Продължение от "Джейми Оливър, или дългът към удоволствието - 1".
Преди 2 г., докато получавахте наградата TED, обявихте следното свое желание (за което, според регламента, цялата TED-общност ще помага – бел. авт.): да се формира мощно световно движение за просвета на децата по отношение на храната, което да вдъхнови семействата да готвят отново заедно и да даде възможност на хората да преборят затлъстяването. Виждате ли напредък? И какво бихте си пожелали днес?
О да, определено се образува масово движение – то набира голяма скорост, защото все повече хора с подобни възгледи се организират и гласът им се чува все по-надалеч. Тази година за първи път проведохме Food Revolution Day в над 60 големи световни столици и градове (една от знаковите тв поредици на Джейми носи същото име: Food Revolution/Кулинарна революция – бел. авт.), за да привлечем отново вниманието към осъзнаването на значението на качествената храна. Тъй че и днес бих си пожелал същото – много още път ни чака в тази посока.
Все още ли смятате, че кулинарното изкуство, както и удоволствието от готвенето са изгубени, тъй като сме престанали да ги предаваме от поколение на поколение?
Не че изкуството е изгубено, но ние вече научаваме готварските рецепти и умения по-скоро от телевизията и книгите, или от App-приложенията, вместо от нашите родители и баби, както се е случвало само няколко поколения преди нас. А с това и удоволствието някак не е същото.
Как се изградихте като личността, която сте – тази рядка комбинация от шоумен със сърце?
Мисля си, че винаги съм бил такъв – загрижен. Пука ми за хората, винаги съм искал да направя каквото мога за тях, да дам нещо обратно, ако щете, в замяна на онова, което получавам. Ключовият момент за мен беше, когато след първите три книги и телевизионни поредици, които бяха много успешни, спечелих много пари страшно бързо, но се чувствах виновен заради това. Наистина исках да направя нещо полезно с парите и това доведе до създаването на ресторанта Fifteen, който току-що отпразнува 10-ата си годишнина. В него бяха обучени над 150 млади лондончани, които намериха после добра реализация в рестораньорския и кетъринговия бизнес. Друга повратна точка беше моментът, в който станах баща – това фокусира вниманието ми върху децата изобщо, започнах да мисля повече как можем най-добре да се грижим за тях. “School Dinners” беше проект, произлязъл директно от моето бащинство. (С тази документална поредица, снимана през 2004 г., стартират опитите на Оливер да подобри качеството на ястията в столовете на британските училища – в резултат правителството на Тони Блеър и местните общински власти изхвърлят сладките безалкохолни напитки и т.нар. junk food от ученическото меню и намаляват пържените храни до максимум два пъти седмично – бел. авт.)
След акциите във Великобритания и САЩ каква е следващата ви кампания?
Кампанията за по-добро хранително образование изобщо не е свършила – тя продължава и ще продължи десетилетия, защото проблемът няма бързо решение. Да, някои правителства по света започнаха да осъзнават “бедствието” и да работят за преодоляването му – например в Австралия. Но твърде често и на твърде много места ограмотяването и битката с вредната храна, която ни убива бавно, не влиза в приоритетите на управляващите.
Всъщност няма тайна – аз съм просто този, който съм. Имам страхотен отбор и работя с хора, които се грижат да има достатъчно време в програмата ми за всичко, което трябва да бъде свършено. Но също така правят необходимото, за да имам много свободно време, което да изкарвам със семейството си и през което да си почивам - това наистина е важно.
Имате ли специално послание към българските си фенове и публика?
Просто бих искал да им благодаря, че ме гледат. Надявам се, че в България харесвате рецептите ми и ги използвате, когато готвите за себе си и за близките си.
Чух ви веднъж да казвате, че сте израснали в пъба на родителите си и че сте станали готвач, защото нищо друго не сте могли да правите. Кажете ми повече за детството си – някоя паметна случка?
Едно от първите неща, които си спомням, са миризмите, идващи от кухнята – най-вече удивителния аромат на печено от фурната. В момента, в който бях в състояние да помагам на баща си в кухнята, аз бях там. Миех, берях и късах подправки, режех по малко, а когато пораснах достатъчно – бях на 10 – вече правех нещо, което може спокойно да наречете готвене. Всъщност не само това можех да правя – обичах също дърводелската работа, но никога не съм бил добър в предметите, които учехме в училище. За щастие, готвенето беше моя страст, тъй че щом завърших училище, знаех точно какво искам да правя.
Ако не бяхте станали готвач, как щяхте да си изкарвате хляба?
Сигурно щях да стана дърводелец, защото наистина не можех да правя нищо друго.
Какво ви кара сутрин да станете от леглото и да очаквате с нетърпение деня?
Всички дни са различни, но аз искрено обичам работата си, тъй че не никак не ми е трудно да ставам сутрин (въпреки че винаги е приятно да се излежаваш през уикендите).
Без коя кулинарна съставка не можете да живеете?
Без чили и люти чушлета. Аз съм малко откачен на тема chilli, но лютият пипер е наистина невероятна подправка.
А без какъв кухненски прибор не си представяте живота?
Един малък и евтин прибор, който използвам наистина всеки ден – моят speed peeler (вид белачка за зеленчуци).
Ако имате възможност да промените едно единствено нещо в живота си, кое ще е то?
Денонощието да има повече часове. Освен това не бих променил нищо.
Какво бихте променили в света, ако парите не бяха проблем?
Бих отворил кулинарни училища във всеки град, за да може хората да се учат да готвят безплатно.
А ако бяхте супергерой, какви способности бихте искали да имате?
Винаги съм мислел, че да си невидим е забавно - но е важно и да можеш да избираш момента, когато отново хората ще те виждат.
Имам чувството, че всяко британско семейство притежава в библиотеката си поне една ваша книга с кулинарни рецепти. Чувствате ли се като част от покъщнината на Великобритания?
Едва ли пък чак всяко британско семейство притежава моя книга, но може би мнозина имат. Струва ми се, че британската публика като цяло ме харесва, а дори и онези, които не ме харесват, със скърцане признават някои от нещата, които правя.
Последната ви книга във Великобритания се казва Jamie’s 15 minutes meal book и включва рецепти, които могат да бъдат сготвени само за 15 минути. Наистина ли е толкова лесно да се направи вкусно ястие от нулата?
Книгата се продава добре, отзивите са страхотни. Няма рецепта в моя книга, която да не съм тествал много пъти с хора, които са я готвили сами вкъщи. И знам, че всичките ми рецепти за осъществими дори за несвикналите да готвят. Хората ми пращат непрекъснато записи как приготвят тази или онази рецепта за 15 минути – получих дори видеоклипове с 9-годишни деца, които за нула време забъркват ястията.
Току-що излезе на пазара и първата ви готварска книга на български – “Моето меню за 30 минути” (ИК “Хермес”).
О, това е една от любимите ми книги. Удивително е хората с колко разнообразна и вкусна храна може да се приготви само за половин час. Става дума не за едно ястие, а за 3-4 различни неща - струва си да експериментирате, за да се уверите колко лесно, бързо и забавно може да е готвенето.
