Американският режисьор Джоуел Шумахер почина на 80-годишна възраст от рак.

Въпреки че има над 30 заснети филма, той е известен най-вече като човека "унищожил поредицата" за Батман (по определението на самия Джордж Клуни). "Батман завинаги" и "Батман и Робин" излизат през втората половина на 90-те години и не се приемат добре нито от зрителите, нито от критиката.

"Чувствах се сякаш съм убил дете. Исках лично да се извиня на всеки фен", казва режисьорът.

Освен неудачните блокбастърите за супергерои обаче, във филмографията му има и много бижута, някои от които позабравени днес. Ето пет от най-важните филми на Джоуел Шумахер:

 

1. "Линия на смъртта" (Flatliners), 1990 г.

Култов хорър за 5-има студенти по медицина, които решават да видят какво има отвъд живота. Всеки един от тях спира пулса си за кратко време, изравнява линията на монитора, а останалите го съживяват. Оказва се, че след живота няма смърт, а спомени, които сме подтискали дълбоко в себе си.

Актьорският състав е неповторим - Кевин Бейкън, Джулия Робъртс, Кийфър Съдърланд, Уилям Болдуин, Оливер Плат - което се доказва от далеч не толкова успешния римейк излязъл през 2017 година (с участието на Елън Пейдж и Нина Добрев). 

 

2. "Пропадане" (Falling Down), 1993 г.

Моноспектакъл на Майкъл Дъглас (той самият смята това за най-добрата си роля). Един (последен) ден от живота на току-що разведения и уволнен Уилям Фостър, който е натрупал много гняв в себе си. Филмът е предвестник на "Боен клуб", "Американски психар", "Американски прелести" и други истории за гнева на обикновения човек, който често ескалира в терор.

 

3. "8 милиметра" (8 MM), 1999 г.

Мрачна история, в която частен детектив (Никълъс Кейдж) е нает от вдовицата на богат мъж, за да разбере как в сейфа на покойния й съпруг се е оказала 8 милиметрова лента със запис на убийство.

С този филм сценаристът Андрю Кевин Уокър опитва да надскочи триумфа си ("Седем" на Дейвид Финчър), но успява да го надмине най-вече в насилието, не и в драматургията. Въпреки това лентата си струва гледането заради добре изградената нуар атмосфера и силните актьори (освен Кейдж участват Хоакин Финикс и Джеймс Гандолфини).


4. "Мис съвършенство" (Flawless), 1999 г.

Абсолютно забравен филм за едно на пръв поглед невъзможно приятелство. Прочитайки сценария Робърт Де Ниро казва само: "Кога започваме?".

Героят му е полицай от Ню Йорк, който живее в блок, населен от травестити. След като преживява инсулт, дясната половина на лицето му е парализирана и той едвам говори. Обръща се към своя съсед Ръсти (невероятна роля на Филип Сиймур Хофман) с молба да му помогне с възстановяването на речта преподавайки му уроци по пеене.

Историята е по истински случай, разиграл се с приятел на режисьора.

 

5. "Телефонна клопка" (Phone Booth), 2002

Стю Шепърд (Колин Фаръл) е циничен PR, който решава да се обади на любовницата си от телефонна будка. След разговора с нея обаче вдига още веднъж слушалката и този път отсреща е някой, който е готов да разкрие тайната на жена му, ако Стю излезе от уличния телефон.

Хичкоковския трилър "Телефонна клопка" напомня "Пропадане" - и в двата филма действието се развива в мегаполис, и в двата филма фокуса е върху мъж с проблеми, но докато насилието при Уилям Фостър е в посока от него към обществото, то в "Телефонна клопка" мерника е насочен срещу главния герой, затънал в греховете си.

За главната роля първоначално е бил поканен Джим Кери, но след среднощно обаждане, в което той се жалва, че е настинал и не може да дойде на репетиция, Шумахер го заменя с Фаръл.

 

Има режисьори, които се запомнят с един филм, има такива, които се запомнят с един провал. За Джоуел Шумахер е прието да се смята, че е от вторите, но това не е съвсем така. Той е от онези автори, чиято фигура е по-голяма от всяко от достиженията (или неуспехите) му взети поотделно. 

Кичозният визуален стил, разнообразието от жанрове, живота на рок-звезда (или поне провокациите на такава - според собствените му признания е имал до 20, 000 сексуални партньора), редуването на "високо" кино ("Фантомът на операта") с второсортни трилъри, невероятната работа с актьори и умение да намира млади звезди - всичко това го подрежда до Пол Верховен, Браян Де Палма и Гас Ван Сант.