Ива Русинова и Ангел Караньотов пренесоха адреналина от високите скорости и в личните си отношения. Ива Русинова е първата жена дрифт пилот, която е и особено атрактивна. Имала е желание да стане лекар, увличала се е по биологията и химията, но в крайна сметка е станала „доктор на машините”. Първият й сблъсък с автомобил бил наистина сблъсък. Щом взела книжка, Ива се е качила на Витоша, за да изпробва уменията си и се е спряла... в едно дърво. Резултатът бил доста неприятен. Но това не отказало хубавицата от автомобилите.
С бензин и адреналин в кръвта е и половинката й Ангел Караньотов. Той обаче е фен на моторите. 4-кратен шампион е по супермото, шампион по супербайк и носител на още титли. Ангел е син на известната актриса Аня Пенчева и бившият лекоатлет Ивайло Караньотов.
През 2020 г. Ива и Ангел, които са двойка четвърта година, са пред прага на важно и много отговорно събитие в живота си – ще стават родители. Как са стигнали дотук или как са успели да уловят ритъма на двете си сърца в едно - разказват пред Ladyzone.bg.
Ива, знам, че не си харасвала „моторджиите” и си била категорична, че никога няма да имаш мъж, който си пада по моторите. Кога за първи път чу за Ангел Караньотов?
Ива: „Чух“ за него от социалните мрежи, така както в днешно време е нормално всеки да познава всеки от там. Знаех само, че се състезава с мотори, но нищо повече. Никога не сме си писали и не сме си комуникирали. „Случайно“ се засякохме 2-3 пъти, в които просто се поздравихме. Но случайни неща няма и последният път всъщност той беше видял колата ми, паркирана на бензиностанция и беше взел решение да спре, да ме намери и да ме заговори. Разговорът премина във возене в колата му. Още тогава ми даде да я карам. Подкарах на дрифт на един полигон и му скъсах чисто новите 19“ гуми, за което твърди, че въпреки че го е хванало яд, от този момент се е влюбил в мен. На сутринта ми беше пратил смс: „Може да нямам гуми на колата, но по-важното е, че вътре тя ухае на теб“.
След тази първа среща нещата продължиха в духа на возенето в моята или неговата кола през вечер, зимни тренировки по планините и много разговори за живота. Той беше много, много настоятелен. На Нова година ми изпрати съобщение: „За новата година ти пожелавам само себе си“. И пожеланието му се сбъдна в близките няколко дни. Така в един момент се озовах у тях, където си останах и до ден-днешен.
Ти или той е първият забелязал другия?
Ива: Мисля, че по-скоро той, тъй като той ме е гледал по дрифт шоута и състезания още през 2012 година, когато аз дори не бях чувала за него. Първата стъпка беше негова, аз просто се оставих на течението и наблюдавах с какъв човек си имам работа.
Ангел: Аз, разбира се. До 3-тия месец от запознанството ни се съмнявах дали ми знае името и дали изобщо при следващата ни среща ще се сети кой съм. Беше голямо напрежение...
Кога и как се запознахте?
Ива: Самото официално запознанство беше на първото ни случайно засичане в столичен мол, където аз бях с една приятелка и тя ми го представи официално, така че да се запознаем с по една дума, но истинското ни опознаване беше на въпросната бензиностанция.
Ангел: Тя силно ми натрапваше какви са мотористите, че с по-малки (разликата им е 4 години, б.а.) не се среща, че това е губене на време и да си гледам малчуганския живот. Това беше нашето запознанство.
А как пламна любовта? Дрифт, означава хлъзгане, та как се хлъзна емоционално?
Ива: Аз хич не съм от влюбчивите хора, много съм свободолюбива и независима, а любовта, такава каквато съм я познавала дотогава, ми се струваше ограничаваща и лишаваща. Никога не бях обичала дотогава. Но след истинския дрифт, на който както споменах, се наслаждавахме още от първата среща, малко по малко започнах да го опознавам. По човек като него е трудно да не се подхлъзнеш, колкото и да си корав - красив, млад, умен, възпитан и истински джентълмен. Той постепенно ме отмени във всички мъжки неща, които бях свикнала да правя сама. Някак си за първи път се почувствах жена. Моментът, в който си помислих: „Аз май го обичам това момче“, беше, когато една сутрин си тръгвах от тях за работа, а той беше на снега по джапанки и зимна шапка, със замръзнал нос и почервенели палци на краката. Току-що беше изринал целия двор и колата ми от снега, за да изляза, а преди това ми беше направил най-вкусната закуска и кафе (което прави и до ден-днешен, без да пропуска 4 години).
Кой от двама ви пръв събра кураж да признае чувствата си?
Ива: Мисля, че беше отново той. Бяхме се сдърпали за нещо и той дойде пред нас да ме търси и да си ме прибере обратно вкъщи. Аз никога не казвам извинявай, никога не признавам, че не съм права и когато сме се карали за нещо, винаги той е преглъщал егото си и е идвал при мен. Благодаря му за това. Защото с годините ме направи човек, а бях истинско дърво. Той ме направи и жена - нежна и разбираща, а вече и майка.
Ангел: Един път беше избягала от мен и я търсих по улиците. Намерих я и вече я обичах.
Кой беше първият човек на когото споделихте, че сте влюбени?
Ива: Аз не признавам чувствата дори пред себе си, та камо ли пред приятели. Както казах, съм голямо дърво.
Ангел: На нея... а после на Каро, кучето ми.
Ива: Да, той постоянно повтаряше на кучето си: „Обичам те, бе, Каро, много те обичам!“ И аз само си представях как ли ще се зарадвам на мен да ми каже това...
Как представи Ангел на родителите си? А той теб?
Ива: Наложи се да дойде с мен до нас веднъж за нещо и всички бяха вкъщи. Казах им: Ето, тука се запознайте с един приятел - Ангел Караньотов, 4-кратен европейски шампион по супермото, 7-ми в света - най-добрият ни моторист. Баба ми изтича и извика: „Олеее, на Славка Славова внучето е туй“. А майка ми добави: „Да, и на Аня Пенчева сина“. Аз се изумих, защото не знаех тези неща, все още не бях стъпвала у тях, а той никога не парадира със семейството си и нямаше как да знам. Зарадваха му се много. След като във времето видяха как се държи с мен, им стана любимец. За него се дава и се прави всичко, за мен - не. Когато имаме някаква разправия, за тях винаги той е правият, а аз лошата и както казва баща ми: „Ейй, няма да правиш фасони на момчето!“
А моето запознанство с неговите родители се случи първата сутрин, след като бях останала у тях. Може би най-ужасяващото, препотяващо и напрягащо слизане по стълбите към трапезарията, където знаех, че ще ги видя и ще трябва да се запозная с тях. 5 минути по-късно вече се чувствах у дома си – Аня и Ивайло са такива хора – усмихнати, позитивни, забавни и много, ама много младежки настроени. След закуската тръгнах да си ходя, но трябваше първо да затегна един болт на окачването на тогавашната ми кола, който постоянно се отхлабваше и легнах на двора под колата в снега. В това време бащата на Ангел слезе и ме видя, и му каза: „Еех, сине, ако имаше такива жени по мое време, щях да съм страшен щастливец“. И май и аз станах любимка на неговите, както той на моите родители.
Разкажете ни забавна ситуации, която съпътства връзката ви.
Ива: Цялата ни връзка започна с такава ситуация. Имах една луда идея да караме заедно кола и мотор в планината на сняг и лед с шипове. Той разбира се, ми се върза на акъла и заснехме видео, което стана доста популярно в социалните мрежи. Това е много рисковано начинание и не беше правено досега. Така се случи, че той се подхлъзна с мотора и падна точно пред моята кола, а карахме странично. Едва успях да спра, като той беше буквално под предната броня на колата и аз не го виждах отвътре, бях сигурна, че съм го сгазила. Но оживя човекът, слава Богу! Ангел: Много исках да я впечатля с това как карам мотор. Няма да забравя с какъв мерак я заведох на една писта. Започнах да давам газ, да скачам, да дрифтя, да правя чудеса от храброст, след което спрях и я погледнах самодоволно. Попитах я: „Хареса ли ти?“. Тя отговори: „Е, това ли беше...“. Исках да се отвори земята и да потъна!
Кога усети, че Ангел е мъжът за теб и си готова да му родиш дете?
Ива: Разбрах го тогава, когато осъзнах, че той е готов да преглътне егото си, готов е да прави неща, които ненавижда и да прескача огради по-високи от всяка фантазия, за да бъде с мен и аз да съм щастлива. В не една и две ситуации той преодоляваше себе си и потъпкваше принципите си, за да сме заедно. Това говори, че истински ме обича, а истинската любов си заслужава всичко, нали? Сега след като вече съм в края на бремеността си и след всичко, което преживях и тепърва ми предстои да преживея, вярвам, че той е единственият мъж на света, който си заслужава това приключение.
Как ще съчетавате родителството със спорта?
Ива: Разчитам основно на майка ми - Нели, която спира да работи, за да бъде с мен и да ми помага с малкия, докато аз работя. Ангел много иска да помага, но мисля, че ще има по-малко възможност от мен. Сигурна съм, че по-добър и всеотдаен баща от него няма да има.
Ще имате ли официален брак?
Ива: Засега не. Не бих искала да се женя „зорлем“, защото имаме дете или защото някой казва, че така трябва. Може би по-натам, когато сме в настроение за подобно разхищение (смее се, б.а.).
Кои са важните неща за вас, за какво мечтаете и как си представяте съвместния си живот?
Ива: За мен е важно да ни се роди здраво детенце и да съумеем да съхраним любовта и отношенията си във времето. Едно дете има нужда от влюбени един в друг и щастливи родители. Мечтая да работим в авто-мото средата, където и двамата се чувстваме истински щастливи.
Настоящият ти автомобил се казва „Франк” от Франкенщайн, но ако трябва да опишеш живота си дотук, на каква марка автомобил ще го оприличиш?
Ива: Хм... на нещо много екзотично и своенравно, нещо, което далеч не се харесва на всеки. На някой модел, който е иновативен за времето си и буди критики, но в същото време има и много привърженици и верни фенове на марката.
Коя е любимата марка мотоциклет на Ангел?
Ангел: „Дукати”.
Имате ли спорове, свързани с автомобили и мотоциклети, или щом става въпрос за возило сте единодушни?
Ива: И да, и не - колкото се разминаваме във вкусовете си за коли и марки, толкова и общи пресечни точки имаме. Разговорите на тези теми винаги са разгорещени, особено за коли. Най-хубавото е, че относно карането сме единодушни и „пързалянето“ е в кръвта и на двама ни. Там нямаме спорове, а просто взаимно му се наслаждаваме. Дрифтът и ралито са ни любимите дисциплини и на двамата.
Ангеле, чувстваш ли се щастливец и намираш ли нещо съдбовно, че с Ива ще станете родители в месеца на любовта – февруари?
Ангел: При такава жена до мен, този въпрос е ясен. Аз не съм късметлия, аз съм най-големият късметлия. Да, намирам съдбовно нещо и това е, че баща ми също е роден през февруари, а той е мой идол.
