Приятелство и любов сред наелектризиращата обстановка на съвременен Ню Йорк разцъфтяват на страниците на зашеметяващия дебютен роман „Съквартиранти по любов“ от Фалън Балард, който вече грее и на български език (ИК „Сиела“).
В тази свежа и очарователна романтична комедия за двама пълни непознати, събрани от едно случайно объркване, противоположностите се привличат силно. А щастието чука на вратата съвсем буквално – стига само да имаш смелостта да му отвориш.
В продължение на шест години Сейди Грийн е посветила живота си на работата си като финансов анализатор в елитна компания в Ню Йорк. Не се оплаква, работи извънредно и никога не повишава тон. А когато получава така чакания шанс за повишение, благодарение на което най-после да изплати огромния си студентски заем, Сейди е решена да се бори със зъби и нокти да го получи.
Но в корпоративния свят винаги има някоя уловка… например бъдещият зет на шефа, който без никакъв опит и умения получава позицията. Неспособна да сдържа емоциите си и секунда повече, Сейди най-после отприщва огнения си нрав и за една вечер се оказва безработна, в търсене на нов апартамент и в отчаяна нужда от силен коктейл.
На помощ се притичат най-добрите ѝ приятели и след няколко питиета повече от разумното, Сейди обърква приложението за запознанства с такова за намиране на съквартирант. И така среща Джак.
Джак и Сейди няма как да бъдат по-различни един от друг. Противно на енергичния ѝ и общителен характер, Джак е тих, спокоен и предпочита да прекарва вечерите си във филмови маратони и играейки видео игри. Освен това притежава жилището мечта за всеки нюйоркчанин и си търси съквартирант.
Готов да предложи на Сейди свободната си стая докато младата жена си стъпи на краката, Джак иска да най-после да излезе от черупката, в която се е затворил след смъртта на родителите си. А символичният наем, който той ѝ предлага, кара Сейди да приеме предложението му и отново да си позволи да преследва своята голяма и наглед невъзможна мечта – да отвори собствен бизнес с цветя.
Между двамата бързо се заражда топло приятелство, което постепенно прераства в пламенно привличане, а Джак и Сейди са изправени на кръстопът. Ще рискуват ли да загубят ценната връзка помежду си в търсене на голямата любов?
В духа на „Споделеният апартамент“ и „Срещи по време на ваканция“, „Съквартиранти по любов“ е динамична и модерна приказка за случайностите на съдбата, които могат да се окажат най-сигурното нещо в живота ни; за вторите шансове, за дома и семейството, което сами си избираме.
Фалън Балард вдъхва живот на своите ярки и цветни персонажи с помощта на закачлив хумор и обилна доза остроумие, а страстта между тях бавно се нажежава с всяка страница, примамвайки читателите да тръпнат в очакване на взривоопасната развръзка.
Следва откъс от романа.
Из „Съквартиранти по любов“ от Фалън Балард
Аз съм професионален счетоводител. Боравя умело с електронни таблици. Ще сритам задника на повишението.
Повтарям си мантрата, докато влизам през отворената врата в конферентната зала. Повечето хора от екипа вече са тук, настанили се на столове на колелца с високи облегалки около дългата маса със стъклен плот.
Плъзвам се на стола до най-добрата ми приятелка в работата – Вероника. Освен Вероника и мен в стаята има само още една жена – моята началничка и ментор Марго. Тя ме нае веднага след колежа и оттогава ме води сред редиците на финансовите анализатори. Усмихвам ѝ се, но тя не среща погледа ми. По дяволите. Стомахът ми се преобръща.
Защо не иска да ме погледне? Марго винаги ме поздравява дори да е само с кимване. Нещо не е наред. Да му се не види.
Цялата самоувереност, натрупана благодарение на приятелките ми, се отцежда от мен.
Не. Няма да се поддам. Може да има сума ти причини, задето Марго не иска да ме погледне. Може би не иска да показва предпочитание. Или пък за да не развали голямото разкритие. Повишението ми е в кърпа вързано. Скъсах си задника от работа – говоря за неплатен извънреден труд, уикенди и празници – през последните шест години, и най-после това ще се изплати.
Мисълта да не живея от заплата до заплата, нещо, което ще ми се случи за първи път в живота с по-голямото възнаграждение, придружаващо новата ми длъжност, едва не ме докарва до сълзи. Със сигурност обаче няма да проваля повишението, като се разцивря насред конферентната зала.
Лепвам си безгрижна усмивка и стисвам ръце върху масата.
Мъжете в залата, които са мнозинство, изправят гърбове, щом старшият партньор се появява в коридора. Бил Стивънс ми напомня за дядо ми и си давам сметка какъв голям късмет имам да работя с мениджър, който действително е загрижен за служителите си и нито веднъж не е опитвал да ме сваля. Дори фактът, че си мисля как работя с него, а не за него, го поставя класи над всеки друг шеф, който съм имала, а аз работя от четиринайсетгодишна. Бил е придружен от около трийсет и пет годишен мъж, когото виждам за първи път, облечен в скъп, ушит по поръчка костюм, и вратовръзка на Факултета по мениджмънт на Йейл. Повдига ми се.
Вероника ме щипва за лакътя, но не се обръщам към нея, очите ми са приковани в Бил, докато той сяда начело на масата и с жест кани новодошлия да седне вдясно от него.
– Благодаря на всички ви, че сте тук. – Бил оглежда залата. – Зная, че с нетърпение очаквате голямата новина, затова обещавам да не ви държа под напрежение. Но преди да направя всичко официално, искам да кажа няколко думи за една от нашите изгряващи звезди, госпожица Сейди Грийн.
Вероника отново ме ощипва по лакътя и с крайчеца на окото си забелязвам как Марго плътно свива устни, сякаш се опитва да сдържи радостта си. Или се старае да не повърне. Едното или другото.
– Сейди е във фирмата вече повече от шест години и зная, че не съм единственият, забелязал как тя често надхвърля задълженията си. – Бил ме гледа право в очите и топло се усмихва. – И макар да е постигнала успех във всичките си предишни начинания, време е да се захване с най-големия си проект досега…
Поемам дълбоко дъх и затварям за миг очи, чувайки новата си длъжност, преди Бил да я е изрекъл.
– Обучението на нашия чисто нов старши финансов анализатор, Чад Томпсън.
В залата настъпва пълна тишина и стомахът ми се качва в гърлото, сякаш съм в пропадащ асансьор. Което, честно казано, е за предпочитане, отколкото да седя тук точно в този момент. Вкопчвам се в подлакътниците на стола си, сякаш наистина мога да полетя надолу.
Никой не проговаря поне минута. Сякаш сме в епизод на „Спасени от звънеца“ и Зак Морис е поискал прекъсване. Гърдите ме болят, защото, сигурна съм, напъл[1]но съм спряла да дишам.
– Кой, по дяволите, е Чад Томпсън? – Думите излитат от устата ми, преди напълно да осъзная какво казвам. Зная единствено, че това трябва да е някаква отвратителна шега. Бил се взира в мен, сякаш ме вижда за първи път.
– Чад е бъдещият ми зет. Тъкмо се дипломира като магистър по бизнес администрация от Йейл и смятам, че ще бъде ценен кадър за фирмата. С твоята помощ и насоки, не се съмнявам, че ще стане страхотен ръководител. Смаяно зяпвам, мозъкът ми мъчително се опитва да обработи думите, които излизат от глупавата уста на Бил.
– С моята помощ и насоки ли? – Гласът ми е нисък и дрезгав, една октава над развихрилия се демон в „Заклинателят“. – Настина ли искате да обучавам човека, който съвсем очевидно ми краде работата?
Вероника ме дърпа за лакътя в опит незабелязано да ме успокои, но аз съм твърдо решена да не ѝ обръщам внимание.
– Сейди. Ти си трудолюбиво и умно момиче, но не си готова за отговорности на ръководно ниво. – Гласът на Бил прелива от снизхождение и аз мислено си вземам назад всичко хубаво, което някога съм казвала за него.
– Но мъж, който днес за първи път стъпва в сградата, е готов? Като най-важната му квалификация е, че чука дъщеря ви?
Залата колективно ахва. Вероника отдръпва стола си, сякаш няма желание вече да бъде свързвана с мен.
Страните ми горят. „О, боже, изрекох го на глас.“
– Всички вън – нарежда Бил. Тихият му глас е много по-ужасяващ, отколкото ако беше изкрещял думите.
Стисвам плътно ръце и се съсредоточавам върху идеалния си маникюр, няколко пъти си поемам бавно и дълбоко въздух. Не мога да повярвам, че току-що загубих самообладание в зала, пълна с колегите ми. Пред началника си. За шест години нито веднъж не съм повишила тон дори, съзнавайки, че е достатъчно едно избухване, за да ти лепнат етикета емоционална. А ето че за пет минути преминах през емоционална право към неразумна и агресивна.
Застивам неподвижно като живите статути на Таймс Скуеър, докато множество костюми се изнизват покрай мен, а залата се опразва за секунди. Бутам стола си назад и се изправям, но Бил ме спира.
– Седни.
Затварям очи за секунда и си възвръщам присъствието на духа. Изправям гръб. Усмихвам се сияйно. Уверено срещам погледа му. Хладнокръвно. Спокойно. Под[1]реждам мислите си. Мога да поправя нещата.
– Кога бихте искали да започна работа с Чад, сър? – Ако се престоря достатъчно добре, той ще забрави за случилото се, нали?
Бил допира върховете на пръстите си, замислено потупва брадичка.
– От всички момичета в офиса, никога не съм очаквал от теб да реагираш по такъв недостоен начин.
– О? – Едва успявам да задържа гласа си спокоен. Или да не отвърна как аз пък никога не съм очаквала да стана жертва на такъв явен непотизъм. – Извинявайте за избухването. Няма да лъжа, очаквах това повишение. Като се имат предвид годините, които съм работила за фирмата, и множеството неплатени часове и задачи, които не само съм поемала с желание, но съм завършила успешно.
– Координацията на няколко електронни таблици не означава, че си готова за висш ръководен пост. – Той присвива очи. – А едно от най-ценните ти качества до днес беше отношението ти, способността ти да не възразяваш и да не вдигаш врява.
Раменете ми започват да увисват, цялото ми тяло се свива в себе си, гневът и недоумението ми се превръщат в нещо много по-зловещо, в съзнанието ми изниква пов[1]тарящ се от детството ми рефрен.
Защо си помисли, че си достатъчно добра? Знаеш, че никога няма да бъдеш достатъчно добра.
– Извинявам се за избухването си. Няма да се повтори. – Гласът ми е снишен също както се чувствам. Отблъсвам стола си от масата. – Боя се, че е твърде късно за това. – Бил събира документите и се изправя.
– Налага се да те освободя, Сейди.
