Вече сме ви запознавали с Людмила Филипова, когато си поговорихме за отношенията й с другите водещи на "Високи токчета", за суетата, за семейството й и за още доста неща. Тогава тя спомена, че вече редактира новата си книга. Поинтересувахме се за какво е и попаднахме на отговора на Иво Сиромахов: “Печатна грешка” е книга за онези читатели, които обичат да си задават въпроси от сорта “ако свариш русалка, какъв бульон ще получиш – месен, или рибен?” Този роман със сигурност ще изненада хората, които обичат да слагат етикети на писателите и да подреждат книгите им по жанрове. “Печатна грешка” е едно забавно пътуване в пространството и времето, в което героите се придвижват свободно, без да им пука за досадните проблеми на реалността. Людмила Филипова иронизира “важни” теми като властта, медиите, модерните технологии, и се надсмива над всички “сериозни” въпроси на съвремието. Доста се забавлявах, докато я четох." Е, "Печатна грешка" вече е факт, а ние нямаше как да пропуснем да поразпитаме и Людмила за новото й творение:

Какво искахте да кажете с романа си „Печатна грешка” – ако трябва да изведете едно послание?
Допускам, че много читатели ще открият в романа себе си, действителността и проблемите си, дори и на края на Вселената. Постарала съм се обаче да ги покажа в друга светлина – смешната, ироничната, забавната. В крайна сметка на този свят няма ни лошо ни добро – всичко е въпрос на гледна точка. А щом е така, представете си да се научим да се усмихваме и на най-лошото. Животът ще е далеч по-лек, забавен, стресът по-малко, здравето по-добро, хората по-щастливи. А както една чувствителна японска тоалетна разкрива в романа – щастието на човека е единственият път срещу унищожението на Света. Опитала съм се да напиша лек и смешен роман, но под сатиричното и абсурдното съм вплела онова, което ме вълнува и тревожи в съвремието ни, грешките на хората срещу себе си, обществото и най-вече срещу природата. Романът е и за чувството ни на величие, убеждението на човеците, че са над всичко и всеки както и за рисковете от подобно поведение. Хората се опитват да подчиняват всичко, вярват че им принадлежи и се държат като някогашните империи, които обаче колкото и да са поглъщали по пътя си рано или късно се сгромолясват под тежестта на собствените си грешки. Искаше ми се с „Печатна грешка” да накарам читателя да се замисли, че животът може да е по-добър, когато не се взимаме много насериозно, когато се смеем и допускаме, че все пак не сме над всичко - слава богу дори не сме център на Света.

Къде намерихте вдъхновение за него – в рецензиите, които прочетохме, го сравняват с „Междугалактическия стопаджия”, но идеята напомня и на други автори?
В днешно време, когато има милиони книги почти е невъзможно новата да не напомня на някоя. Но слава богу и не можем всичко да прочетем. За щастие аз никога не съм попадала на роман като „Печатна грешка”, защото иначе нямаше да я напиша. Мотивирана съм да пиша, когато вярвам, че разказвам нещо различно. А вдъхновението намерих в едни от най-тежките моменти от живота ми, когато лежах в болница, а майка ми умираше в друга. Много ми се искаше да завърша този роман преди тя да почине, за да й помогне да се надсмее дори над смъртта и да намери нещо положително дори в нея. Не успях – книгата излезе едва сега – 6 години по-късно, защото все имаше по-важно от нея. Задължително трябва да отбележа, че към вдъхновителите на героите е и един дакел, който живее през 3 къщи от нас и се казва Йода. Мисли се за джадай, а историята на запознанството ни е потресаващо смешна. Иначе всеки епизод в романа е вдъхновяван от различни събития, новини и лица у нас и по света.

Вложихте ли нещо от себе си в героя си Лефер Балкански?
Той мечтае да е писател, а аз естествено му дадох частица от познанията ми в това начинание. И най-вече от опита ми как се кандидатства за американски литературен конкурс, който се оказва съществен за съдбата на главния герой. Слава богу обаче, условията за съответните конкурси са се подобрили през последните години. По принцип писателите рядко пишат за писатели от страх да не ги видят с разголени души. На мен обаче ми достави огромно удоволствие да иронизирам смешното в писателския занаят, както и в телевизионния. Заснех и малко сатирично-дукументално филмче към книгата и ми направи много добро впечатление, че и всички участниците се справиха отлично с иронията към себе си и действителността ни. Сред тях са американският посланик Джеймс Уорлик, Хр. Стоичков, Юлиан Вергов, Ники Сотиров, Милен Велчев, Миро певеца, Драго Симеонов, Деси Тенекеджиева, Венета Райкова, Юлиана Дончева, Иво Андреев, Ива Дойчинова, Гери Гочева, нещо като президент, 30 японци, катаджия, таксиджия и други. В него аз играя шантава репортерка на топ телевизията щtv. Балкански освен писател е и синоптик във щtv, но това не се дължи на факта, че аз известно време съм водеща към btv, защото пиша книгата години преди това да се случи.

Защо читателите трябва да прочетат романа Ви?
Не трябва. Ако обаче им се стори любопитен, убедена съм че ще останат най-малкото изненадани. Написах го, защото идеята на сюжета ми допадна, посланията ми се струват важни и най-вече се забавлявах докато го пишех. По-различен е от всичко, което съм писала досега – и като стил и като жанр. Честно казано много пъти се отказвах да го довърша. Чувах от издатели и литератори, че жените не пишат сатира, че ще изгубя читатели, защото също така жените почти не четели сатира, а мъжете нямало да ми се доверят, че читателите ми не очаквали подобна книга от мен, но също така имаше и хора, които направо ме призоваваха да продължа със сатирата. Сред тях е и Миролюба Бенатова, която много уважавам. Приех пречките като предизвикателство и я завърших. При всички положения това е една странна книга и читателите й трябва да се подготвят за смешни и абсурдни епизоди. Надявам се обаче да се забавляват и даже да научат нещо, да се замислят. Ако съумеят и да се надсмиват по-често над живота, ще заключа, че взаимния ни експеримент е минал успешно.

"Печатна грешка" е на пазара. От ИК Сиела.