На днешната дата, 12 декември, незабравимата Невена Коканова – прима на българското кино в продължение на няколко десетилетия – щеше да навърши 75 години. Произходът й е доста интересен. Невена се ражда в град Дупница в семейство на офицер от царската армия. Майка й по бащина линия произхожда от стар български род Манджукови, а по майчина – се родее с австрийската аристократическа династия фон Хелденберг.
Невена Коканова: Бягащата от вълци >>
Творческият път на голямата актриса започва рано. Още на 19 години тя жъне огромен успех с първата си поява в киното – като Ема от филма „Години за любов“ (1957). Една след друга следват звездните й превъплъщения в незабравимите женски образи на Ирина от „Тютюн”, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Неда от „Отклонение“ , Герда от „С дъх на бадеми“, Тинка от „Момчето си отива“ и т.н. Толкова истински и пълнокръвни, каквито само велик артист с голямо сърце, като това на Невена Коканова, може да извае и да сътвори. Нейната блестяща и неподражаема актьорска игра направи много от тези филми шедьоври и част не само от българската, но и от световната кинокласика.
На 3 юни 2000 г. тя си отиде от света, но остана завинаги в сърцата ни – нежна и фина, загадъчна и харизматична, благородно красива и безкрайно обичана. Невена. Вечната.
>>
Да си припомним някои от нейните красиви и мъдри мисли за нещата от живота:
„Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява."
„Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината … не знам и аз. Или действително – аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси … откъде накъде? Това е моят си живот.” /Източник: openom.eu/bg/2814/
„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен“. /Източник: openom.eu/bg/2814/
>>
