През 2021 г. „Стършел“ - хумористичният седмичник с име на жилещо насекомо, навърши 75 години. Това го прави най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да е променял името и нрава си.
По случай знаковата му годишнина на книжния пазар се появява хумористичната антология „Класика в жанра“ със съставители Михаил Вешим и Румен Белчев. Тя събира подбрани разкази от някои от най-знаменитите автори на изданието, превърнали се в класици на българската сатира.
В „опит да обхванат необхватното“ изобилие от стършелови разкази двамата селектират 23 текста, в които се оглежда жужащата душа на любимия вестник. Сред тях са творби на Радой Ралин, Борис Априлов, Станислав Стратиев, Йордан Попов, Мирон Иванов, Петър Незнакомов, Ясен Антов и на други сатирици от различни поколения.
Макар и различни литературни „парчета“, всеки един от текстовете, включени в антологията, е издържал „теста на времето“, а много от тях са били превеждани и печатани в различни чуждестранни медии.
Във времена, в които печатните издания са все по-застрашени от инвазията на дигиталния свят, „Класика в жанра“ със съставители Михаил Вешим и Румен Белчев се превръща в посланик на цяла една епоха и отдава почит на някои от най-остроумните български писатели, посветили перото си на усмивката и истината в литературата.
Прочетете откъс от „Класика в жанра“ от Михаил Вешим и Румен Белчев, която излиза от издателство "Сиела". >>>
ОПИТ ДА СЕ ОБХВАНЕ НЕОБХВАТНОТО
(Предговор)
Не можеш да обхванеш необхватното“ – казваше остроумецът Козма Прутков.
Не можеш… Особено когато се отнася до явлението „Стършел“.
Защото „Стършел“ не е само 75-годишен вестник, а много повече. Той е начин на мислене. (Това последното го каза не Козма Прутков, а Дамян Бегунов, писател и колега стършелист, известен безсребърник като светите Козма и Дамян.)
За своята възраст сатиричният седмичник на България натрупа много броеве зад гърба си, имаше възходи, имаше и падения. Историята на „Стършел“ е интересна и противоречива, тя следва неравностите на времето. Част е от цялостната история на журналистиката ни и може да бъде изучавана в университети, за нея могат да се пишат дипломни работи и докторски реферати.
Но освен историята, интересна е също и литературата, създавана в този вестник.
„Каква литература във вестник?“ – ще се запита читателят. – „Това не е ли оксиморон, като млад старец и дървен камък?“
Наистина вестникът е нетрайно нещо, той остарява в деня на излизането си, а след прочитането се превръща в амбалаж. „Прочетен вестник“ казват също на скучния и безинтересен човек, който не заслужава внимание.
Презрителното „прочетен вестник“ може да се отнася за повечето вестници, но не и за „Стършел“. Защото през годините страниците му не бяха само за актуална сатира по темите на ежедневието, в него винаги е имало място и за литература. Във всеки брой ще намерите поне по един хумористичен разказ, а също смешни фейлетони, сатирична поезия, епиграми и афоризми…
Някои от тия дребни „парчета“ литература надживяват времето си, те не остаряват като уводни статии, не се изтъркват като репортажи за млеконадоя, могат да се четат и след години. Не само от български читатели – много от литературната продукция на „стършелите“ бе превеждана на чужди езици и излизаше в хумористични издания на съседните балкански, пък и в по-далечни страни. Кой друг български вестник може да се похвали, че негови публикации са превеждани и редовно печатани в чуждестранна преса?
През всичките тези 75 години през редакцията на „Стършел“ минаха десетки и стотици автори, някои от които са вече класици на българския хумор и сатира. Даже във времената, когато не можеше да се пише свободно, талантливите сатирици успяваха между редовете да кажат много истини не само за действителността, ами и за човека, за българина. А пък естественият хумор в техните произведения се оказа онзи естествен консервант (без Е-та), който запазва текстовете свежи и до днес.
Задачата ни като съставители бе да извадим от старите вестникарски страници свежи разкази и да ги предложим на днешния читател. По този начин да припомним имената на български писатели, хумористи и сатирици, незаслужено забравени днес в глъчката на шоуто, на телевизионни канали и на социални мрежи.
Нелека се оказа тази задача заради „необхватното“, което споменахме в началото. Наистина, как да обхванеш почти четири хиляди броя? Как да избереш двайсетина от хиляди хумористични разкази? Как да предпочетеш този или онзи автор за сметка на друг?
Хайде, с класиците работата е ясна: една стършелова антология не може без имената на Радой Ралин, Станислав Стратиев, Йордан Попов, Мирон Иванов, Петър Незнакомов, Ясен Антов и т.н.
Да, но кой техен разказ да изберем? Че всеки е смешен, всеки е хубав и майсторски написан… Колко лесна щеше да бъде работата, ако приживе писателят се сеща в завещанието си, освен имуществото, да упомене и творчеството си – и по-точно кой свой разказ би предпочел да се публикува в бъдещи антологии.
Тъй като не разполагахме с изричната воля на класиците, ние, двамата съставители, си позволихме да изберем разказите по собствен вкус. За което поемаме своята отговорност.
А пък авторите, включени в сборника, подбрахме по трудов стаж – не само да са сътрудничили, а и да са работили (или уволнявани) в (от) редакцията на „Стършел“. По месторабота (малко нескромно) включихме и себе си сред големите имена – нали и ние от години жужим в редакцията, та му знаем на „Стършела“ и меда, и жилото… Между нас казано, с годините медът намалява, но жилото още го бива!
Благодарим на издателство „Сиела“, че подаде ръка на 75-годишния „Стършел“ за този сборник!
Приятно и забавно четене!
От съставителите
