Покрай протестите за равни права на чернокожите в САЩ и Европа не бива да забравяме, че жените зад камера остават малцинство в киното. За повече от 90 години само 5 жени са били номинирани за наградата „Оскар“ за режисура и една единствена е получавала наградата. Като продуценти бройката на жените, които са си тръгвали от церемонията по раздаването на наградите със статуетка, е по-голям – 11, но е съвсем незначителен на фона на мъжете. И докато в Северна Америка киното си остава „мъжки клуб“, на юг нещата са съвсем различни, а южноамериканското кино е доминирано от жени.
В статия по темата американското списание „Variety“ съобщи, че южноамериканското кино до голяма степен е доминирано от жени. В Мексико и други държави жените зад камера, най-вече като продуценти, са повече от 50%, а първенци в това отношение са в Боливия, където 85% от кинопродуцентите са жени.
Чилийската продуцентка Росио Хадуе каза за списанието: „Има еволюция в цялата индустрия по отношение на това как правим филми и как разказваме истории. Публиката търси нови истории, които не е задължително да са твърде сложни или феминистки, а просто такива, които да допадат на жените.“
С разрастването на Netflix и другите стрийминг платформи неамериканското кино може да достигне до повече хора, отколкото когато и да било преди. За да съществуват тези платформи, те трябва да могат да предложат на потребителите си разнообразно, уникално и качествено съдържание. По тази причина все по-често се финансират или се купуват европейски, южноамерикански или азиатски продукции, като индийския „Свещени игри“ и немския хит „Дарк“.
Габриела Сандовал, която също е продуцентка, смята, че пандемията от COVID-19 би могла да има положителен ефект и да помогне на мъжете в киното да разберат проблемите, пред които се изправят жените. Най-малкото, казва тя, сега, когато им се налага да работят от вкъщи, ще разберат колко е трудно да балансираш между кариерата и семейния живот.
Друга чилийска продуцентка, Карина Джури, е работила в продължение на 6 години в Италия и се е убедила, че отношението в Европа и в Южна Америка е съвсем различно. За киноиндустрията в родината си тя каза: „Мъжете режисьори при нас не са така негативно настроени срещу жените. Те имат по-голямо уважение и дори им се възхищава.“
По този начин киното в Южна Америка дава много добър пример на създателите на филми по целия свят. Изглежда обаче ще мине доста време, преди Холивуд да го последва.
