Лий Юнг Ин (или както я наричат българските й колеги – Лилия Шуменска Загоркова от Ракия) е много лъчезарна и широко усмихната девойка, която умее да прави с тялото си невероятни неща. Това е една от причините да я изберат след тежък кастинг за A.S.A. – първият български проект за съвременен танц, финансиран от програма "Култура" на Европейската комисия, на който ще можете да се насладите в рамките на Sofia Dance Week.
Иначе - тя е от Корея („от Южна, не от Северна” – натъртва през смях тя), от 2010г. живее в Берлин, а от известно време танцува и у нас. Баща й е участвал във войната във Виетнам, майка й е готвачка и има две по-големи сестри, които не се занимават с танци. Носи мъжко име - обяснява ми, че Лий Юнг означава силен тигър и са я кръстили така, защото са очаквали да е момче. Докато бързаме към сладкарницата, в която ще си говорим, набързо ми споделя също и че откакто е в София, е свалила 4кг. и никак не е щастлива от този факт, че не се притеснява да си хапва и пийва, каквото си реши, защото на танцьорите им е важно да са силни и…
Ти си от Корея, защо и как реши да се преместиш в Берлин?
В Корея бях учителка в гимназията, преподавах съвременни танци. Бях толкова млада – нали знаеш, учениците са на 18-19 години, а по това време самата аз бях на 23. Не беше добре нито за тях, нито за мен. Тази работа е страхотна, разбира се, но не беше моето нещо. После правех своя собствена хореография - работех в Музикалния театър в Сеул, но пак не ме удовлетворяваше – нямаше нищо ново, нищо свежо…
Значи искаше да срещнеш други, различни танцьори, хореографи?
Да, точно така.
Популярни ли са съвременните танци в Корея?
Има много танцьори, много клубове, но в Корея не е като в Европа – не можем да правим кой знае какви пари от танци. Ако искаме да сме професионалисти, трябва да учим в университет и после, когато се дипломираме, сме длъжни да работим с професора. Някои хора създават свои собствени компании, но държавата не спонсорира особено много тази област и е изключително трудно. Много от корейските танцьори мечтаят да дойдат в Европа.
А как попадна в A.S.A?
Точно бях приключила с един проект в Берлин и попаднах на това прослушване в Будапеща. Много време се чудих дали да отида или не. Кастингът се правеше от българска компания (Derida Dance Centre- бел. ред.), беше странно и ново за мен. От друга страна бях любопитна, а и исках да отида до Будапеща. Самолетният билет е наистина много скъп, затова си взех много евтин билет – само за 15 евро, пътуване с влак – от Берлин до Будапеща – за 13 часа. Беше наистина ужасно! Седиш на една седалка в продължение на цели 13 часа. Стисках си раницата през цялото време, защото всички ме предупреждаваха за ромите – не знам нищо за тях, обаче ме беше страх. Пристигнах в Будапеща в 9:30ч., а прослушването започваше в 10:00. Затова тичах направо натам. Изобщо не бях спала – всеки път, когато заспивах, някой идваше и ми искаше билет. На всяка една граница (смее се).
Имаше ли много хора на кастинга?
Да, но те избраха само 20. А това беше първият кастинг, имало е и втори в Литва и още един в София. Накрая останахме 6 танцьора. Един от Литва, двама от Унгария, аз – от Корея, и двама българи.
Как минават репетициите?
Много е трудно, защото Живко (Желязков – бел.ред.) не ни дава много информация. Неговият начин на работа е много различен от това, с което съм свикнала. Не съм много силов танцьор и когато работихме за първи път заедно, бях много стресирана. Трябваше да натискам, да скачам, да бутам, а аз не мога и тогава го питах – защо ме избра изобщо? (Смее се) Но Живко знае много добре какво иска – той търси инстинктивни танцьори.
Инстинктивни?
Да, иска да открие животинското в теб. Техниката не е толкова важна, само чувството и енергията ти имат значение. И той каза, че ги видял в мен. Сега трябва да открия енергията си. Този проект е много свързан с чакрите и аз мисля, че открих моята. Първо трябва да почувстваме движенията. Това най-важното нещо. Танцът по принцип е емоция – ако например съм депресирана, тялото ми изглежда различно. Ако съм щастлива, ще съм по-подвижна.
Кога е премиерата на A.S.A и къде?
В София премиерата е на 26 септември в Музикален театър, а преди това на 21 в Литва и на 24 в Будапеща.
Значи си тук само за този проект и после се връщаш в Берлин?
Да. Въпреки че ако си намеря работа тук, бих останала по-дълго, защото наистина ми харесва.
Какво успя да видиш вече от България?
Рила и Рилския манастир… Не много всъщност, защото в момента сме много заети – всеки ден репетираме в театъра, после се прибирам в апартамента и всеки ден е едно и също… Аа, имам си любимо място в София.
Наистина ли? Кое?
Била (избухва в смях) - супермаркетът.
Интересно ми е - какво знаеше за България, преди да дойдеш тук?
Когато се явих на кастинга, нямах никаква информация за Derida Dance, а освен това – нямах никаква информация и за България. Преди кастинга знаех две неща – София и киселото мляко.
Киселото мляко?
Да, в Корея българското кисело мляко е нещо много специално.
О, чудесно, аз пък си мислех, че някой вече е успял да си припише заслугите за киселото мляко и да не е вече наше…
(смее се) Не. Но когато бяхме на Рилския манастир, Живко ни поръча биволско кисело мляко. О, боже, мой!
Хареса ли ти?
Не, изобщо – много е тежко. Обаче обожавам овчето кисело мляко.
Като си говорим за храна, ми идва да те питам - колко важно е за един танцьор да изглежда добре?
Би ли обяснила какво имаш предвид?
Да си слаба, да си красива…
Тялото не е важно. Всички танцьори са различни. Например някои са по-едри, но пък са и по-силни физически. Аз например съм доста кльощава, но пък си имам други предимства в танците.
Няма как да не те попитам за някоя типична корейска рецепта за разкрасяване?
Много често жените в Корея правят следното – смесват оризова пудра с малко мляко и се слага на лицето – чудесно е за кожата.
Разкажи ми повече за себе си – омъжена ли си?
Не, сама съм. Но искам… да, искам да се омъжа.
Каква религия изповядваш?
Протестантка съм, но не ходя всяка неделя на църква (смее се). Обичам да се моля, независимо за какво. И освен това имам един много странен навик – всеки път, когато над главата ми прелети самолет, махам с ръка и казвам – „Здравееей” (смее се) – така се моля за тях - да пътуват добре, сигурно и да пристигнат живи и здрави, за където са тръгнали.
Предстои ти да се върнеш в Берлин – какъв е този град в твоите очи?
Наистина изумителен – толкова много артисти, изкуството е навсякъде. Да речем, пием си бира, приисква ни се да потанцуваме и просто го правим – хей така, директно на улицата. Присъединяват се още хора, музиканти, танцьори, обикновени минувачи. А има толкова много артисти, толкова много, но пък от друга страна е много вдъхновяващо – хората, и сградите… А и съм за първи път в Европа – всяко първо нещо ти е ново. Живея тук от година и половина и ми е много странно, понякога се питам – какво правя тук, защо дойдох… Но чувството е хубаво. Обаче в Германия времето е наистина отвратително, особено през зимата. Миналата едва я издържах. А и аз все пак съм на свободна практика – трябва да се явявам на кастинги всеки път, за да имам работа. И тогава не си намерих за около 2 месеца и половина – бях толкова депресирана заради времето.
А каква е Корея?
Корея е много различна. Всички са много заети, много е пренаселено, много високи сгради, модерни технологии… Прилича на Токио и Бейжинг. Хората знаят доста за азиатската култура, ние специално имаме много традиции, но сме унищожили всичко, което според мен е много глупаво. Докато живеех в Берлин видях, че те са запазили своята история – сградите, спомените, дори и ужасните неща. Ние не. Но пък аз много искам да покажем това представление и в Корея, защото всъщност там няма никаква информация за съвременните танци в Източна Европа.
Повече за Лили - в галерията тук.