Тъжна вест в кино средите! Почина режисьорът Росен Елезов – човекът, увековечил забравените истории.
Българският културен живот претърпя тежка загуба. На 72-годишна възраст е починал именитият кинорежисьор и преподавател Росен Елезов, съобщава БНТ. Елезов си е отишъл на 5 ноември 2025 г. в София.
Въпреки че причината за смъртта не е официално обявена, новината бързо обиколи медиите, оставяйки голяма празнина в средите на документалното кино, където режисьорът беше утвърдено име и творец с ярък социален почерк.
„Знам, че отново ще бъдем заедно. А до тогава, скъпи, продължавай със знаците, за да ги следвам. Раздяла няма!“, пише съпругата му в своя Facebook профил.
Гласовете на забравената история
Росен Елезов е режисьор на десетки документални филми, като творбите му винаги са били насочени към силни исторически, социални или културни теми. Той посвети кариерата си на разказването на пренебрегнати и забравени от официалната история съдби, които не заслужават забвение.
След 1994 г. до 2006 г. Елезов е и преподавател по телевизионна и режисура на документален филм в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, оставяйки трайна следа върху поколения български кинотворци. В неговата биография влиза и режисурата на популярни телевизионни предавания като „Наблюдател“ и „Вяра и общество“.
Творчеството, с което завинаги ще запомним Росен Елезов
- „Ето човека“ (1990, документален): Филм за политическия затворник Янко Янков.
- „Тъй рече Ванга“ (2004, документален): Посветен на пророчицата Ванга, заснет до последните й дни.
- „По особено жесток начин“ (2006, документален): Разказва за живота и съдбата на писателката Свобода Бъчварова – отличен с награди.
- „Последната свобода“ (2008, документален): Представя четири човешки съдби, оцелели от комунистическия режим.
- „Оркестърът на София“ (2013, документален): Филм с културна насоченост за музикална тема и оркестър.
- „Гласове от Холоцена“ (2016, документален): Посветен на певчески или музикални теми.
- „Невидимият свят“ (2025, документален, късометражен): Филм за художника Красимир Тодоров и проект за незрящи хора, показателен за търсенето му на социално-значими теми.
Филмите на Елезов често са със силен исторически, социален или културен характер, фокусирайки се върху теми, които „остават пренебрегнати, но не заслужават забрава“.













