Провокативният малтийски писател от палестински произход Уалид Набхан пристига в София за премиерата на първата си книга на български и среща с читателите - "Изселване на щъркели“, удостоен с Малтийската награда за литература (2014 г.) и Наградата за литература на Европейския съюз (2017 г.).
Книгата ще бъде представен на 19 февруари от 18:30 ч. в Литературен клуб “Перото”.
Голяма част от сюжета на „Изселване на щъркели“ е автобиографична. Романът разказва от първо лице историята за палестинец на име Набил, прекарал целия си живот извън родната си страна. Израстването му, неразривно свързано със съдбата на Палестина и целия арабски свят, преминава в опити да намери обяснение за развоя на събитията в Близкия изток, особено след Шестдневната война, която съвпада с рождението му.
Идентичността и изгнанието, както и любовта и съхраняването на семейството, във времена, в които личният дълг и достойнство по-скоро предизвикват неговото унищожение, са сред основните теми в романа.
“Това е история за герой, чието минало е пълно с призраци, а в бъдещето му също няма много надежда. Има история за изгубена любов, много малки истории се преплитата в книгата, но всъщност голямата история е за Палестина и Малта. Защото героят не може нито да се отърве от миналото, нито да изгради бъдещето си тук.” разказва Набхан.
Запитан за собствената му идентичност, Набхан не може да даде категоричен отговор. “След 25 години в Малта се чувствам християнин, въпреки че съм отгледан като мюсюлманин”, казва писателят, който твърди, че не е религиозен. През 2017 г. застава публично срещу лидера на Малтийския мюсюлмански съвет Бадер Зайна, когото обвинява в прикрит ислямски радикализъм.
Според Уалид Набхан мюсюлманите в страната (0,3% от общото население или около 1500 души) не се нуждаят от втора джамия. Дори, твърди той, построяването й би довело до разединение на общността. След планиран телевизионен дебат със Зайна, на който опонентът му не се появява, на излизане от сградата на телевизията Набхан открива колата си потрошена.
Набхан е роден в Аман, Йордания, през 1966 г. и посещава училищата на Обединените нации в Аман. Израства в семейство, което напуска Палестина по време на Накба - катастрофата - както арабите наричат Арабско-израелската война от 1948 г. Продължава обучението си в Малта, където пристига през 1990 г. като студент.
“Хората, които пътуват, често попадат в капана да мислят, че са просто на гости и се самоубеждават, че не са част от тази страна. В крайна сметка се маргинализират сами, а след това обвиняват държавата-домакин, че не ги интегрира”, казва Набхан пред Times Malta и допълва: “Не можеш да живееш на границата, трябва да се потопиш. Винаги съм се чувствал част от тази нация.”
Днес вече малтийски гражданин, Уалид Набхан започва да пише на малтийски, още докато изучава езика. Следват два сборника с кратки разкази и книга с поезия и роденият в Йордания палестинец се превръща в малтийски писател. Големият му пробив идва с автобиографичния роман “Изселване на щъркели”, с който печели първо Малтийската награда за литература (2014 г.), а след това и Наградата за литература на Европейския съюз (2017 г.)
Прочетете откъс от "Изселване на щъркели" от Уалид Набхан, която излиза на български език в превод на Михаил Вапирев, консултант Азиз Шакир-Таш. >>>
На 6 октомври 1973 г. баща ми неочаквано се върна от чужбина и отиде за новото радио, което ние го карахме да вземе, след като беше счупил кафявото ни радио няколко дена след моето и на близначката ми раждане през 1967 г. (По някаква странна причина са ме нарекли Набил, което означава благороден. Нарекли сестра ми Наксех, което на арабски означава „дращя“. „Удар“. „Падение“. Трагична история. На иврит това се споменава като Милхемет Шешет Хаямин - Пикът на Шестдневната война. И им е отнело шест дни, тъй като оборудването и танковете на израелската военна машина от онова време са се нуждаели от толкова време, за да завладеят този огромен участък земя. Ако технологиите по онова време го позволяваха, щяха да се претърколят през земята много по-бързо и вероятно щяхме да слушаме за Пика на Еднодневната война или Сутрешната, или Следобедната война. Беше също така известна и като Ħarb Ħużajran. Юнската война. Войната на шестте, в която тези шест израелски войски взеха Синайския полуостров и ивицата Газа от Египет, и Западния бряг, включително Йерусалим от Йордания, и Голанските възвишения от Сирия. И не завзеха Кайро, Дамаск и Аман заради натиск от останалата част от света.)
Той веднага включи новото радио на „Гласът на Лондон”, защото след онези отявлени лъжи, разпространявани от Ахмад Саид по време на войната от 1967 г., никой вече не вярваше на арабските радиостанции. Един плътен глас от Лондон съобщи, че около два часа следобед на Йом Кипур, ден на пост и покаяние за евреите, най-светия им ден в годината, който по стечение на обстоятелствата се пада на десетия ден от Рамазан за арабските мюсюлмани, египетските и сирийските войски предприели изненадващо нападение срещу военните
бази в Синай и Голанските възвишения, които Израел беше спечелил от тях през онези зрелищни шест дни. Този плътен глас продължаваше, като каза, че първите съобщения сочат, че египетските войски са успели да преминат Суецкия канал и да влязат в Синай, след като са пробили отбранителната линия Бар Лев, докато сирийските войски са напреднали в един от окупираните градове на Голанските възвишения.
- Какво е това? - неочаквано проговори баща ми. - Какво е намислил тоя педал?
И когато го попитах какво е това педал, той ми каза:
- Педалът заменя честта си за кресло.
Той имаше предвид Ануар Ел Садат, египетският лидер, който извади страната от кипящото със социализъм гърне, само за да я хвърли в горещия американски тиган. И за да покаже лоялността си към новия си господар, в рамките на една седмица той изгони хиляди руски експерти, след като разкри тяхното присъствие пред американците и така насочи най-голямата арабска страна в ръцете на чичо Сам, който чакаше с отворени обятия да хване едрата риба, която нетърпеливо влезе в мрежата му, със съзнанието, че подаянията от чичо Сам са по-вкусни и по-питателни от тези на руските социалисти. Но после, след като изядохме храната на Хенри Кисинджър, започнахме да страдаме от нов щам диария, от който страдаме и до днес.
- Когато най-голямата риба разтвори краката си, какво ще направят останалите? Какво очакваш от един вълк като Кисинджър - чух веднъж някой да казва на улицата. Не знаех, че Кисинджър има страхотен успех в назначаването на диктатори: изглежда, че имаше сериозна репутация в Южна Америка. Последвалите години показаха ясно как и защо арабските нации никога не се възстановиха от тази диария, причинени от клизмите на господин Кисинджър.
В тази изненадваща война американците разгърнаха ескадрили в небето, за да снабдят Израел с въоръжение, защото, докато Египет беше все още под крилото на руснаците, те можеха да се бият с тях чрез посредници, което означава глупаци, както правеше и Бог.
След няколко дни везните се наклониха в обратна посока срещу двете арабски армии. Арабските държави от Персийския залив използваха проклетия нефт като политическо оръжие за първи и последен път; те намалиха производството на петрол с пет процента и предизвикаха онази прословута позорна криза от 1973 година.
Кисинджър, който беше специален пратеник за региона, прекара тези три седмици в пътуване насам-натам като совалка. Насам и натам. Или натам и насам, докато накрая той не убеди трите армии да престанат да се бият и обяви, че са победили, като имаше предвид, че и трите са победители. Само Кисинджър може да обясни как и трите държави празнуват 6 октомври и до ден днешен.
Най-големите победители в тази трилогия бяха американците, защото няколко месеца по-късно те погълнаха Египет и за кратко време той послужи като отворена врата за новата окупация на арабския свят.
След „Славната война“ от октомври 1973 г. тайно започна да се готви нещо голямо. Далеч по-силно от трилогията на онази странна победа, защото нещата останаха същите на повърхността, с изключение на това, че Кисинджър все още идваше и си заминаваше и винаги носеше някакъв нов вкус. Ануар Ел Садат, който започна да се нарича Героят на преминаването, когото все още почитат в Египет, започна да демонтира всичко, което е изградил неговият колега Насър, за да подготви страната за нов годеж. Този път новият пръстен струва цяла пачка, защото е купен от Овалния офис във Вашингтон. Баща ми прекарваше цялото си време с тези няколко негови и на майка ми дървета. Подрязваше ги и ги поддържаше оформени, изкопаваше дупки и засаждаше лози и други растения. Той промени малката градина с четири дървета, които майка ми беше оставила, в райска градина. Имаше зелени пръсти и всичко, до което се докосваше, растеше и се обвиваше в аромат, сякаш ме поздравяваше с „добро утро“, когато тръгвах рано за училище.
След тази славна и благословена война, която беше такава, защото съвпадна с Рамазана, баща ми повече не искаше да слуша или да говори за политика. Веднъж на високосна година той би попитал, дали сме получавали новини за Сами. Откакто се беше присъединил към активистите от съпротивата в Южен Ливан, ние не бяхме чували нищо от или за него. Ние дори не знаехме дали е жив или мъртъв. Баща ми беше изключително разстроен, когато научи, че и Мухаммад, след като завърши образованието си в Югославия, се е присъединил към Организацията за освобождение на Палестина.
- Те няма да мирясат, докато не убият децата на хората - беше коментарът, който той направи за Арафат и приятелите му. - Скоро ще ми върнат някой от тях в ковчег. Мислехме, че тъй като не търсеше друга компания, освен тази на своите дървета и растения, не знаеше, че тъжни дълги дървени кутии често пристигат от Южен Ливан.
