорба от 7 вида риба... Може до без край да разказвам, до прегракване (смее се, защото гласът й наистина е спаднал, след скорошната й дестинация, б. а.).

Последното нещо, което те омая?

Пещерата с дървото е едно от последните неща, които видях и се смаях. Това е една малка пещера, която отгоре има изсечен кръгъл отвор, а през него се показва короната на крехко дръвче – протегнато нагоре към светлината. Намира се във Врачанския Балкан, между Враца и Вършец, в село Ботуня. Оказа се, че има скален венец, с няколко ниши – място обитавано още от древните хора. А на върха на пещерата са открити следи от средновековна крепост. 

Обаче много от тези места не са лесно достъпни и за да стигна до това възвишение, няма специална пътека. И ако не си с туристически обувки, а с гуменки, като мен, успяваш да се добереш почти по корем. Не ме питайте как слязах – ужас!

Но това е адреналин, а и допринася за усещането, че си откривател.

Всички снимки разгледайте в Галерията.