„Тайните на любовта” за Яна Маринова са закодирани в пътя, по който върви през годините. Актрисата имаше смелостта да разкрие публично токсична връзка, която е понесла като девойка, както и насилие, белязало част от детството й. Но доверието, върху което акцентира, заставайки на ръба на скалата с майка си (във филма „Игра на доверие”, б. а.), всъщност е ключът към любовта. Любовта, която е основна тема и в спектакъла „Любовни писма”, в който играе заедно с колегата си Теодор Папазов.
Именно за любовта и доброто говорим с Яна Маринова, която се радва на хармония със съпруга си Тихомир и порасналия си син Никола – студент в Швейцария.
Яна, играеш в представлението „Любовни писма”, което толкова отговаря на темата ни „Тайните на любовта”. Зрителят вероятно се припознава в сцените му, но дали си вади поуки?
Най-хубавото на пиеста „Любовни писма” на Албърт Р. Гърни, отличена с номинация за „Пулицър” за драматургия, е, че толкова отговаря на случващото се днес, особено в България. Текстът, писан в миналото, е едно към едно актуален в настоящето. В него се разказва любовната история между момче и момиче, които се срещат, когато са на седем години. Но още тогава те са разделени от системата, тъй като тя отива да учи в училище за момичета, а той – за момчета. Разделени са от семействата си, както и от статуквото, защото той от малък е готвен да бъде политик, а тя е от аристократичен род, а по-късно става талантлива художничка, която продава картините си за милиони. На него от малък му се говори, че това момиче някак не е за пред обществото, защото няма да отговаря на стандартите да е съпруга на политик.
И точно тази измама – какво представлява днешният политкоректен човек, бил той политик или изявяващ се в друга сфера, и колко е важно да имаш идеален брак и среда, а в същото време виждаш разпада на всичко това, е валидна и днес. Защото обществото, което държи на тази „лъскава опаковка”, без да се интересува колко проядена е вътрешността, изяжда любовта и я изплюва, и те кара да се запиташ къде отива любовта въобще? Историята в „Любовни писма” много засяга младите хора днес, които са изправени пред тези избори. Те сега живеят в общество, което налага да си идеален в Инстаграм и Фейсбук, а в училище да избереш дали да си от „готините” или от „лузърите”. И това до такава степен ги обърква, а няма кой да ги подкрепи да избират със сърцето си. В днешния икономически развит свят, изкарването на пари вече не е толкова трудно, стига да искаш, разбира се, и оттук идва решението дали те да бъдат идеалната машина за пари и за успех, и всички да ги величаят, като цената за това обикновено е липса на щастие в личния живот.
Изборът е, колко нагоре си готов да се изкачваш по стълбицата, докато жертваш истинските, човешките чувства и ценности. Историята в пиесата е силна, жива и завладяваща, разкрива се под формата на писма помежду им. Том и Алекса са двама силни индивида, които разполагат с власт, известност и милиони, но могат ли да бъдат заедно? Оттук идват въпросите, които си задават младите хора, след като гледат пиесата: „Мога ли толкова млад да съм отдаден на любовта само към един партньор? Кой командва, мъжът или жената? Или може би, парите? Кои приятели да избера, тези които ще ме издигнат или тези, които знаят кой съм? Представлението е много истинско, не е тривиално, всеки се припознава в него, защото засяга тези модерни избори днес. И най-необикновеното е, че много често ние възрастните си задаваме същите въпроси...
А за теб какво е любовта?
Любовта е най-необятното нещо, най-изплъзващото се и същевременно, когато успееш да го хванеш и задържиш, е най-прекрасното. Това е балансът, в който трябва да се запазиш като човешко същество и личност и едновременно с това да можеш много да се раздадеш за другия. Изключително трудно нещо е любовта, която изисква постоянна грижа и победа над човека в огледалото, тоест над самия себе си! Не трябва да си пречиш да обичаш, не трябва да се страхуваш всеки път, когато те разочароват и разбереш, че любовта те е предала, а да съумееш да се отърсиш от токсични връзки и да можеш отново да се отвориш за нея. Малко е като „мисия невъзможна” (усмихва се)... Затова и толкова години се борих да направя филма „Игра на доверие” (реж. Макариев, продуциран от Яна Маринова, базиран на лична история на актрисата и на нейната майка, б. а.). Да, в лентата има и насилие, но пак става въпрос за любов и за доверие, за това колко важно е да разбереш с кого можеш да застанеш на ръба на скалата.
Какви са били твоите избори в любовта?
Много дълго време трябваше да побеждавам себе си, говоря за целия си живот, не за пет или десет години: Първо, за да се отърся от токсичната връзка, когато бях на 17 години и в която бях жертва на насилие. После и да превъзмогна всичко онова от детството, което се беше случвало в семейството ми. Трябваше да осъзная, че за да продължа спокойно напред, е важно да избера какво да запомня от миналото, защото няма как да избягаш от него. И пътят беше труден, дълги бяха и преходите към човека, с когото да създам семейство, след това да разбера, че това е „мисия невъзможна”, както казах вече, след това отново да посмея да си отворя сърцето, да прощавам, да раздавам, да поправям грешките си, постоянно да се връщам и да се питам – „Къде беше и моята вина?”
