Познавам Магдалена от студентските години, когато стаите в общежитията бяха не само място за живеене, но и събирателно пространство за сериозно учене, споделяне на мечти, планове за бъдещето, любовни шушукания, купони и безсънни нощи. Магдалена е езиковед в Института за български език, поет и майка на две деца. Поводът да поговорим е нейната втора поетична книга - "Между две секунди", чиято премиера ще се случи на 7.11 в +Това.
Издава я сама, със собствени средства, с печатница, която й дава задължителния ISBN номер, и много морална подкрепа от приятели. „Исках тази книга да се сбъдне точно по този начин, по възрожденски”. Чудя се защо във време на безпощадна конкуренция, борба за гласове, читатели, надмощие, завладяване на територии и печелене на пари, тя влага свои собствени средства, за да могат стихотворенията й да стигнат до повече хора.
"Издадох първата си книга в едно от най-големите издателства за съвременна българска литература. Останах изключително разочарована. На бял свят се появи това, което бях дала, без никаква редакторска работа. Много исках стихотворенията за втората ми книга ми да бъдат прочетени от човек с поглед върху поезията, с когото да обменя идеи, който да ми даде съвети. Защото – от доста време се питам - какво е мерилото на хората? За мен отдавна марката на корицата не е критерий".
Тази книга е едно от най-хубавите неща в живота ми!
"Радвам се, че съдбата ме срещна с Николай Милчев - един от най-добрите съвременни български поети за мен. Харесвам много стихотворенията му, те са изключително светли, от това слово, което е добро и което те кара да се стремиш към доброто. Приемам го като духовен учител. Благодарна съм му. Понякога редакторът може да промени само една дума и стихотворението зазвучава по съвсем различен начин."
В моменти, когато усеща, че духът й отслабва, когато се чувства тъжна или дори без причина, Магдалена взема книга от своята библиотека, разлиства страниците и зачита. "Думите са ми помагали толкова много пъти. На бюрото ми, на една ръка разстояние, са стиховете на Марина Цветаева, Николай Заболотски, Афанасий Фет, Жак Превер, Хуан Рамон Хименес, Еудженио Монтале, Николай Милчев, Георги Рупчев, Мария Донева, Христо Фотев, Александър Геров... Просто хващам една книга и започвам да чета. Бавно. На глас. Това ми помага да намеря сили, провокира мисълта ми и се радвам отново."
Именно тази успешна книжно-поетична терапия я провокира да иска да направи нещо подобно за другите. "Защо трябва да държа своите стихове само за себе си? Те заслужават да живеят в книга. Сигурна съм, че ще донесат щастие на някого."
Магдалена се стреми да пише добра поезия, защото за нея словото, като всеки друг инструмент, може да служи и на доброто, и на злото. Поезията е оръжие, което може да те излекува, но и да те нарани.
"С доброто слово расте душата ни. И точно това порастване е смисълът да сме тук." Това са думите на човек, който често се затваря в стаята, лишава децата си от внимание, за да може да се вглъби в идеята, която иска да пресъздаде и въплъти в стихове. Веднъж дори спряла колата в един от най-опасните участъци по пътя София-Русе, защото точно в този момент трябвало да запише мисъл, която я осенила. Не й ли се подчини, тя ще отзвучи и няма да се върне.
"От години тренирам способността си да виждам това, което вероятно остава незабелязано за другите. Чудесата са навсякъде около нас. Трябва само да поискаме да ги видим. Много пъти стиховете ми са се раждали точно по този начин. Старая се да си играя с думите. За мен е хубаво, когато стихотворението е многозначно. Тогава този, който чете, става част от процеса на писане, довършва стиха по свой начин. Поезията е чудесен начин за общуване между хората, прекрасно средство за размяна на идеи, красота и нещо добро".
Интересно ми е защо избира това заглавие, какво ли толкова може да се случи в този кратък интервал - между 2 секудни.
"Работейки, един ден държах часовника в ръката си и започнах да слушам как отмерва секундите. И тогава си помислих – стрелката се върти, разбива времето, но и го слива. Между 2 секунди може да има всичко. Толкова е кратко, че е непрекъснато. Тя, стрелката, така го накъсва, че то става една цялост."
Между две секунди те обичам.
Кратко – кратко – непрекъснато.
Времето си ти обричам –
цяло, цяло и откъснато.
Най-често срещаните мотиви в книгата й са времето, любовта и природата. "Пътувах една нощ и гледах през прозореца на автобуса. Имаше пълнолуние. Един облак закри луната, после си тръгна и аз я видях като златна паричка, която ще хвърля във фонтана на небето, за да ми се сбъдне едно желание."
Облакът лека-полека се спусна
и отпътува бавно, без звук,
ала паричка на тръгване пусна,
за да се върне пак някога тук.
