За Луиза Григорова-Макариев годината започва в нов дом и с нов игрален филм, режисиран от съпруга й Мартин Макариев.
Луиза, как започна 2023 г. за теб?
Новата година започна с голямо местене в нов дом, за което отдавна си мечтаем, защото сме голямо семейство. Най-накрая успяхме да се преместим и сме много щастливи! Къщата е в София, ние сме си градски хора и обичаме да живеем в центъра. Наистина беше важно да намерим по-просторен дом, защото сме с две деца, а жилището ни беше малко. И сега ми е много хубаво, благодарна съм, че ми се случва, защото отдавна съм искала и чакала този момент.
На 17 февруари по кината тръгва филмът „Игра на доверие”. В него сериозно е засегната темата за насилието над жените – вкъщи и на работното място, както и в психологически план, когато се ограничава правото им да работят и да се развиват, защото някой ги приема за свое украшение.
Въобще насилието се разглежда във всички аспекти, които потскат духа и свободата на жената. Насилието над деца също има своето място в лентата. „Игра на доверие” е изключително актуален, в него могат да се припознаят много жени и се надяваме да им дадем смелост, за да направят крачката в живота си, която ще им върне свободата и отново ще потърсят своето щастие. Всъщност филмът не е някаква тежка драма...
Съпругът ми Мартин Макариев е режисьор на лентата, която е разделена на две части и те се развиват успоредно. Аз и Влади Зомбори разказваме историята, която се случва в съвремието ни, а Яна Маринова, Александър Димов, Пламен Манасиев пресъздават миналото – 70-80-те години на миналия век.
За първи път на екран зрителите ще видят София Ласкин – дъщерята на Иван Ласкин и Александра Сърчаджиева. Детето се справи страхотно, много е хубава и работлива, и всички сме много щастливи с участието и представянето й във филма.
А даваш ли си обещания за годината от сорта на – ще отида в Африка, ще сменя режима си на хранене...?
Новогодишни обещания не си давам. По-скоро си правя равносметка какво съм свършила през изминалата година, дали е можело да бъде по-добре, какво съм захванала и искам да го продължа и да го направя по-хубаво, къде са ми грешките и да ги поправя... Обещания от рода на „от утре започвам да тренирам” са глупости за мен, защото те никога не издържат във времето. Ако искаш да спортуваш, можеш да започнеш от сряда, не е нужно да е от понеделник (смее се)! Каквото и намерение или желание да имаш, не е нужно да започва точно в началото на годината, на месеца или на седмицата, това са по-скоро оправдания. Ако имаш мотивация за нещо, можеш да стартираш „великата” си идея и в четири часа през нощта в четвъртък, например (смее се)...
Децата как са?
Бран е на 2 години и 3 месеца, много е усмихнат, позитивен, характерче е, разбира се, но така трябва да бъде (смее се)... Ходи на детска ясла и е истински сладур – само да е жив и здрав! А брат му Боби е на 12 години и ходи на училище, тренира футбол и отсега иска да се занимава с операторско майсторство. Двамата са голяма любов и много се обичат, освен че са лика-прилика (усмихва се)!
Със съпруга ти как работите като тандем – непрекъснато ли коментирате случващото се пред и зад камерата?
Най-хубавото при нас е, че можем и вкъщи да работим, което реално не е работа, а нашият живот и това ни прави много щастливи! Вкъщи непрекъснато говорим за кино, за театър, за нови проекти и идеи, споделяме си вдъхновяващи истории, които сме прочели. Мартин сега започва работа по нов международен проект, а аз мисля да обърна повече внимание на театъра. Преди месеци в Малък градски театър „Зад канала” излезе „Капан за самотен мъж” – представление, в което играя и е много приятно криминале с елементи на комедия.
Като бивш модел и дъщеря на Ивет Григорова – собственичка на Модна агенция „Ивет Фешън”, доколко те вълнува модата?
Много отдавна не съм модел и не ставам вече, защото тенденцията е моделите да са доста млади момичета. Но в семейстовото ми модата е в кръвта ни.
Имаш ли очаквания за годината?
Надявам се всички да сме здрави, което напоследък е важна тема. И да бъдем добре, а оттам нататък имаме силите, идеите и вдъхновението да работим и да се развиваме, да разказваме вълнуващи истории.
