След половингодишно прекъсване кината отново имат какво да показват. "Тенет" щеше да е филм-събитие дори и без да беше единственото ново заглавие на екран. Ако за своите блокбастъри Марвел разчитат на комиксови герои с над 50-годишна история, то след като преобрази Батман с "Черният рицар" режисьорът Кристофър Нолан сам се превърна в име, което привлича публика. 10-те му филма дотук (сред които "Генезис", "Интерстелар" и "Дюнкерк") са събрали над 4 милиарда и половина долара приходи и са получили общо 34 номинации за Оскар (10 от тях спечелени).

Въпросът е дали 11-ият му филм оправдава очакванията?

Последният трейлър на "Тенет" от Кристофър Нолан - ще бъде ли той първият блокбастър след епидемията?

Студената война в квантово измерение

Отговорът не е само един.

Всъщност, отговорите са много, както и интерпретациите на случващото се в самия филм. Има обаче поне пет неща, заради които си струва той да бъде видян колкото се може по-скоро на колкото се може по-голям екран и още пет, заради които е много вероятно да си тръгнете разочаровани.

С две думи (и без спойлери) за сюжета: главният герой е служител на ЦРУ, който бива вербуван от неизвестна организация. Той трябва да открие кой и защо създава патрони, които се движат назад във времето (оттук нататък става сложно).

Петте "за":

1. В годината на затворените граници и активното седене вкъщи, "Тенет" ни напомня полузабравеното удоволствие да пътуваш. Също като Джеймс Бонд, главният герой (изигран от Джон Дейвид Уошингтън) води разследването си обикаляйки туристически дестинации, за които в момента можем само да мечтаем - Лондон, Майори, Осло и Мумбай.

Уловката с този Бонд обаче е, че се придвижва не само в пространството, но и във времето.

2. Концепцията, че един човек може да се движи назад във времето и да се срещне с друг, който се движи напред е нещо, което досега се е срещало в по-скромен мащаб и по-експериментални филми. Нолан обаче не се страхува да изгради комерсиален екшън с бюджет от 220 млн. $ използвайки понятия и парадокси от квантовата физика. Кога за последно блокбастър ви е разказвал за ентропията на куршумите?

3. Въпреки всичката стрелба и взривове, Нолан твърди, че в "Тенет" има по-малко визуални ефекти, отколкото в романтична комедия. За разлика от вселената на Марвел, основната част от която се снима в студио и на зелен екран, Нолан обича размаха и достоверността. Той затваря истински летища и магистрали, когато иска да снима летище или магистрала. След което взривява истински Боинг 747. Това, плюс факта, че филма е сниман на лента, го превръщат в едно доста ярко визуално преживяване.

4. Актьорите. Ако сте имали съмнения в потенциала на Робърт Патисън като Батман, то "Тенет" ще ви избави от тях. Патисън, Джон Дейвид Уошингтън, Кенет Брана и Елизабет Дебики са основния квартет тук и вниманието, с което изпипват образите си е огромно. Например, Брана е богат руснак, чийто акцент обаче се чува само в редките моменти на неконтролиран гняв. Появява се, разбира се, и винаги безупречния Майкъл Кейн, в кратък епизод, който е като намигване от страна на режисьора към любимия му актьор.

Тя е висока 190 см, снима се в блокбастъри и все още няма Инстаграм. Коя е Елизабет Дебики? (ВИДЕО)

Австралийската актриса от семейство на балетисти е в главната женска роля в "Тенет" на Кристофър Нолан

5. "Тенет" освен като филм, въздейства и като много добре озвучен концерт. Саунд дизайнът стъписва, а на места доразказва или дори коментира историята. В една от сцените, в които главният герой спокойно преминава с юмруци през няколко души в тясна кухня, музиката иронично започва да напомня спагети уестърн от 70-те. Нолан за първи път е в тандем с шведския композитор Людвиг Горансон, който освен в киното работи и с много хип-хоп артисти. Може би именно той е причината за това "Тенет" да е единствения филм на режисьора със собствена заглавна песен.

Дотук добре. А сега обещаните пет "против":

1. В годината на затворените граници и активното седене вкъщи, "Тенет" ни припомня добре забравеното чувство да се чудиш откъде да вземеш още няколко часа в денонощието, за да свършиш всичките си задачи. Филмът не просто се развива, той буквално препуска през историята си, сякаш надбягвайки се сам със себе си. "Тенет" е хибрид между шпионски екшън и научна фантастика, който се опитва да обясни що е то инверсия и как се провежда операция "темпорални клещи". Скоростта на разказа със сигурност не помага на зрителя да вникне по-добре в проблема с ентропията на патроните.

2. Сценарият. В "Тенет" има материал за поне 5 различни филма, всеки от които би бил интересен сам по себе си. Джон Дейвид Уошингтън безусловно играе черният Джеймс Бонд, за който толкова много се говори през последните години. Структурата на действието пък напомня серия на "Мисията Невъзможна", но без хумора. Едновременно с това върви студена война между миналото и бъдещето, която в един момент заплашва да прерастне в Трета световна. Всичко това събрано в едно те кара да съжаляваш, че Нолан не е писал сценария във времената, в които снимаше в по-скромен мащаб и по-експериментални филми.

3. В "Тенет" наистина има малко зелен екран и компютърна графика, но пък има твърде много екшън. Стрелбата и взривовете са повече отколкото романтиката в романтична комедия. Едни от най-знаковите кадри в трилогията за Черният Рицар са тихите моменти, когато Батман стои изправен на покрива на небостъргач и наблюдава Готъм. Джон Дейвид Уошингтън не прави подобни паузи. Той или се бие, или стреля в някой, или взривява нещо, а в редките случаи, когато няма враг наоколо, получава инструкции кого и как трябва да убие.

4. Персонажите. Ако сте имали съмнения дали Нолан може да изпипва образи, то "Тенет" по-скоро ще ги увеличи. За главният герой не знаем нищо до степен, в която той дори няма име, само Протагонистът. Майкъл Кейн се появява, но не за да донесе чай или да разкрие нещо важно за него, а за да му даде поредните инструкции какво да прави нататък. Протагонистът служи като конферансие, което ни представя една след друга идеите на режисьора.

5. Нолан и преди е взимал странни звукови и музикални решения (спомнете си модифицираният глас на Батман), а този път обичайният му композитор Ханс Цимер е бил зает с "Дюн". Нолан избира да работи с композиторa Людвиг Горансон, който създава музика максимално напомняща тази на Цимер. Получава се затворен кръг, в който новия филм на Кристофър Нолан звучи като стария филм на Кристофър Нолан.

Впрочем, може би това е съзнателно търсен ефект.