Тя е жената, при която няма нищо умерено, балансирано и по средата. Фрида Кало е човекът, който от раждането си се изплъзва на смъртта, а от първите осъзнати удари на сърцето – се отдава на любовта. На 6 години прекарва полиомиелит и от това кракът й остава завинаги деформиран. На 18 - едва оживява след трамвайна катастрофа. Костите й са натрошени, тялото я страда, душата й търси простор, в който да избяга от болката. В този момент, прикована на леглото, тя открива рисуването. Именно борбата й да запази биещо своето малко мексиканско сърце и силата на духа й раждат сюжетите за повечето й картини. През целия си живот тя претърпява над 30 операции. А това са над 30 причини ръката и да движи четката и да се раждат самобитни картини, които смесват реализма със символизма и сюрреализма.
"В моя живот има две огромни катастрофи - първата е катастрофата с трамвая, втората е Диего."
Физическите й страдания сякаш не я изпиват достатъчно и съдбата й поднася този бохем с талант на ангел и дяволска ревност - Диего Ривера. Фрида е влюбена в него още от малка. Разликата във възрастта им е голяма - тя е на 22, а той на 43. Тя е малка и крехка, той – грубиян с наднормено тегло. Това е причината, поради която бащата на Кало ги нарича "Слона и Гълъба".
Ураганът помежду им е чувствен, но в него има както много любов, така и убийствена ревност. Ревност, която и давамата щедро подхранват с многобройни връзки, извън брака им. Сред завоеванията на Фрида Кало са Хенри Форд, Нелсън Рокфелер, художниците Миро и Кандински, Лев Троцки, както и няколко представителки на нежния пол - актрисите Долорес дел Рио и Еми Лу Пакард. Ривера също изневерява множество пъти на Фрида, включително и с по-малката й сестра. Развеждат се в средата на 1935 г.
Женят се повторно в края на 1940 г.
Два полюса, които непрестанно се отблъскват и нараняват един друг, но разстоянието помежду им ги погубва. Две души, които настървено се отдават на първичните си страсти с енергия, която само творците обладават. Въпреки горещите страсти и непрестанните обвинения обаче Диего е голямата любов на Фрида. Защото истинската любов не е хармонична. Тя е и хубаво слънчево време, и земетръсна вълна, и нежна целувка по мекото на ухото и ухапване до кръв по врата.
Заради крехкото си здраве и непрестанните болести, които я повалят на легло, за Фрида е невъзможно да стане майка. Това може би е третата й жизнена трагедия. Тази болка става тема на картините й - "Летящото легло" и "Фрида и цезаровото сечение". Почти половината от общо 143 картини са автопортрети, изпълнени с много символика - черни котки (дявол), мколибрита (любов), аймуни (либидо), пеперудите (женственост).
Фрида Кало умира едва на 47 години. Но образът и на приказно изглеждаща жена с дебела плитка, цветна носия и екзотични бижута, блестяща в самобитния си талант е един от най-характерните за силните жени на времето. Удивителната й, колоритна и бурна любов пък остава като една от най-емблематичните в световния калейдоскоп от чувсвени истории.
