Българският туризъм с марката „Балкантурист” от края на 40-те до края на 80-те години на миналия век е обект на изследване от д-р Мая Иванова в първата й книга „Туризъм под надзор” (с подзаглавие „Балкантурист – началото на международния и масов туризъм в България”).
В своя труд д-р Мая Иванова разглежда родния туризъм като стопански и социален феномен, стратегиите за неговото развитие, качеството му в този период, хазяите и частните квартири, двойните стандарти – западни срещу социалистически туристи, и др. Авторката обръща специално внимание и на младежките субкултури – хипарите, дискарите и брейкарите, на закъснялата сексуална революция в лицето на нудисти, гларуси и дори смесени бракове, както и на тъй актуалната и днес тема за бетона, пясъците и свръхзастрояването, което е наболял проблем по българското Черноморие още през 80-те години на XX век.
Иванова засяга също и темата за служителите на „Балкантурист”, за така прочутия „Кореком” и ценните му стоки, за туризма като модернизатор.
„Туризъм под надзор” е част от мащабната съвместна поредица на издателство „Сиела” и Института за изследване на близкото минало – „Минало несвършено”. В нея срещаме още заглавията „Държавна сигурност: предимство по наследство” на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, „Историкът и множественото минало” на Ивайло Знеполски, „Литература на случаите. От „Тютюн” до „Хайка за вълци” от Пламен Дойнов и други.
Мая Иванова завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ”, а впоследствие бакалавърска степен в Историческия факултет и магистър в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. През 2016 г. защитава докторантурата си, посветена на социалистическия туризъм, който е предмет и на първата й книга – „Туризъм под надзор”.
Прочетете откъс от книгата „Туризъм под надзор” от Мая Иванова, издадена от "Сиела".
Стратегии за развитието на туризма
Противоречивата политика на БКП към международния туризъм може да бъде проследена най-вече от стратегическите документи, очертаващи бъдещото развитие на сектора. До известна степен причина за липсата на ясни приоритети се дължи и на спецификата на международния туризъм, който изисква политическа отвореност, икономическа гъвкавост и най-вече идеологическа необремененост.
Първият опит, при това доста схематичен, за формулиране на цялостна държавна политика в сектора е направен едва през 1956 г. – цели 8 години след създаването на „Балкантурист“ и в хода на строителството на „Златни пясъци“. В специално Постановление на Министерски съвет се очертават отговорностите на различните ведомства по изготвянето на рекламни материали, туристически карти и пътеводители, въвеждат се някои облекчения на граничните и митническите формалности, разширява се мрежата от обменни бюра, разнообразява се асортиментът от потребителски и сувенирни стоки и т. н. Специално внимание е отделено на Министерство на културата, на което е възложено да заснеме рекламен филм за България, да организира международни и национални фестивали, както да организира провеждането на различни културни събития, които да разнообразят престоя на туристите. Скоро става ясно, че ангажираните институции не приемат с охота ролята си за развитието на българския туризъм, като оправдават нежеланието си с липсата на средства.
Приетите през 1960 г. Тезиси на Политбюро на ЦК на БКП са много по-амбициозен документ, който набелязва мащабна инвестиционна програма за изграждане на пътната мрежа, увеличаване на материалната база за обслужване на туристи, възстановяване на исторически паметници и културни обекти, развитие на различни видове туризъм и пр. Впоследствие Тезисите са оформени като Постановление на Министерски съвет (ПМС), в което съответните министерства и ведомства са задължени да представят в определен срок подробен план за работа. За координация на държавно ниво се създава Съвет за развитието на международния туризъм към правителството с председател Живко Живков, по това време първи зам.-председател на МС. От дейността на този нов орган не е останала никаква документация, което ясно говори, че той най-вероятно не се конституира.
Тезисите набелязват три основни направления в развитието на туризма – морски, планински и балнеолечебен. Инвестициите, освен към Черноморието, вече са насочени и към градчетата във вътрешността на страната с традиции в курортното дело и с капацитет да привлекат чуждестранни туристи като Банкя, Хисар, Вършец, Боровец. Предвижда се изграждане и на изцяло нови комплекси като Пампорово, яз. Васил Коларов (дн. яз. Голям беглик) и др. Заложено е цялостно облагородяване на курортните райони – подобряване на инфраструктурата, изготвяне на нови градоустройствени планове, развитие на търговската мрежа и снабдяването. Като туристически обекти от национално значение са включени Пирин, река Дунав, както и големите пещери. Културният туризъм заема важно място в програмата, като тук освен исторически паметници за първи път са включени и обекти, смятани за постижение на социалистическото строителство. По тази линия се отделя голямо внимание на възстановяването и проучването на старите български столици.
Тезисите очертават една доста амбициозна програма, но Държавната планова комисия (ДПК), БНБ и Министерството на финансите запазват скептичното си отношение към международния туризъм. Въпреки че нито една от тези институции не се обявява открито против предложенията, становищата им отразяват съмненията в целесъобразността на планираните инвестиции. Най-критично е становището на ДПК, в което за пореден път се посочва, че програмата ще натовари значително бюджета и може да заплаши финансовата стабилност на страната. Като за начало ДПК препоръчва обстоен анализ на ефективността на туризма преди отпускането на каквито и да е допълнителни средства за него. Припомня се също, че при съществуващите условия на валутни плащания в рамките на СИВ и очакваните промени в клиринговата търговия между страните в блока, изгледите за ефективност на международния туризъм не са големи. ДПК стига до там да препоръча Тезисите да не бъдат оформяни като Постановление на Министерски съвет, а да се включат в Дългосрочната програма за развитието на страната до 1980 г.
Излагането на финансови аргументи срещу развитието на един печеливш сектор изглежда неочаквано, особено след като държавата вече веднъж е инвестирала десетки милиони лева в два модерни черноморски комплекса („Златни пясъци“ и „Слънчев бряг“) и в един по-малък курорт („Дружба“). В действителност в началото на 60-те години „Балкантурист“ тепърва се отваря към световните пазари и макар постъпленията в конвертируема валута да бележат ежегоден ръст, все още скромният им дял явно не успява да разсее скептицизма на стопанските институции. Липсата на силен политически гръб в партийните редици на БКП вероятно също спомага за неглижирането на сектора. Точно по това време неговият най-високопоставен покровител, министър-председателят Антон Югов, започва да губи властовите си позиции, а през 1962 г. окончателно е отстранен от премиерския пост и ЦК.
