Любов от пръв поглед – това се случи между мен и тази книга на издателство "Рибка". Текстът й е от онези малки неща (защото се събира буквално в шепа), които те учудват с простотата, лекотата и истинността си. Авторката Емили Хюз я посвещава на майка си - "от цялото ми диво сърце".
Книгата усмихва, разтуптява, умилява и ... удря шамар. Може да върне детските спомени на възрастните, спомените от онези дни, в които сме мразели най-много гребена, защото е скубел заплетените ни, дълги коси. На децата пък ще покаже питомното и дивото, избора да спиш в хралупа или в легло, да говориш или да грачиш и колко важно е да бъдеш себе си.
Книжката е предназначена за деца над 3. Въпреки това реших да я прочета на дъщеря ми, която е на две. Беше запленена от красивите илюстрации и разглеждаше страниците притихнала и с голям интерес. Особено любопитство прояви към рисунката, в която детето е захапало куклата със зъби. Затворихме последната страница и я попитах:
– А какво е искало да прави детенцето?
– Да играе.
По детски ясно и точно – какво повече може да иска едно дете?!
За какво се разказва?
От страниците ни се усмихва малко момиченце с дълга зелена коса, което не познава нищо друго, освен дивото – птица го е научила да говори, мечка - да се храни, лисица – да играе. Но идват "непознати животни в гората", които правят всичко погрешно. Ще оцелее ли дивото в цивилизацията? Кое е правилно и неправилно? Кратките, вечни въпроси.
Любим цитат от страниците
"Защото не можеш да опитомиш нещо, което е толкова щастливо диво..."
Оценка: 10 от 10
Ако сте почитатели на "Малкият принц" на Екзюпери, "Книга за джунглата" на Р. Киплинг, "Небивалици" на Доналд Бисет, и "Лулу" на Петя Кокудева, "Диво" със сигурност ще ви хареса. На вашите деца също.
