Спасих се от насилие едва 17-годишна. Помислих си, че или ще бутна него в пропастта, или себе си, разказва актрисата

Рила планина. Майка и дъщеря се разхождат сред природата. Викат от скалите "айларипи" и слушат ехото. Жената вади шал и завръзва очите на момичето, обръща я с гръб към някоя скала и я кара да направи крачка назад. Разбира се, двете всъщност са далеч от пропастта, но в тази игра е важно друго – усещането за доверие, защото момичето знае колко много я обича нейната майка.
И така, когато в своето детство актрисата и филмов продуцент Яна Маринова сваля шала от очите си, разбира, че единственият начин човек да бъде щастлив е, когато е свободен, обграден от красотата на природата, а до него е човекът, на когото има пълно доверие. Човекът, който никога няма да те бутне, докато си на ръба на скалата.
Звучи като притча, но е истински безценен урок, който Маринова научава от своята майка. И го залага още в заглавието на новия филм по нейна идея "Игра на доверие", в който са вплетени истории от нейния живот и личната история на нейната майка. Лентата, режисирана от Мартин Макариев, засяга темата за психическото и физическото насилие, през което минават двете жени, докато търсят своето щастие. В главните роли са Яна Маринова, Луиза Григорова-Макариев, Владимир Зомбори, Александър Димов, а филмът е на голям екран от 17 февруари.

Коя е любимата ви сцена от "Игра на доверие"?
Може би тази с бебето (малката Елена), мен и Мария Каварджикова, която беше страхотна и стана много хубаво. В тази сцена моята героиня застава срещу обществените порядки напук на всичко. Този епизод оставя впечатлението, даже мои приятели са ми казвали, че тя сякаш си го търси. И тук идва въпроса: Къде е границата между свободата, бунтарството и това да си го търсиш?
Друга сцена, която харесвам, е между Луиза Григорова и Владо Зомбори. Горе-долу отново засяга тази тематика. До каква степен жертвата предизвиква насилника. Ако отделно от целия филм гледаш тези епизоди, ще се запиташ: Кой е кривият? Кое е правилното? До каква степен жертвата се пристрастява към адреналина да се чувства като герой във филм?

Снимка: Личен архив

Спомняйки си за себе си, когато бях тийнейджър, аз също си позволих да остана по-дълго жертва на насилие, защото се чувствах като екшън-героиня. Около мен нещо се стреляше, вадеха се някакви ножове, беше по-различно.
Това е една много важна тема. С особено внимание я засягам. По никакъв начин не казвам, че давам рецепти. Разказвам какво се е случило с мен и ако някой може да си помогне, да си помогне. В същото време до някаква степен обвинявам и самата себе си в този филм. Както и неспособността на родителите да преценят кога е по-важно да защитят детето, независимо колко страшно нещо се случва с тях самите. В "Игра на доверие" има обвинения, но те са към всички.

Мислите ли, че майка ви щеше да хареса филма?
Много сме политкоректни в днешно време. Много внимаваме. Не че нямаше да го хареса и щеше да ме осъди, но щеше да каже: "Да, добро е" (вяло).
Трябва държавата да е друга. Ако могат журналистите свободно да пишат, възрастните хора да са добре обезпечени, децата да могат да бъдат свободни и да се отдават на въображението си... В световен план хората, чийто живот по някакъв начин е бил или е много трагичен, са тези, които правят голямото изкуство. В нашите условия не може да стане най-невероятния филм. За мен е най-доброто, което съм правила, спрямо възможностите.

Снимка: Личен архив

Замисляли ли сте се един ден да се изявите и като режисьор?
Винаги съм правила какво ли не, но само защото някой не иска да ми повярва. Така и първоначалният сценарий на "Привличане" е мой. Говорих с доста сценаристи, но се оказах в ситуация, в която не мога да намеря някой, който да повярва в това, което искам. Така че, докато добри режисьори откликват на това, което мечтая да направя, не искам да се занимавам с режисура. Но ако няма, ще ми се наложи. Рано или късно. Аз съм човек, който би работил само една работа, ако можеше, а работя десет, защото искам да направя следващия филм или пиеса. С удоволствие бих живяла без повечето неща. Но когато искаш да направиш нещо, което не е това, което изискват обикновено продуцентите, трябва да действаш, за да направиш свой филм, за да разкажеш историята така, както вярваш, че е истинска. Иначе става – дайте ни, на нас актьорите, да участваме в индийски и турски сериали. Да, докато си малък – окей. Мен поне ме кефеше, харесваше ми, но в един момент си създаваш вкус, почерк и ти се прави нещо, от което няма да те е срам.

Снимка: Личен архив

Кои са най-безценните уроци, които сте научили от майка си, освен тази така ценна притча със скалата и зависимостта между щастието и доверието?
Може би и това да не се доверявам, когато усещам, че човекът насреща просто няма способности, независимо на каква позиция е като власт. Тя ме спираше и от училище. Едно време имаше хубави училища, но не всеки можеше да е в тях. Имаше моменти, когато нямахме пари и отивахме в къщата на прадядо ми през зимата, а там тя ми връчваше един куп книги. Тези, които трябва да прочетеш като тийнейджър, за да изградят съзнанието ти и да те направят свободен. Всички герои в класиките притежават едни и същи качества. Честност, доблест, самочувствие, увереност, че могат да се справят и нищо не може да ги пречупи. Умението да издържиш на всичко. Ако това или онова стане. Каквото и да стане. "Ако" - любимото ми стихотворение на Ръдиард Киплинг:
"Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх..."
Майка ми ме е учила на нещо, което и тя е чела в дебелите книги, защото то е вечно. Не трябва да се доверявам на чуждо мнение освен на своето, ако съм достатъчно подготвена със знания, аргументи, качества. И не трябва да се съобразяваш с резултата, защото когато го правиш, може да се объркаш. Може да дойде лесен успех, който просто е късмет и ти да си въобразиш, че вече можеш всичко, а ще трябва да платиш за това. И дали първо ще си изработиш подготовката и после ще ти случи, или първо ще ти се случи и после ще трябва да го заслужиш, все тая. И в двата случая може много да се объркаш.

Снимка: Личен архив

Мъдростта на една жена задължително ли се натрупва през житейски изпитания, трудности и болка?
Казали са го по-големи хора от мен. Не може едното без другото. Другият вариант е да си гений. Но гения не можеш да го научиш. Това е още нещо, което също знам от майка ми. Не имитираш гения. Може да му се възхищаваш, да ти е пътеводна светлина, но не и да го имитираш. То е божествено. И ако искаш да намериш своята божественост в самия себе си, трябва да имитираш този, които го прави последователно, аргументирано, логично, но и да се оставиш на въображението, защото то е най-голямата сила. Да можеш да го измислиш, за да си го представиш, за да го направиш. Много специфично е, когато знаеш и можеш нещо, когато имаш един родител, който ти е дал абсолютна увереност да вярваш на усета си, това остава в теб. Може всичко да върви против теб, но то си е в теб.

Ако можехте да върнете времето назад, има ли неща, които бихте променили в своя живот, ситуации и избори, които бихте направили различно?
По принцип сега, след като съм ги изживяла и ги имам, не бих искала да променя нищо. Но иначе да, защото най-малкото ще е интересно. Казвам "да" спокойно и лесно на шега, защото знам, че не може да стане. Иначе няма да рискувам да не се роди сина ми, да ги няма всички хора, които обичам.

Снимка: Личен архив

Смятате ли, че много дами са неспособни да прогледнат, замаяни от погрешна любов, за капаните, в които са попаднали и клетките, в които се будят всеки ден?
Това е нещо, което се възпитава още от детството. Такъв е манталитета. От друга страна не мога да кажа, накъде е грешната посока, защото пък да стават едни женствени мъже и да няма разлика между половете по-добре не, мерси. Както и хипереманципирани жени, които не разбират, че женските качества са много точни и работят, като допълват мъжките качества.
Във филма фльорците може да изглеждат като дами за едно малко момиче. Като кифлите в живота. Може да си помислиш, че една кифла е дама, но ако си по-осмислен, ще видиш разликата между дама и кифла. Ще разбереш, че това да спечелиш на всяка цена мъжа, който има пари, като бъдеш абсолютно сладка розова принцеска, реално не те прави истинска жена. Така, както пък "мъжко момиче" не означава някаква мъжкарана, която ще им нашока репите на мъжете. Напротив, това означава - готина жена, която може да бъде безкрайно секси, безкрайно нежна, безкрайно очарователна, добра майка и домакиня и в същото време може да бъде приятел на мъжа. И двамата да са личности във връзката си.
Всички сме имали като деца своя приятел от срещуположния пол и е толкова хубаво. Тогава сте равни, защото още го няма чисто любовното. Представлението, в което играя "Любовни писма", всъщност се основава точно на тази тематика - сгрешеното сексуално възпитание.
И някак, когато видя малки момиченца, облечени като принцески и ме заболява сърцето. Все едно искат да ги направят един ден държанки на някакъв мъж, който си мисли, че е крал; или пък жестоки кралици, които управляват с власт и строгост своите поданици.
Това се засяга във филма - важността да правиш разликата между това да си силно и умно момиче, без да се изкривяваш в една или друга посока по пътя на розова принцеса или властна кучка.

Луиза Григорова: С „Игра на доверие” се надяваме да дадем смелост на жените, жертва на насилие

Актрисата започва годината в нов дом и с нов филм, в който за първи път играе и София – дъщерята на Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин

Партньорството между вас и Луиза Григорова-Макариев изглежда лесно и безпроблемно. Опишете връзката между двете ви.
Още в "Стъклен дом", когато изиграхме майка и дъщеря, имаше и тест за химия между нас. И просто си остана като симпатия. Не мога да твърдя, че сме приятелки, защото сме партньори в изкуството, в правенето на филми. Съмишленици сме. Така, както и с Мартин Макариев, режисьора на лентата. Независимо, че аз съм продуцент на филма, той решава как да работи. Ние сме хора, които харесват един и същи начин да се прави филмов продукт. Еднаквият вкус ни събира. И това се отнася за целия екип на "Игра на доверие" - за Андрей Андреев, който е оператор, за Борислав Захариев, който е сценарист, за всички актьори. Ние бяхме и сме съмишленици.
Приятелството е съвсем друга бира. Аз самата доста често се чувствам виновна, че не успявам да имам всички приятелства, които искам. Когато много харесам някого и си пасна с него, чисто и просто казвам: "Виж, ако искаш може да сме приятели, аз искам, но в момента не мога да отвърна и да обгрижвам това приятелство." Не искам приятелите ми да са ми фенове.
Много често моите приятели горят с мен, но знаят, че моментът, в който е нужно нашето приятелство, може да е през една или две години. И няма проблем. И е страхотно. Приятелството е, когато си на ръба на пропастта, затваряш си очите, от друга страна като залог може да има една торба с милиони, а приятелят просто няма да те бутне никога и ако залитнеш, той ще те хване, ще те издърпа.

Снимка: Facebook.com/IgraNaDoverie

Как оценявате играта на София Ласкин? Наследила ли е най-доброто от родителите си?
Невъзможно е да не го наследи. Има биологични закони. Може само да го изгуби, ако не го развие, но то е грамадно. Нейната роля е паралела, свързва двете жени, показва как тази игра на доверие може да повлияе в бъдещето. София Ласкин беше абсолютен герой. Много е благородна. Качествата й ще се видят във филма, но повтарям, че е благородна, защото това е изкючително. Да можеш да не се занимаваш със себе си, особено когато си дете. Тя даде толкова много и беше толкова концентрирана. Силно и в същото време много нежно момиче. Голяма работа е. Ще видите.

Как се грижите за вътрешната си хармония?
Не обещавам неща, които не мога да изпълня. Така за теб остават само хората, с които я има тази химия, наречена приятелство. То е любов. Същата като другата любов. Потребност този човек да е до теб.

За да обича един човек другите, първо трябва да обича себе си.
Да. Тук работи и един от механизмите на насилника. Да казва на жертвата, че всъщност тя е егоист, защото иска да обича себе си. А егоистът по-скоро ненавижда себе си и смята, че все на него нещо не му е достатъчно и другите получават повече. Насилникът, като егоист, обвинява обикновено в това жертвата, която се стреми да намери път да обича себе си, да вземе решението и да избяга. Насилникът вменява вина.
Спомням си, че когато бях жертва на насилие, успях едва 17-годишна да избягам бързо и да се спася. Беше всъщност заради това, че имах в главата си някой от миналото, който успяваше да ми натисне един бутон и да ми каже: "Червена светлина, червена светлина, внимавай! На ръба на пропастта си! Този ще те бутне или не." Тогава помня, че майка му ми каза: "Ти не можеш да го оставиш сега, той има нужда от теб". И аз седях на една софийска улица и я гледах. Помислих си, че или ще бутна него в пропастта, или себе си. Или ще го оставя да се самоунищожава, или ще остана да се погрижа уж за него и ще разруша себе си.

Можете ли да кажете искрено на себе си "Обичам се" и за какво?
Това че съм приспособима, но в смисъл - имам гръбнак и правя нещата, които искам, но съм много толерантна към желанията на другите хора, защото разбирам, че всички сме свързани. Ефектът на пеперудата. Мога да получавам всичко, което искам, защото съм такава - с повторение и амбиция мога да го направя. Но си казвам: "Не! Пускай". Прецени колко искаш, за да има достатъчно за другите. И така, когато видя, че нещо не върви в живота ми - пускам, не ми е жал - Let It Be (Нека бъде). Та такава съм - упорита, амбициозна, приспособима, но знам кога да пусна кокала.

Синът ви по какво прилича на вас? От какво искате да го опазите?
Може би прилича най-много на мен по това, че ако реши нещо да направи, може да го направи. Не казвам, че може да стане например Мария Калас, разбира се. Старая се да го предупредя именно за това, че трябва да реши кои неща са за него, а другите да ги пусне. Защото младостта изгражда много големи тирани. Масово всяко момче иска да е Ахил или Наполеон, а аз се опитвам да го предпазя от тази лудост. Днес пари може да изкараш буквално от всичко и тогава се объркваш, че всъщност имаш качества. Колко хора, които са популярни, се хвалят, че имат не знам си колко лайка и последователи повече от не знам си коя легенда. Жалко е. Липсва съдържание.

Каква е тайната лична съставка на щастието и любовта за вас и вашия съпруг Тихомир? Има ли го онова приятелство по детски?
Основните неща, за които ние някога през живота си сме се карали, са били точно като неща между две деца. Когато ме е готвил за рали, по едно време се състезавах, или за сценичен бой, или друго... В такива моменти се превръщаме в две деца, които много се ядосват, защото всяко иска пясъчният им замък да стане як. И ако едното тръгне да се отказва, другото го надъхва.

Вие сте много смела. Кога се страхувате от пропастта?
Много често ми се случва. Има периоди, в които изведнъж се объркваш. Оплиташ се в свои представи. Натрупват се страхове. Неща, които много обичаш, започват да се рушат. И всичко все едно е срещу теб, за да те унищожи. И ако нещо системно те унищожава, ако нещо, което мислиш за правилно, всъщност не е, това обърква целите ти представи за живота. Значи е време да слушаш "Бийтълс" и Let It Be...

На кого имате пълно доверие?
На няколко човека - семейството и приятелите ми. Безрезервно. И ако някога тези хора застанат в някакъв момент срещу мен, ще знам, че аз нещо съм направила и вината е в мен. Че тотално съм сгрешила пътя и съм завила накъдето не трябва. Знам, че дори енергията на някои близки хора, които съм загубила през живота си, рано или късно се превъплъщава в други. Ти просто го виждаш и го знаеш. Например - идва ден, в който виждам майка ми в ето тези очи насреща ми. Или пък приятелка, която съм загубила, всъщност разпознавам в ето тези други нови очи. Усещане.

Можете да гледате Яна Маринова на столичната театрална сцена в:

"Любовни Писма" в Сити Марк Арт Център
- 14 февруари, 29 март;
"Куци Ангели" в театър "Възраждане"
- 21 март;
"Спусък в София" в Сити Марк Арт Център
- Премиера на 15 март;

Обичам се