Иво Димчев е не само авангарден пърформънс артист със сценични провокации срещу табутата, но името му напоследък се свързва все повече с красивата музика, която създава. Разговаряме с Иво Димчев за предстоящия му концерт на 23 ноември в клуб "Терминал 1", където ще представи за първи път пред столичната публика новия си студиен албум "Скулптури".
Какъв е интересът на големите звукозаписни компании към музиката ти засега?
(Смее се) Интересът е никакъв. Не знам дали някой би обърнал внимание на дебютиращ 40-годишен българин. Но абсурдни неща винаги се случват. Няма да се учудя, ако скоро ме замерят с някой чутовен договор.
По новия си албум "Скулптури" работиш с друг много талантлив български музикант - Георги Линев от "Kan Wakan". Как протече създаване на проекта в Лос Анджелис?
Един общ познат ни свърза. На мен много ми хареса музиката му, харесаха ми и аранжиментите, които беше направил за Рут Колева. Аз му пратих едно мое парче, той му направи аранжимент и ме изкефи. Има нещо гъзарско в аранжиментите му. След това му дадох да работи по още десет мои вече съществуващи песни. Вече ги бях записал в София, но той каза че е по-добре да запиша отново вокалите в Лос Анджелис. Метнах се на един самолет и отидох в Ел Ей. Записахме ги. Всичко стана много лесно и бързо, но все пак отидох с готови песни, което доста улеснява занятието. Мисля, че добре ни се получава колаборацията с Линев. Той си е малко мрачен. И аз съм малко кахърен, драмата винаги е налице, а когато един по-комерсиален звук се напълни с една прилична доза драма, винаги е добре. Да не забравяме и струнните оркестрации на Джамбазов и Бен от Ню Йорк. Те много добре балансират нещата. Колкото е супер съвременен Линев, толкова струните разкрачват естетиката на песента в класиката. Той и гласът ми е такъв. Лесно прескача във времето. Надявам се пак да работим с Линев. Мисля, че зимата покрай следващия си концерт в Ел Ей пак ще запишем нещо.
Световноизвестни български артисти като Дарина Такова и Недко Солаков се възхищават от музиката и представленията ти. Това ли е най-високата оценка, която си получавал и кои са най-скъпите гости на изпълненията ти?
Няма скъпи и евтини гости. Просто колкото повече опит има човек в определена област, толкова е по-претенциозен. Аз много се развълнувах, когато разбрах, че Дарина Такова ще идва да гледа "Скулптури" в Пловдив, защото знаех, че е свръх професионалист и ще забележи и най-малките ми вокални грешки. Когато изтресе този суперлативен пост на другия ден във Фейсбук, направо ме зашемети. Наистина не го очаквах. Недко също ме стресира със суперлативите си. На луда ме направиха. (Смее се)
Представи дебютно "Скулптури" в страната по време на "One Dance Week" в Пловдив. Какви бяха отзивите за спектакъла?
Хората бяха като надрусани след концерта. Не знам какво стана. Нещо май всички полудяхме. Мисля, че зрителите бяха много впечатлени от танцьорите, които допринесоха за още по-телесното преживяване на песните ми.
Предстои ти концерт на 23 ноември в "Терминал 1". Какво да очаква публиката този път?
Този път пак ще пея върху новите аранжименти от албума, както пях и в Пловдив, но този път ще съм сам. Няма да имам подкрепата на танцьорите и ще трябва сам да се оправям. Но аз вече го пробвах този вариант в Лондон, Париж, Гент, Брюксел, Барселона и Берлин, и знам, че работи, така че нямам особени притеснения за Терминал 1. Просто искам да си изкараме много яко, да се изстреляме в космоса и просто да откачим от кеф.
Ще чуят ли феновете ти нови песни по време на концерта в столичния клуб?
Със сигурност ще чуят "Хубава си моя горо" с моя авторска мелодия. Ще чуят и нови варианти на вече познати мои песни.
Къде продължават изпълненията ти по света в подкрепа на "Скулптури" след София?
На 28 имам концерт във Виена, на 8 декември в Маями, на 13 декември в Синсинати, на 17 декември отново в Лондон. А на 23 декември пак в София в Дома на киното. През януари се опитвам да организирам един концерт в Лос Анджелис и сега чакам потвърждение от Цюрих.
Има ли разлика в реакцията на публиката по света и родната?
Навсякъде хората се кефят супер много, но това което видях в Барселона, надмина всички мои очаквания. То не беше крещене по време на песните, аплодисменти след определени фрази, стават, ходят, кланят ми се, пълна лудница. Много е странно. Не мога да разбера дали аз съм толкова добър или те са чисто луди.
Планираш ли песни на български, или засега се чувстваш по-комфортно да пееш само на английски?
Пиша песни само на английски. Това с "Хубава си моя горо" беше чиста случайност. Веднъж преди един спектакъл си импровизирах на пианото с текста на песента и тя просто се изля от само себе си, на един дъх. Не съм писал музиката съзнателно, тя сама си се написа. Аз очевидно бях ползван за това. Може на духът на Любен Каравелов да му е писнало да му пеят текста сто години по един и същи начин и ми е вкарал текста в устата, докато си седя на пианото и ме е принудил да изпея новата мелодия. Предполагам, че си я върти в YouTube някъде в отвъдното.
Как възприемаш песните и музикалното изкуство, които създаваш?
Възприемам ги като някакви особени триизмерни цялости, които имат свой собствен живот. Аз просто се грижа за тях. В смисъл, гледам да ги изпея като хората, гледам да ги запиша добре, да ги кача в интернет, за да могат хората да имат достъп за тях. Те вече не са мои тези песни, те са си на хората. Всеки човек си има собствени взаимоотношения с всяка една от песните. Аз съответно гледам да не преча, а да помагам колкото мога с тялото и гласа си.
Какво е чувството, което искаш да споделиш с изкуството си?
Свобода въпреки болката. Живот въпреки смъртта.
Нарекох албума ти "Скулптури за ушите" като аналогия с изящно изкуство за слуха, но защо се казва "Скулптури" наистина?
Една от песните се нарича "Скулптури". Освен това, както казах, аз ги възприемам като едни триизмерни, да не кажа четириизмерни цялости. Те наистина успяват да се разположат в пространството и са живи, не знам дали "Скулптури" е най-точното определение, но мисля, че им отива, а е и оригинално като заглавие на албум, оригинално е да се гледа на песните като произведения на визуалното изкуство - нещо, което дори може да се пипне. Освен това нали се имам и за визуален артист, просто не мога да не стъпя с единият крак в чуждата локва. Иначе просто няма да съм аз.
Имаш прекрасен екип от танцьори за представлението, как ги откри и спечели да участват в "Скулптури"?
"Impulstanz" ми предложиха да направя премиерата на албума си във виенския "Фолкстеатър". Аз, разбира се, се притесних, че трябва да се изтопорча сам-самичък на тази огромна и божествена сцена. Първо си мислех да събера симфоничен оркестър, но после реших, че никога не съм правил спектакъл във формат концерт с хореография, и реших да се пробвам. Направих конкурс за танцьори във Виена и избрах най-добрите. При мен нещата обикновено се случват доста естествено, няма кой знае каква философия или стратегия зад решенията ми. Неудобно ми беше да пея сам и си намерих подкрепа, което пък ми позволи да си пробвам силите в един напълно нов за мен формат.
Как се представя "Скулптури" в стрийминг платформите и откъде е най-голям интересът към него?
Най-много се слуша музиката ми в България и в Румъния. Което е странно, защото 90 процента от концертите ми се случват по други земи.
Имал ли си желание концертът никога да не свърша и да пееш на сцената, докато не паднеш от изтощение? Къде го почувства и свързано ли е това с ответната реакция на публиката?
Не не ми се е случвало. Винаги след около час и половина започвам да имам чувството че им досаждам вече на хората и решавам да спра да ги тормозя. Те, разбира се, след това ми казват, че са искали още, което отново показва, че скромността не е най-добрият приятел на човека.
Как разбираш кога си на правилния път в създаването на красива песен? Изобщо, как протича творческия процес при теб?
Когато ме прободе нещо в гърдите и знам, че тази мелодия или тази хармония е хубава. Същото е и с текстовете. Слушам тялото си. Ако то реагира с емоция, значи съм на прав път. Обожавам да пиша песни. Има нещо мазохистично в това. Но и лекуващо.
В музиката ти се чуват чувствени цигулки, пиано, контрабас и мрачен бийт от синт машини. Не е ли време за нещо с китара?
Да, време е, намери ми гениален китарист и ще направя концерт с него, може и двама. Металната струна и човешкият глас по принцип много се харесват.
Как избра сцената в живота и откога се занимаваш с музика и сценични изкуства?
Играя на сцена от 11-годишна възраст. Преди това играех пред черната дъска в училище, не ме интересуваше, че ще ми пишат двойка, за мен беше важното да става театър. Като дете играех и вкъщи пред гостите. Нашите имаха гости непрекъснато, така че поводи за изява на ми липсваха. Изглежда съм развил някаква наркотична зависимост от сцената. Наистина е като дрога. Аз затова не ползвам наркотици, имам си сцената. И много си я обичам във всичките й форми, от грандиозни свръх оборудвани театри, до индустриалните зали на столичната "Фабрика 126", гаражи, барове или каквото и да е, все ми е тая. Мястото няма значение - важното е любов под формата на изкуство да се излива, ако може с бидони, с цистерни, с каквото падне.
Демонстрираш много забавно чувство за хумор - моментна импровизация ли е или предварително измисляш репликите, с които да разчупиш публиката?
Нищо не си намислям. Оставам се да ми дойде от само себе си, знам че най-важното е да съм напълно честен с хората - ако се харесвам, го демонстрирам, ако ми е неудобно и не знам какво да правя, си го казвам, показвам, подигравам се със себе си, подигравам се с цялата претенция на ситуацията, в която обикновено някакво огромно меле от хора очаква един човек да направи нещо невероятно. Ситуацията е наистина абсурдна и аз се леко се гавря с нея, като знам, разбира се, че това е за нейно добро. И определено е добре за психическото ми здраве.
Деца и хора на преклонна възраст са сред публиката на "Скулптури", който не е така шокиращ, както повечето ти спектакли. Улягаш ли с възрастта и какво се случва със скандалния Иво Димчев, за който всеки е чувал?
Изместването на границите и заиграването с лимитите и табутата ми е било много години приоритет като съвременен артист. Хората не знам дали имат неистова нужда от експериментални пърформънси, но определено виждам че имат нужда от хубави песни. Аз пък с една особена лекота ги създавам и пея. Това ми действа лековито на душата. Мнозина човеци са ми споделяли, че и на тях им действат така. И аз като един хуманист, нямам избор и действам… Пиша, пея, пиша, пея… Търся нова публика и им давам музиката си… И си обменяме много любов, която няма никакви "съвременни" претенции. Съвременните си претенции ги оставям за една по-специализирана публика и за себе си. Защото без експерименти изкуството просто нямам как да върви напред и да се развива.
Доколко срамът и страхът към непознатото все още доминират съвременното общество в България и по света?
Срамът и страхът винаги ще са налице, въпросът е дали ги ползваш като учители, като инструменти за самоопознаване или робуваш на тях. Аз съм избрал първия вариант. Животът е много кратък, за да се самозакопаваме предварително, има време за живот в ковчег. Няма нужда да си влачиш ковчега, докато си ходиш по улицата, работиш или твориш. Вселената иска от нас други неща.
Каква музика те вдъхновява напоследък и обичаш да слушаш - любими артисти, албуми и песни?
Обичам да слушам госпъл, джаз, класическа музика. Аз съм доста експанзивен като темперамент и ми трябва успокояваща музика, за да си почивам. Емоционалната интелигентност прозира винаги, без значение колко сложна или проста е една музика и независимо от естетиката й. Когато има една емоционална зрялост и комплексност, тогава няма как да не ти въздейства. Няма как да не се почувстваш прегърнат.
Последни думи преди дебюта на "Скулптури" в София?
Ние не си даваме сметка колко много сме свързани едни с други, и колко всеки наш жест и реакция се отразяват на цялото. Перспективите са безкрайно много и напълно противоположни. Когато всичко изглежда напълно обречено, понякога всичко, което трябва да направиш, е само да се обърнеш в друга посока, да започнеш да вървиш, без никакъв страх да гледаш право напред и просто да дишаш.
