На днешната дата, 12 декември, незабравимата Невена Коканова – прима на българското кино в продължение на няколко десетилетия – щеше да навърши 75 години. Произходът й е доста интересен. Невена се ражда в град Дупница в семейство на офицер от царската армия. Майка й по бащина линия произхожда от стар български род Манджукови, а по майчина – се родее с австрийската аристократическа династия фон Хелденберг.
Невена Коканова: Бягащата от вълци >>
Творческият път на голямата актриса започва рано. Още на 19 години тя жъне огромен успех с първата си поява в киното – като Ема от филма „Години за любов“ (1957). Една след друга следват звездните й превъплъщения в незабравимите женски образи на Ирина от „Тютюн”, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Неда от „Отклонение“ , Герда от „С дъх на бадеми“, Тинка от „Момчето си отива“ и т.н. Толкова истински и пълнокръвни, каквито само велик артист с голямо сърце, като това на Невена Коканова, може да извае и да сътвори. Нейната блестяща и неподражаема актьорска игра направи много от тези филми шедьоври и част не само от българската, но и от световната кинокласика.
На 3 юни 2000 г. тя си отиде от света, но остана завинаги в сърцата ни – нежна и фина, загадъчна и харизматична, благородно красива и безкрайно обичана. Невена. Вечната.
>>
Да си припомним някои от нейните красиви и мъдри мисли за нещата от живота:
„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява."
„Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината … не знам и аз. Или действително – аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси … откъде накъде? Това е моят си живот.” /Източник: openom.eu/bg/2814/
„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен“. /Източник: openom.eu/bg/2814/
>>
И една история, разказана от режисьора Павел Павлов в книгата му „Невена Непознатата”:
„В един жарък летен ден, докато сменях листата на пишещата си машина, я дочух да разговаря с някого на двора. Надзърнах през прозореца и що да видя! Приседнала на разкривена, дървена тринога, тя набиваше с чук камъни в дувара и им говореше:
- Тебе тука ти е мястото!… Ти тука ще си живееш!…
- Да не си слънчасала мари, Невенке, та си говориш сама? – попитах я аз.
- Тъй ме е учил мене бай Димитър – отвърна усмихната тя. – Като редя камъните, да им говоря, та да си легне всеки на мястото.
- Че какво ти разбира камънакът от човешка реч?
- Абе, Пава, камъкът разбира повече от някои човешки кратуни.” /Източник: openom.eu/bg/2814/
>>
Накрая нещо хубаво и сърдечно за Невена, откраднато от книгата албум на Георги Тошев за нейната личност и талант:
"Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене. Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена...".
