В продължение на няколко дни статия на българския журналист и писател Димитър Кенаров стои на преден план на сайта на американското списание "Ню Йоркър" (The New Yorker), известно със своите коментари, есета и критика. Кенаров е посветил текста си на авангардният пърформънс артист със сценични провокации срещу табутата Иво Димчев.
За Иво режисьорът Дейвид Линч казва, че е „изключителен и светът има нужда от него“. Той е универсален артист, чиито изпълнения са съвкупност от музика, танци и театър. Заедно със 100 кила е автор е на хитa „Баница“, който е гледан над милион пъти в Youtube. През 2018 г. се класира на кастингите на британски музикален формат с 3 пъти "Да", като единствено Луи Томлинсън не го подкрепя.
Като негов фен журналистът Димитър Кенаров решава да разкаже за неповторимото творчество на Иво Димчев. Кенаров, който също е поет и литературен критик, е автор на статии за Esquire, Outside, The Nation, The Atlantic и много други. Неговата работа е антологизирана три пъти в The Best American Travel Writing и два пъти е определяна като „забележителна“ в The Best American Non-Required Reading.
В статията си, озаглавена „Екстравагантното изобилие на Иво Димчев“, Димитър Кенаров разкрива пъстротата на творчеството на единствения по рода си български артист. Той проследява етапите му на развитие, като набляга върху неговите възгледи спрямо разбиранията на обществото в България.
Повод за написването на портрета всъщност е решението на Иво Димчев да прави частни домашни концерти по време на пандемията. Освен страхотни преживявания и незабравими емоции, изпълненията му в домовете на хората откриват към него една нова перспектива, в която освен звездата на шоуто, той се чувства и като гост, защото трябва да се нагоди към правилата на всеки дом. Единственото нещо, което той е искал в замяна на тези концерти, е публиката да купи една от неговите тениски.
Описваният като провокатор Иво Димчев отговаря в статията, че за него провокацията му е следствие от любопитството му да разследва нещата извън зоната му на комфорт. Той описва изкуството като пространство, в което може да „създаде своя собствена история, в която може да бъде свободен.“
Димчев е носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Съвременен танц и пърформанс“ за „Опервил“ и „Фейсбук театър“ в „Театър Азарян“, а през 2008 получава награда за „най-добро представление“ на френските критици за Lili Handel.
