Днес ви срещаме с една жена, която има своята мотивираща част в щастието на много хора. Казва се Ралица Генчева и е автор на "Този път, за да ме чуеш", "Има ли по-рано от сега?", "Когато тръгвай значи остани" и "Кой те излъга какво е щастие". Това не са класически книги за четене. В тях има толкова дълбочина, колкото човек сам си пожелае да види. В колкото моментът, в който ги чете, му позволи. Има плитчини, има пропадания, има неща тип "О, това го знам!" и такива, които все едно са писани само за теб... Изобщо неща, заради които разлиствате страниците периодично и всеки прочит е като нов.

Снимка: facebook.com/ralitsa.gencheva
 
Приемаш ли това, с което се занимаваш, като своя кауза?
Да! Искам да правя неща, по-големи от мен. Мисля, че такива трябва да са мечтите на един човек - да са по-големи от него самия. Да са извън неговия свят, извън неговата кутийка. А каузата е именно това - да променяш отвъд себе си.

Как определяш себе си – писател, поет, приложен психолог?
Отдавна отказвам да се определям. Понякога пиша, това е всичко. Не се занимавам с психология. Опра Уинфри беше казала, че единствено когато се откажем от всички определения за себе си, можем да направим място за всички възможности за това какви можем да бъдем. Няма да забравя това изречение. 

Много жени се разпознават с твои фрази или променят начина си на живот. Приемаш ли това като отговорност за писането си? Тежи ли ти?
Разбира се, че е отговорност. Дори само един човек да го прочете. Писането е отговорност, споделянето е отговорност, родителството, бракът. Мечтите са отговорност. Иска ми се повече хора да разберат това. Но отговорността не е нужно да тежи. Нищо от това, което правя, не ми тежи. Отговорността за мен е свобода - ти да си отговорен за думите, действията и за щастието си. 
 
Снимка: facebook.com/ralitsa.gencheva


Разкажи ни малко повече за бърнаута и на какво те научи?
Бърнаутът ми беше вследствие на преработване. От него научих много, най-вече да създавам в себе си това, което искам да дам на другите. Ако нямаш енергия, няма как д я дадеш на някого, ако нямаш любов, няма как да я дадеш на друг. Единствено когато останах без енергия, смелост и любов към себе си, оцених колко много завися от тези три неща. Сега се опитвам да ги култивирам отвътре-навън.

Как подреждаш приоритетите в живота си сега?
Семейство, здраве, работа, мечти.

Промяната често ни плаши. Как да погледнем на нея положително?
Животът е прекалено кратък, за да се отлагаме щастието. Всяка промяна към по-добро си струва смелоста ни.
 
Снимка: facebook.com/ralitsa.gencheva


Как се случва една твоя книга – първо е идеята и около нея се появяват текстовете или появилите се текстове оформят идеята?
Определено текстовете оформят идеята. Започвам работа по оформлението, когато текстовте са готови. 

Как или какво трябва да казваме, за да сме сигурни, че ще ни чуят
Силата на думите идва от намерението. Чистото намерение ражда силни думи.
 
Да очакваме ли ново издание?
Да, подготвям нещо съвсем различно, съвместно с друго момиче и е нещо по-голямо от нас двете - кето мечтите ни.

Трите най-важни съставки на щастието… смелост, уязвимост, любов.

Любовта ухае на… дома ни.

Днес заслужавам парченце шоколад, защото… всъщност заслужавам много повече от това.

Ще споделиш ли любим цитат от книга или песен?
“Любовта ще излекува всичко! Като новородено ще станеш. Обичаният и обичащият човек, никога нищо не го боли, нищо не му тежи. Като дете е! Със здраво сърце. Със здрава душа! И с чисти очи! Всичко лошо, което ти се е случило в живота ти, ще бъде излекувано и ще дишаш, без да се блъска дъха ти в стари и тъжни рани, които има всеки един от нас. Стара съм, немощна съм, но толкова съм обичала, толкова ме обичаше моят човек, че и в следващият живот ще помня. Душата ми отново ще бъде красива и цъфтяща... И отвъдното на цветя ще ухае. И в отвъдното празник ще стане! Любовта, момиче... Любовта и гнева на Дявола лекува. Помни от мен, затова наричат Дявола най-големия лъжец, защото той ще отрече това!“ Радослав Гизгинджиев