В началото бе книга със старогръцки митове, адаптирани за деца, която засенчи всичките ми сборници с приказки. Сега си давам сметка, че е била първият ми пътеводител в света на властта (сиреч на политиката) и в лабиринта на мъжко-женските отношения. Олимп, където - като в Холивуд - всеки е бил с всеки. Паралелните светове на небето, земята и под земята, свързани с невидими нишки - където и боговете плачат, изкупват грехове като хората, където безсмъртието е стока със съмнителна стойност и рано или късно всеки си намира майстора. ("Майстора и Маргарита” беше в друг период.)
Книгите, които отвързаха момчето в мен,
бяха цяла плеяда: "Конникът без глава” на Майн Рид (бях втори клас), "Винету” на Карл Май, "Граф Монте Кристо” на Дюма... А книгите, които ме научиха да съм жена, бяха две: "Джейн Еър” на Шарлот Бронте и "Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин.
"Отнесени от вихъра” е цяла глава от книгата на живота ми
Рет Бътлър беше първата ми любов – отчаяна и нещастна до пълно замъгляване на съзнанието. Последствията: напих се за първи път на 14, определях срещи насън на мустакатия капитан и се вкопчих в утехата, че някой ден ще създадат все пак машина на времето.
Лекувах раната с други велики любовни романи: "Триумфалната арка” и "Трима другари” на Ремарк, "Сто години самота” на Маркес, "Майстора и Маргарита” на Булгаков, а също със стиховете на Христо Фотев и Марина Цветаева.
Фройд влезе неочаквано в живота ми
по време на шумен, задимен купон. Открих в библиотеката на домакините вехто издание на "Въведение в психоанализата” (по времето на соца не издаваха Фройд), зачетох се, сгушена в едно кресло насред хола, не станах оттам до сутринта. Наоколо приятелите ми се забавляваха, сваляха, танцуваха, но нито ги чувах, нито виждах. Бях омагьосана, пленена в един призрачен, забранен свят - бях придобила тайно знание, което ми даваше огромна сила. Силата да разшифровам човешкото поведение според подсъзнателните му импулси.
От Ерика Джонг разбрах, че да си свободна и да си феминистка е едно и също
От нея се учех да пиша като жена, да говоря за своята женственост без свян. Нейната "Страх от летене” ми отвори очите за една нова чувственост (заедно с "Да спасиш собствения си живот”, "Парашути и целувки”, "Страх от петдесетте”).
Но най-важната книга през последните 3 години от живота ми е "Собствена стая” на Вирджиния Улф. Неведнъж съм я цитирала и пак ще го направя: "...всичко, от което жената се нуждае, е пари и стая със собствен ключ на вратата”.
