Думите са едно от най-силните оръжия, с които разполага човечеството. Използват ли ги обаче политиците правилно? Кой говори с грешки? Кой говори с повторения, какви са най-честите неправилни форми, които се употребяват?

Магдалена Абаджиева, доктор по филология и езиковед, се спря на някои от често повтарящите се грешки в речта им. Ето къде бъркат. 

Магдалена Абаджиева: Не затваряйте децата, оставете ги да ходят на училище. Направете всичко възможно!

"Когато говорим за езика на политиците, трябва на първо място да уточним, че в повечето случаи говорим за устната форма на книжовния език – тази, която възниква спонтанно, в процеса на даден разговор, когато често интервюираният трябва да положи повече усилия да въведе потока на мисълта си в синхрон със своя изказ. Затова често можем да наблюдаваме неправилно конструирани изречения, които вероятно няма да бъдат такива, ако претърпят писмена редакция.

Ето един такъв пример, изречен от Томислав Дончев: „Много по-добър вариант е, много по-добър вариант е, на база преговори, толкова дълги, колкото трябва, да бъде намерена адекватна парламентарна конфигурация“. За да е правилно построено, това изречение трябва да звучи така: „Много по-добър вариант е да бъде намерена адекватна парламентарна конфигурация на базата на преговори, които да продължат толкова, колкото е необходимо”. Виждате колко много редакции правя – променила съм словореда, добавила съм членни форми, сменила съм цели фрази.

Също така понякога се наблюдава, в повечето случаи заради бързината на говорещия, съкращаването на някои думи, което води до грешното им изговаряне: т’ва вместо това, к’во вместо какво; к’вото вместо каквото.

„Т‘ВА Е, Т'ВА СА ФАКТИТЕ“

Струва ми се, че поради тази причина те се откриват в езика на Костадин Костадинов. При Тошко Йорданов също се наблюдават подобни примери, но според мен понякога той допуска умишлено такива отклонения с експресивна цел, за да изрази възмущение или негодувание, например:  „Явно темата ш‘са върти около Северна Македония“.

Има обаче определен тип грешки, граматически и лексикални, за които не може да се твърди, че се дължат на живите предавания.

Наблюдавах в езика на Тошко Йорданов погрешна употреба на някои глаголни форми за 3 лице, множествено число. Правилно е да казваме ние знаем, ние говорим, а не знаеме, говориме, както ги изговаря г-н Йорданов. Със сигурност той така и ще ги напише. Използвам случая да напомня, че правописът е пряко свързан с правоговора – ако не овладеем правоговора, трудно ще овладеем и правописните норми.

„ЩЕ МИ ПРОСТИТЕ ГРУБИЯ ЕЗИК - МЕН ЖИВОТА МИ МИНА ДА ГИ ТЪРПЯ ТИЯ ДЪРТИ МУТРИ“

Граматически грешки допуска и Христо Петров, например за кой ще гласувам вместо за кого ще гласувам.

По мои наблюдения при Кирил Петков също се откриват граматически и лексикални грешки. Няколко пъти чувам от него неправилна употреба на глагола адресирам, например: „Няма по-добър човек от ПП в момента да адресира българските избиратели освен мен.”; „Нека да адресирам ситуацията.”. Можем да адресираме послание, писмо, документ, но не и ситуация.

Ситуацията я изясняваме, обясняваме, анализираме и т.н. Тук наблюдаваме директно заимстване на значения на глагола address от английския език, където той може да означава обръщам се към някого по определен начин; справям се. Ако на английски имаме изречението We urge him now to show the same moderation in addressing the current situation, на български ще го преведем Призоваваме го сега да прояви същата умереност в справянето с настоящата ситуация, няма да кажем да прояви същата умереност в адресирането на настоящата ситуация.

„МНОГО Е ВАЖНО ЗА НАШИЯ АЕЦ ДА ИМАМЕ ДИВЕРСИФИКАЦИЯ НА ГОРИВОТО" 

Има голям риск такива неправилни употреби да се наложат в езика ни тогава, когато се изричат от лица, ползващи се с голяма обществена известност. Затова използвам случая да се обърна към българските политици с молба да се постараят повече да овладеят нормите на българския книжовен език. Защото когато се опитваме да учим децата в училище да говорят и пишат правилно, а от високата трибуна на българската държава се говори с грешки, се обезсмислят усилията както на подрастващите, така и на техните учители." 

За обогатяването на знанията на децата по интересен начин учени от Института за български език към БАН  създадоха диалектен интерактивен речник. В него са събрани около 180 книжовни думи с техните диалектни съответствия, групирани в 9 основни категории. Магдалена Абаджиева е част от екипа и координатор на проекта. Речникът ще бъде допълван във времето с още остарели думи.

„Сестра ми пеперудата“ - срещата с хората, които сме изгубили, не е около пръстта, а в умовете ни
Продължи да четеш