.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Георги Линев (Kan Wakan): Свят, който не живее в настоящето, не си заслужава съществуването

Евгений Милов | преди 12 седмици
Георги Линков (Kan Wakan)
Снимка: Emilio Guerra
Забавяме темпото на времето с музиката на българина, който твори в Лос Анджелис

За силата на настоящето, за българската музикална реалност и за топ албумите на годината разговаряме днес с талантливия български мултиинстрименталист Георги Линев от "Kan Wakan", който от 14-годишна възраст живее и твори в Лос Анджелис.

Как започваш работа с изпълнителите, които харесваш за музиката си?

Сценарият винаги е различен с всеки, с когото работя, но общата нишка е, че винаги търся гласове, които ме вдъхновяват. Понякога те са приятели и хора от обкръжението ми, които вече познавам, или хора, които са ми препоръчани, което винаги е най-добрият вариант, защото има естествена и истинска връзка, създаваща добра химия. В други случаи чувам някой да пее на живо или на запис и се свързвам с тях, за да разбера дали са заинтересувани от създаването на нещо съвместно. Очарован съм от индивидуалността и дълбочината на характера, когато става въпрос за вокалите. През годините установих, че ме привличат гласове, които нямат задължително мейнстрийм привлекателност, но притежават уникален характер и неостаряващ с времето тембър. Знаеш, щом чуеш нещо ново, което звучи сякаш отпреди половин век, но е и много актуално.

Сам ли композираш музиката и пишеш текстовете на песните?

Всичко зависи от песента. Аз обикновено пиша, правя аранжиментите и продуцирам цялата музика, като изпълнявам много от инструменталите. За вокалите и текстовете обикновено си сътрудничим с изпълнителите.

Музиката на Kan Wakan носи кинематографична естетика, едва ли го чуваш за пръв път. Пробвал ли си да се свържеш с холивудски режисьори от Лос Анджелис, за да я включат в новите си проекти?

Не ми остава много време, за да се промотирам като филмов композитор, тъй като последните няколко години бях много ангажиран с новия си албум, продуцирах записи за други изпълнители и завърших първата си филмова музика за "Dead Draw". Мисля, че много от артистите чувстват нуждата да се свържат с хората, за да получат вниманието, защото мислят, че никой няма да ги забележи иначе. Но вярвам, че в днешния свят, ако нещо е подходящо за определен проект, то ще намери естествения си път към него, дори ако това отнема повече време от очакваното. Най-добре е човек да няма никакви очаквания. Има време и място за всяко нещо и се опитвам да не създавам нищо на сила. Ако е писано да се случи, значи ще стане.

Георги Линков (Kan Wakan)
Снимка: Emilio Guerra

Разкажи повече за музикалната композиция на филма "Dead Draw". 

Режисьорът Брайън Клемезруд и продуцентът Дан Колен се запознаха с мен преди няколко години, след като ме чуха да свиря на живо в радио шоу в Лос Анджелис. Те са го слушали през целия път от Чикаго, като по време на интервюто са чули да казвам, че обичам филмовата музика и искам да композирам такава за филми. Обадиха ми се и казаха: "Ние харесваме музиката ти, виж този сценарий, защото искаме да композираш музиката за нашия филм". Почувствах се горд и след като прочетох сценария, останалото е просто история. Това беше наистина страхотно преживяване, от което научих толкова много за начина, по който кино индустрията работи и доколко се вписвам изобщо в нея, освен създаването на самото изкуство. Това беше невероятно усилие и се чувствам много удовлетворен от работата си, като сега хората най-накрая могат да я видят филма в телевизионната мрежа "Showtime".

Тази година силно изпъкна албумът "Скулптури" на Иво Димчев. Каква роля имаш в създаването му?

Продуцирах и аранжирах песните в албума, който също така включва много от авторската ми музика и изпълнения. Иво дойде в Лос Анджелис преди около година и тогава започнахме да пишем и записваме. Това беше важен опит и за двама ни. Той ми даде пълна свобода да направя всичко, което искам, и ми оказа много доверие, което е особено голяма чест от страна на такъв невероятен природен талант, какъвто е той. "Скулптури" е един от любимите ми проекти, над които съм работил. Другите албуми от тази година, за които съм продуцирал музиката, са "Aromanticism" на Moses Sumney, "Confidence. Truth" на Рут Колева, предстоящото EP на Saigo, както и куп сингли. 

Kan Wakan
Корицата на "Phantasmagoria"

Всичко важно, което трябва да знаем за новия ти албум "Phantasmagoria"? 

Все още работя по него, вече три години. Мислех, че ще приключа с него през есента, но има още работа. В момента съм създал 22 песни. Дал съм си срок да го завърша до края на годината. Може би е последният албум, който правя засега, кой знае, със сигурност го чувствам така.

Kan Wakan
Корицата на "Moving On"

Какво най-силно те вдъхновява да композираш такава мечтателна музика, каквато звучи в "Moving On"?

Всичко, което се случва около нас, са истории и ние просто трябва да изберем върху коя да фокусираме енергията си. Вдъхновението за мен често е нематериално. Аз просто се настройвам към момента и каквото и да чувствам в този момент, обикновено излиза като отражение на моето временно състояние. Правя това често пъти, докато не намеря моменти, които чувствам най-силно, и това са тези неща, които превръщам в песни. 

Какво означава името на Kan Wakan?

Това е производна комбинация от думи, която е частично повлияна от Тегалог (филипински език) думата "Kalawakan", която означава "междузвезден" и Лакота (индиански език на сиуксите) фразата "Can Wakan", което означава "слънчев танц".

Музиката ти носи драматизъм и носталгия подобно албумите на талантливи изпълнители като Chrysta Bell, Sky Ferreira, Zola Jesus, Adele, Lana Del Rey. Комплимент ли е това и кои са любимите ти изпълнители?

Харесва ми Лана, не съм сигурен за останалите. Има няколко неща, които ме отблъскват повече от изфабрикуваната носталгия, и става все по-трудно да ги изясня. Наистина нямам фаворити, тъй като има толкова много добра музика, че плейлистът винаги се променя в зависимост от настроението ми - това, което чувствам и мястото, където съм.

Доколко си повлиян в звученето си от трип-хоп банди като Massive Attack, чиято концепцията включва гост вокали към песните?

Никога не съм бил върл фен на трип-хоп сцената, освен някои неща на Portishead. Но не бих казал, че съм силно повлиян от някое от тях. Мисля, че може би най-лесни за дефиниране с тази естетика са някои от парчетата, излезли досега като сингли от предстоящия "Phantasmagoria", но смятам, че след като чуете целия албум, контекстът се измества драматично - почти дотолкова, че когато стигнете до третата част на проекта, ще се убедите колко малко общо има с първата. Ето защо за мен е толкова важно да слушам албумите от начало до край и това беше знаковото с този албум. Има много повече смисъл в това, отколкото просто прескачането на произволни песни. При слушането на музикален албум трябва да се подхожда по същия начин, както когато гледате филм.

Песните ти сякаш забавят хода на времето и ни карат да се заслушаме в момента. Това е ценен антистрес ефект срещу динамичните времена на века. Търсен ли е?

Радвам се, че си ги почувствал по този начин, защото със сигурност е част от това, което се опитвам да постигна, когато ги композирам. Трябва да се потопя дълбоко в момента, за да творя, а това, което произлиза, е негово отражение. За съжаление смятам, че това е все по-маловажно и нежелано в днешния свят на светкавичен достъп и незабавно удовлетворение. Надявам се, че това, което се случва сега, е просто временен бум в резултат на новите технологии и с времето, докато се развиваме, приспособяваме и еволюираме към неща, ще се научим по-добре да балансираме енергията си. Надявам се, че хората все още ще желаят да правят изкуство, което изисква напълно вниманието им в настоящия момент, и се надявам, че ще има хора, които ценят това от съществено значение за човечеството, защото свят, който не живее в настоящето, не си струва съществуването.

Как смяташ, че музикалната сцена в България се е променила от заминаването ти в Щатите?

Изглежда, че сега се случват много повече неща, има толкова много музиканти, артисти и растяща арт среда. Срещнах много талантливи хора в България през последните няколко години, които се опитват да движат нещата напред. Това е трудно и често се обезсърчават, защото се чувстват така, сякаш няма достатъчно голямо търсене или ентусиазирана публика, която да ги подкрепя. Мисля, че проблемът се корени в настоящото състояние на развлекателните радио станции, телевизия, преса и други медии, които предоставят много ограничено пространство в подкрепа на алтернативното изкуство. Само въпрос на време е правилните хора да се заемат и да променят нещата, но някой трябва да ги поведе по пътя.

Последен въпрос, но не и по значение - любимите ти 10 албума като равносметка за изминаващата година?

Това е труден въпрос. Има толкова много добра музика. Засега мисля, че биха били следните...

The War On Drugs - A Deeper Understanding

Да надувам този албум в колата, докато шофирам по планинския път, е страхотно усещане. Обичам темпото и позитивността му, чудесен е за слушане от началото до края.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Слагате ли си противогрипни ваксини?