Безкомпромисни бийтове и линчианско* настроение доминират звученето на един нов музикален проект в българската реалност, за който ще чувате доста често тази година, защото Кристина и Денислав от Lunikk възнамеряват да издават периодично парчета от дебютния си албум, който може да очакваме да излезе в пълния си блясък чак през есента. Пандемията ги провокира да създадат собствено студио в дома си и да започнат да творят музика, каквато много ни се иска, но не често може да чуем често от местните артисти. Какво още? Нека чуем какво имат да ни кажат - целите сме в слух.
Здравей, Кристина! Какъв беше пътят ви с Денислав до създаването на Lunikk?
Здрасти, благодаря за поканата! Дени се занимава с музика от много време. Свири на китара, пиано, от време на време хваща и баса. Беше в банда, която обаче се разпадна през 2018 г. От друга страна аз въобще не съм се обръщала към тази идея, защото просто пиша текстове, обичам да си играя с думите, успокояват ме. А понякога ги нареждам и между някаква мелодия. Имам си цяла тетрадка, в която си драскам и честно казано не мисля, че съм супер добра, имам много да раста, докато си кажа "това е много яко". Иначе досега пях основно под душа. Дени разбра, че хващам тоналност три години, след като се запознахме. Така в началото на 2019-а той просто ме попита дали не искам да направим албум заедно. И така две години по-късно той стана готов.
Защо решихте да кръстите музикалния си проект именно Lunikk?
Нищо по-яко не измислихме. (усхихва се) Луник е героиня от едни разкази, които писах в първи курс, а нейното име го взех от псевдоним в един К-поп форум, в който следях разни бой банди, като бях по-малка. Най-вероятно съм го видяла някъде и ми е харесало, нямам спомен вече. Минахме през няколко други варианта, но това сякаш най-много резонира с музиката ни.
Къде записвате музиката си и кой каква роля играе в създаването й? Как бихте описали самия процес по създаване на музиката си?
Записваме вкъщи. Тук си направихме мини студио и е супер удобно, защото като ми дойде музата в 3 сутринта, просто включвам микрофона и обикновено това са най-успешните записи. Аз записвам сама, пиша текстовете си сама, мисля вокалните си линии сама, така ми е най-удобно. Него го гоня от стаята. Той е бийт мастъра. (смее се) Всичко под гласа ми е негова работа, аз давам мнение, връзката е двупосочна. Обикновено започва с бийта, стига донякъде и оттам поемам аз. След това си говорим и когато разбере какво искам да кажа, продължава в посока, която най-добре би предала посланието. След като приключим, цялата песен се опакова и отива при микс инженера Янко Генов, който е нашият гуру.
В края на миналата година издадохте дебютната си песен "Unreal City", а впоследствие и сингъла "Ricin". Какво да очакват феновете ви през новата година – може би да издадете дебютния си албум, тъй като вече споделихте, че е готов? Кога може да го очакваме?
Не съм сигурна, че все още имаме баш фенове, но нека манифестираме. На 24 февруари излиза третият ни сингъл "Soda Pop", за който обиколихме поне десет панелки в София, за да направим много готин клип. Сниман е от Боян Дечев и Тод Илиев, а Ива Янкулова се погрижи да изглеждаме блестящи. Албумът вече ще излезе през октомври – ноември, а дотогава ще нанижем още няколко сингъла.
Защо решихте именно "Unreal City" да е първото парче, което ще представите?
Защото целият албум канализира чувствата и мислите, които минават през мен, докато тичам през ежедневието. А нереалният град е метафора за това. Всеки може да го възприема през своята гледна точка, но за мен всяко парче е от различно място в града. Като "град" може да значи много неща и да има различни форми. Който както го вижда.
Би ли разказала малко повече за снимките на видеото към "Ricin"? Каква история разказвате с песента и клипа?
Тук се свързахме с Деметри Василев от Nulla, който за наш късмет ни хареса и реши да снима видеоклипа към тази песен. Извика Yo Vo и двамата създадоха тази бруталия. (усмихва се) Самият клип не мисля, че има конкретна история - по-скоро е усещане и сцена от нещо много по-мащабно, което човек може да сглоби сам в главата си. Но "Ricin" е вдъхновена от смъртта на един блусар, който много харесваме – Робърт Джонсън. Той умира от отравяне - поне една от версиите е тази - и много се впечатлих, обичам такива сенчести случки. И в нашата песен убиецът говори, а клипът е като спомен от станалото.
Повлия ли COVID-19 пандемията на творчеството ви и как се отрази цялата житейска турбуленция за вас?
Със сигурност. Започнахме да отделяме изключително много време на това, защото и аз останах без работа и тогава бях най-дейна. А Дени не е спирал да бъде. Когато всичко се оправи при мен, музиката вече заемаше 70 процента от ежедневието ми и това продължи, просто с работата вече се вместваше на 50 процента. (смее се)
Предстоят ли пред вас колаборации с други изпълнители, които харесвате – и кои всъщност са българските артисти, които харесвате?
Много харесвамe Жлъч, Секта, V:RGO. Кефим се и на Hayes & Y, Hug or Handshake, Jin Monic, Ali, Nocktern, Yva, а Druga Planeta на мен лично са ми много сладки. Само позитивност за всички тях. За колаборации не съм много сигурна, не сме говорили сериозно на тази тема, но засега не си го представяме. Както се казва – ще поживеем, ще видим.
*Сюррелистично и мистериозно усещане, характерно за творчеството на Дейвид Линч.
